/Поглед.инфо/ На 12 октомври в хотел "Балкан" се проведе международна конференция за свободата на медиите в нашата страна, домакин и организатор на която беше евродепутатът от БСП Елена Йончева.
„Докато Европа става свидетел на брутални убийства на журналисти в отделни държави-членки, в България беше убита самата журналистика. Беше унищожена бавно, постепенно и систематично“, заяви евродепутатът.
Участие в дискусията взеха заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова, Павол Сзалай от "Репортери без граници", ръководителят на "Информационно общество" в Съвета на Европа Патрик Пеникс, евродепутатът Рамона Стругариу от "Обнови Европа" и представители на българските медии.
По време на дискусията бяха разкрити и представени тежките условия, при които работят българските журналисти и медии, включително заплахи, натиск и преследване, както и цялата непрозрачна медийна среда у нас.
Бяха засегнати и въпросите за контрола на някои от най-големите медии от крупни бизнесмени, а често и от сенчести интереси.
По време на дискусията имаше и част с въпроси, на която редица гости, представители на българските медии и политиката изразиха мненията и становищата си.
Евродепутатът Елена Йончева заяви, че дискусията е важна по две причини. Първо, защото се включва в евродоклада за върховенството на закона в България на конкретна част за медийната свобода.
И второ, защото самата Йончева е докладчик по резолюцията, която Европарламентът готви за медийната свобода в страните-членки.
Йончева беше категорична, че не иска конференцията да се превърне в "опело на свободната журналистика", а вместо това да се дискутират конкретни решения и идеи.
Беше обсъдено защо и как България се е сринала от 34-то място по свобода на медиите през 2007 година до 111-то място през 2019-2020 година.
Самата Йончева даде четири ключови предложения за защита на свободата на медиите в България.
Според евродепутатката и една от най-изявените български журналистки, европейските средства за разследваща журналистика не трябва да се разпределят от националните правителства, а от независими международни НПО-та
Освен това, трябва да има много по-добър контрол върху прозрачността на медийната собственост, както и регламент за това могат ли политически ангажирани лица да притежават медии.
Йончева счита, че трябва да се създаде цялостен механизъм зе регулирането на на медийната свобода на европейско ниво.
Ето и четирите й предложения:
1. Цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво, включително, ако е необходимо, чрез законодателни актове, тъй като в момента има твърде голяма разлика между стандартите в отделните държави-членки.
2. Въвеждане на европейски стандарти и изисквания за повишаване на прозрачността на реалната собственост на медиите. В България има правила, въпросът е как се спазват.
3. Регламент при какви условия и как политически лица могат да бъдат собственици на медии.
4. Засилване на защитата на разследващите журналисти, както и осигуряване на специално финансиране от европейския бюджет за този вид журналистическа дейност. Средствата да не бъдат преразпределяни на национално ниво, а чрез международни неправителствени организации.
Еврокомисарят Вера Йоурова увери участниците в дискусията, че ще работи сериозно по темата за медийната свобода. Тя добави, че този въпрос е тясно свързан с темите за корупцията и върховенството на закона.
Все пак Йоурова добави, че Еврокомисията не може сама да реши проблемите на медийната свобода в държавите-членки. Според нея отговорност за това имат и националните правителства.
Част от мерките, които Европейската комисия настоява са България да въведе в законодателството си разпоредбите на европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила през септември месец тази година.
Освен това, за първи път в следващия бюджет на Европейския съюз е предвидено финансиране за медийния плурализъм, като се говори за сума от порядъка на 61 милиона евро.
В края на тази година ще бъдат представени два плана за действие, които са свързани с медиите. Единият ще разглежда възможностите да се предпазват журналистите от злоупотреба със съдебни дела срещу тях, а другият ще е план за аудио-визуалните медии, за да се насърчи и подпомогне тяхната цифрова трансформация.
Интересен коментар направи и Павол Сзалай от "Репортери без граници", който посочи факта, че в момента България е по-ниско в класацията за свобода на словото, отколкото държави, които са кандидат-членки на Европейския съюз.
Той разказа как преди шест месеца от "Репортери без граници" са се срещали с премиера Бойко Борисов и той е поел ангажимент да работи за медийната свобода у нас, но после родните власти не са направили никакъв повторен контакт и са избягвали всякакви въпроси от организацията.
Сзалай каза, че в Европа има получени двадесет сигнала за свободата на словото у нас.
На конференцията, организирана от Йончева говори и евродепутатът Рамона Стругариу, която посочи редица проблеми на съвременната медийна среда, включително този за финансирането.
Тя заяви, че в днешно време е все по-важен крауд фъндинга (директно финансиране и пожертвования от читателите и зрителите) за независимите и свободни медийни проекти. Тя разказа как този модел е бил успешно приложен в Румъния, което е променило доминираната от олигарси медийна среда.
Представители на Поглед Инфо също присъстваха на конференцията, тъй като нашата медия винаги е била сторонник на свободното слово, но също така и обект на атаки от политически и бизнес кръгове.