Съветът ми към Радев е да бъде добър посредник в политическия диалог за формиране на следващото правителство в името на националните цели, не самоцелно. Но с поведението си той вече взриви много от мостовете за това
Не е изключено следващият парламент да не формира ефективно правителство и да се стигне до избори 2 в 1 наесен
По-добре е ГЕРБ да постои на резервната скамейка през следващите години
Не приемам номинацията на доц. Мангъров за кандидат за депутат, но в АБВ ще решат какво е най-добре за тях
Има опасност да се получат три центъра вляво - БСП, АБВ и Мая, което би обрекло левицата на неуспешен резултат
В резултат на събитията от последните 3 г., сега със Северна Македония сме най-враждебните народи на Балканите - невиждана катастрофа по македонския въпрос
Стратегическият план на Радев няма основа за събиране на водещите фактори за търсене на изход от кризата у нас
- Г-н Първанов, чака ни интересна политическа година - два вида избори, при това в пандемия. Как изглежда ситуацията в държавата, погледната от позицията на бивш държавен глава?
- Неясно. Не е ясно как ще се проведат и как ще завършат парламентарните избори - дали и каква промяна би имало. И как това се връзва с президентските избори наесен. Има една прогноза, която не е лишена от основание - парламентарните избори да не доведат до формирането на ефективно правителство и да се стигне до избори 2 в 1 наесен.
- Това е често споменаван сценарий, а реалистичен ли е?
- Не е изключен при тази разпиляност на българската политика не само като организации и структури, но и идейно.
- Говорите за разпиляност на политиката, но виждаме същата ситуация и в левицата. АБВ и БСП ще се коалират ли предизборно?
- Едва ли някой ще се нагърби с реалистична и позитивна прогноза. Засега всеки дърпа към себе си и има опасност да се получат 3 центъра вляво, което би обрекло левицата на резултат, който няма да е успешен.
- Казвате три центъра - кои са те освен БСП?
- БСП, Мая Манолова, АБВ, има и други.
- Мая се опитва да се ситуира повече в центъра, не е ли така?
- Мая се възприема като човек на левицата. Спорил съм с нея, тя може да обявява каквото си иска, може да приобщи няколко души, минали през център-дясно, но се възприема като човек на левицата. И по-скоро оттам би могло да дойде попълнение за нейната формация.
- Прогнозите за следващия парламент са, че ще е шарен и трудно ще се състави управленска коалиция. Вие имате опит в подобна ситуация, бяхте архитект на голяма коалиция през 2005 г. Какъв е съветът ви към президента Радев днес?
- Предстои да излезе книгата ми, в която има глава за тройната коалиция. Тя се казва “Защо минус по минус прави плюс в политиката”.
- Защо?
- Има няколко причини. Първо, през годините тогава имаше някакви контакти и умерен диалог между потенциалните участници в коалицията. Второ, защото имаха лидери - и Симеон Сакскобургготски, и Ахмед Доган, които мислеха отговорно и бяха сговорчиви. И трето, защото минахме през тежки перипетии, десетки разговори, всичко е описано в книгата. Имаше много взаимни компромиси и тогава ролята на президентската институция беше позитивна. Да, не отричам, че съм бил архитект на тази коалиция. Но това бе по-скоро добро управление на фона на всичко, което се случи след това.
Така че моят съвет към сегашния президент е да бъде добър посредник в политическия диалог. В името на националните цели, разбира се, не самоцелно.
- Има ли Радев потенциал да бъде добър посредник, като гледаме вдигнатия юмрук, който превърна войната между институциите в лична - между него и Борисов?
- По принцип и по конституция, в духа и на световната и европейската практика президентът трябва да има такава роля. Той наистина би трябвало да бъде добър социален и политически посредник. И аз съм се опитвал да го правя. Петър Стоянов преди мен също имаше такива опити.
С поведението си президентът Радев взриви много от мостовете, които можеше да има, за да изпълнява той такава роля. Твърде много тежки думи се изрекоха между двете страни на “Дондуков”. Не е само вдигнатият юмрук, той олицетворяваше една непримиримост.
