- Г-н Пирински, какъв е вашият прочит за това, което се случва в БСП?
- Има дълбоко разминаване между две противоречащи си разбирания за политиката, която БСП трябва да води. Първото е за т.нар. консервативно ляво - за консервативен социализъм, както тълкуващите линията на БСП го характеризират. Другото е за ясна линия за демократичен социализъм. На повърхността това излиза като личностна битка кой да бъде в Националния съвет, а не на идейна основа. Но всъщност наблюдаваме дълбок принципен разлом в партията.
- На какво се дължи този разлом - по-дясна ли става БСП?
- Консервативното винаги е дясно. Социалистическото винаги е ляво. Но на какво се дължи тази ориентация? Трябва повече да се вгледаме какво става наоколо - в годините на прехода настъпи дълбоко отчуждение между хората и раздробяване на обществото. Този процес е зареден с много опасности. Причините за отчуждението се дължат на т. нар. либерално разбиране за развитието, подчинено на 3 фактора - пари, пазар, приватизация, което води до краен индивидуализъм. Тази тенденция поражда проявите на отчуждение, на противопоставяне, на вражда, на омраза.
И човек започва да търси решение на тази ситуация. Има едно опасно лъжовно и едно реално необходимо. Първото е затваряне в национализъм, стигащо до шовинизъм - нашата група, нашата раса, нашата нация като средата, в която се чувстваме част от общност. Да, но ние знаем докъде води тази тенденция - историята е много показателна с трагичния пример от фашизма.
Другата тенденция е търсенето на солидарното начало, на приобщаващото към ценности и политики, които съединяват хората, без да ги противопоставят. Появи се статия във “Файненшъл таймс” със заглавие “Самотата”. Тя започва с експеримент с мишки - затворили една мишка в клетка за месец, а след това пуснали при нея още една. Първата я гледала няколко минути, след това се нахвърлила върху ѝ да я гризе. Примерът беше даден като изява на натрупаната агресия от тази самота.
- Как пренасяте този пример върху БСП?
- Тук не говорим дори само за БСП, това е тенденция, която виждаме по много линии. Говори се за патриотично, консервативно, национално, националистическо. И в такава среда ръководството на БСП заявява, че ние сме за традиционното, националното, за онова, което познаваме и към което изпитваме носталгия. А в партия, в която членовете са силно ощетени в прехода и голямото мнозинство са притиснати от живота, такава позиция естествено буди подкрепа, симпатия и съпричастност. Но заявката на конгреса беше, че БСП трябва да отговори на историческата си роля и задача да предложи нужната алтернатива за страната. Тя не може да бъде консервативно лява, а е крайно време БСП да заяви, че перспективата за страна като България е социализъм. Като това не е социализмът на ХХ век, не е държавният социализъм. А онзи социализъм, който все по-ясно се прокрадва и се очертава като не просто желана, а спасителна алтернатива за света - от САЩ, през Великобритания...
- Но самата дума социализъм носи много негативи в контекста на нашата история. Как очаквате БСП да е атрактивна за хората с това понятие, има ли то бъдеще в политиката?
- Да. Много млади хора не са натоварени с тази тежест и представата за онзи социализъм. А те следят обсъжданията в Европа и света и усещат, че думата социализъм означава фактически онова, което те желаят да видят като развитие.
- Как ще я преведете?
- Да вземем например протестите от последните месеци - протестиращите имат затруднения да формулират какво всъщност искат. Не осъзнават докрай онова, което ги мотивира. А то е стремежът за общност, да се почувстват заедно с други хора, които мислят като тях. И протестират фактически срещу тази отчужденост, срещу това раздробяване, водещо до тези разрушителни процеси в живота на всеки човек и на обществото. Какъв е пътят, който би трябвало да прониква като съзнание? Вместо индивидуализация - социализация.