Ще дам един пример - в най-тежките моменти за мен, по време на импийчмънта през 2010 г., когато към мен бяха изречени много хули и клевети, аз не отговорих със същото. Имах друга тактика - водих битката на полето на усилията за изход от икономическата криза. Ние излязохме с конкретни идеи и това беше много по-печелившо според анализаторите.
Сега в това надговорване не може да има печеливш, ще загубят и двете страни.
- Радев също изготви стратегически план за спасяване на държавата.
- Внимателно прочетох материала, той е в духа на предишни опити на екипа му - критичен, но без конкретни идеи. Няма я основата, на която да се съберат водещите фактори в страната, да търсят решения и за изхода от кризата, и за по-успешна дългосрочна стратегия. Този материал не може да мобилизира националните сили за българския успех.
- Вие май наистина сте песимист за съставянето на следващо правителство и излизане от тази политическа криза. Каква е рецептата ви?
- Не твърдя 100-процентово, че няма да се състави правителство. Но и да има правителство, много трудно е тези партии и лидери да се съберат в името на конструктивни цели и да се разберат за нещо повече от това да се разправят със сегашното управление и да има лов на вещици. Не виждам добрата перспектива за България към този момент.
- Ако има правителство, то няма да е с участието на ГЕРБ, така ли? Изчерпа ли се Борисов във властта вече?
- Вече съм казвал, че е по-добре Борисов да не бъде премиер, дори и при успех, защото ще загуби още повече. Но може да се завърти схема, в която ГЕРБ да намери място поради опасението, че служебно правителство, когато и да е то, ще работи против тях. Това много ги плаши. За мен е неразбираемо. Във всеки случай смятам, че е по-добре ГЕРБ да постои на резервната скамейка през следващите години.
- А виждате ли Борисов като кандидат за президент срещу Радев?
- Въпросът е той как се вижда. Има качества, изградени в последните 10-ина години, има и своето влияние. Но има твърде много противници. И по-скоро кандидатирането на Борисов за президент ще настрои почти всички срещу него, което, ако не обрича, то намалява сериозно шансовете му.
- А какви са шансовете на Радев, който вече обяви кандидатурата си за втори мандат? Досега вие сте единственият, повторил мандат.
- Това не е изненада. Който е следил внимателно посланията и поведението му, трябва да е очаквал подобно развитие. А какви са шансовете му - зависи какви конкуренти ще има. Защото няма да има дебат по същество. Ако погледнем външната политика - наследството, което Радев би оставил, не е сериозен аргумент в негова полза. А ролята му във вътрешната политика може да бъде сложно и нееднозначно оценена. Не знам дали от другата страна ще има кандидат, който да го превъзхожда, така че не е изключено да стане и това. Твърде рано е да се говори.
- Радев обяви, че самото издигане на кандидатурата му е политически проект, който може да обедини много българи и организации на парламентарните избори, ако виждат алтернативата в предложеното от него послание за нова България.
- Това е претенциозен призив, защото ще има партии със собствена визия за алтернатива. Това тяхно право не бива да се отрича.
- Като заговорихте за външна политика - темата за Македония винаги ви е вълнувала, как ще коментирате действията на правителството?
- В книгата ми има голяма глава за македонския въпрос и моят извод е, че през 2019 г., когато за пореден път се събраха Борисов и Заев, Илинденско-Преображенското въстание беше потушено за втори път, и то по-жестоко. В преносния смисъл, разбира се.
Както се вижда, след договора не се случи нищо реално. А трябваше да има работа и резултат в две посоки. Първо, дефиниция на понятието “обща история”. За мен това означава да се запише кратко и ясно, че населението на днешна Северна Македония, на Вардарска Македония през вековете до първите десетилетия на ХХ век е имало българско национално самосъзнание. А революционната организация през този период е имала български национални цели и задачи. За след това не спорим, признаваме правото на различност на нашите братя около Скопие. Но тази задача върви успоредно с нещо друго, казано от Борисов и Заев още през 2017 г. и твърде бързо забравено: че ние сме най-близките народи на Балканите. В резултат на събитията през последните 3 г. ние сега сме най-враждебните народи на Балканите. Ето това вече е невиждана катастрофа по македонския въпрос.
- Как може да се промени това?
- На базата на двустранни разговори. Нашите дипломати сгрешиха, мислейки, че това ще стане, като убедим европейските ни партньори да приемат нашата позиция. Ще дам пример - в АБВ издадохме една хубава книга за Илинденското въстание и дипломатите от онези години. Всички дипломати твърдят, че населението там е българско, а в същото време всички техни началници - премиери, министри, императори, твърдят, че не бива да се допуска свободата на българите от Македония. Защо? Защото тогава България е щяла да стане много голяма и силна държава и да пречи на техните интереси. И сега е грешно да си мислим, че ще ги убедим. Няма, уви. Изпуснахме много време. Със съжаление виждам как от американците, през германците и други европейски държави защитават по-скоро македонската позиция.
Трябва да се преговаря със Скопие с по-твърда позиция. Но с 3 изречения, а не с онази “Рамкова позиция”, която приеха правителството и парламентът, в която на десетки страници са изписани всякакви претенции, които никой от нашите партньори няма да прочете, камо ли да разбере и подкрепи. Ако има разбиране за това какво е обща история, ще се разберем и за учебници, и за паметници. Но наведнъж всичко няма да постигнем.
- Важна тема във вашия мандат беше големият шлем в енергетиката и “Белене”. Сега правителството прие доклад, че реакторите от “Белене” стават и за нов блок в “Козлодуй”. Ще има ли такъв хибриден проект с участие на САЩ и Русия?
- Не вярвам да се случи. Това е по-скоро финт, за да излъжат отново българския народ, че нещо ще се прави. Да ви припомня 2012 г., когато правителство и парламент спряха “Белене” - тогава на мястото ѝ трябваше да се строи газова парова централа, а единият ѝ реактор да отиде в “Козлодуй”. Той не отиде, но сега идеята е изровена отново, вече с американско участие. Мисля, че това няма да се случи. Търсят си алиби заради провала на енергийната политика.
- Как се справя кабинетът с коронакризата?
- Тук оценката ми е по-скоро позитивна. Одобрявам действията на щаба, начело с ген. Мутафчийски и с проф. Кантарджиев, особено на фона на състоянието на тази битка в Европа и по света.
- А на фона на предстоящите избори? Ще се превърне ли коронакризата в удобен параван за манипулации, каквито опасения изказва опозицията?
- Коронакризата ще бъде поле за предизборна битка, но не съветвам никого да злоупотребява с темата, защото тя е много болезнена. И всяко залитане ще ни хвърли в пропастта и няма излизане.
- Вие подкрепяте мерките, но един от най-върлите им противници - доц. Мангъров, е кандидат за депутат именно от АБВ?
- Има такава номинация, която аз не приемам. Спорил съм задочно с доц. Мангъров и вече изразих своята подкрепа за действията на НОЩ. Което предполага, че не приемам действията и поведението на доц. Мангъров, които внасят допълнително объркване у хората. В АБВ знаят моята позиция, но те ще решат какво е добро за тях.
- На няколко пъти споменахте за книгата си, кога да я очакваме?
- Тя е на предпечат, но ще се съобразя с хода на предизборната кампания. Не искам да влизам в политическия дебат с книга, в която давам много оценки на изминалите десетилетия. И така да създам впечатлението, че се опитвам да повлияя в едната или в другата посока. Ще говоря свободно по темата в деня след изборите.
Визитка
Роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област
Завършил е история в СУ “Св. Кл. Охридски”, има докторска дисертация
Депутат 3 мандата - в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС
От 1996 до 2001 г. е председател на БСП
От 2002 до 2012 г. е президент на България. Той е първият държавен глава в новата ни история с два мандата на поста
В началото на 2014 г. бе изключен от БСП и създаде партия АБВ
Женен, с двама синове