Като ме питате как ще обясня какво е социализъм - това не е някакъв блок, конструкция, която е закована. Това е дълъг процес на социализиране, на ресоциализация, на възстановяване на общуването между хората. Където започваме да разбираме, че не можем да живеем в социалните мрежи с изключително въображение на охулването, оплюването и нагнетяването на омраза. Трябва да осъзнаем, че тази дигитална цивилизация, вградена в социалните мрежи, води до много тежки, фатални последици за самия човек. Тя пристрастява към този вид живеене.
- Младите днес живеят в социалните мрежи...
- За това говорим. Но в социалните мрежи те си избират една общност от съмишленици и започват да се надъхват. И изпитват омраза към другояче общуващите. Така че социализацията не е процес на изграждане на социализЪма, а възстановяване на една хуманистична, просветителска тенденция на живот.
Има един забележителен документ от последните седмици - енцикликата на папа Франциск, третото обръщение, което той прави за своя мандат, озаглавено “Всички сме братя”. В него той ясно и категорично характеризира точно този разпад на хуманното начало. И посочва, че това води до изпразване от съдържание и блокира понятия като демокрация, свобода, справедливост, единство. И ги превръща в средство и оръдие за доминация на транснационални и икономически интереси, които чрез изопачаването на съдържанието на тези понятия осъществяват господство и доминация в свой интерес. Бих препоръчал на всеки, който иска да се убеди защо е нужен социализъм, да се запознае с енцикликата.
- Нека преведем всичко това с въпроса: какво трябва да направи БСП оттук нататък?
- В политическата резолюция на конгреса бе записано, че делегатите сме уверени, че с отговорна дискусия по различията, съществуващи в партията - вътрешни и привнесени отвън, ще успеем да ги преодолеем и да отговорим на историческата задача на БСП да предложи добрия път за развитието на страната. Какво означава това? Да се престане с охулването и дамгосването на една или друга гледна точка. Включително привлече внимание определението, че “троцкистите” са изхвърлени от Националния съвет - това е недомислица, изпразнена от съдържание, но нагнетяваща “правилното” отношение към “злите троцкисти”.
- За новия Национален съвет на конгреса предупредихте Нинова, че каквото посее, такова ще пожъне. Какво пося тя?
- Сеитбата беше програмирана отдавна с култивирането на посевния материал. Семената бяха грижливо отглеждани в две категории - белите да избуят и поникнат, а черните въобще да не поникнат. Този подход роди и този резултат, тази жътва. Главният проблем е, че от този резултат очакването за откровена другарска дискусия остава празно пожелание. Сега предстои да се види каква насока ще вземат този НС и ИБ за развитието на процесите в БСП. Съзнавайки, че онова, с което трябва непременно да се съобразяват, е как БСП участва в обществения живот. Как тя успява да повлияе първо върху възгледите и настроенията на хората и оттам върху политическите процеси, свързани с избори. Много е важно също да се види как при конструирането на органите на Националния съвет онези, които са изключени от пленума, ще имат възможността в рамките на БСП равнопоставено да изразяват своите възгледи. Конгресът реши да започне дискусия за нова програма на БСП. Няма по-отговорен процес в една партия от това, такъв процес дава възможност за единение в нея.
- За какво единение говорим, след като част от другарите ви около Красимир Янков напуснаха не само групата, но и партията. Ще продължи ли този процес на разпад?
- Бих казал друго - в БСП съществува разделение. То не е между няколко фигури.
- Но според лидерката партията по места е единна, а елитът се цепи.
- Да, обаче от 80-те хиляди с право на глас за победилата лидерка гласуваха половината. Това не е ярко свидетелство за консолидация. И не бива да се подминава. Защото 1/3 от членовете на партията не гласуваха. За какво говорим?
Така че на въпроса ви за разпада - предстои да видим. Включително какво развитие ще получи сп. “Ново време”, което през последните години се разви като среда, в която има възможност за различни гледни точки. Но през тази година за него не бяха осигурени средства. Така че от това какво ще бъде отношението и към списанието, за мен ще бъде индикация има ли готовност за създаване и развитие на среда на различни мнения, или ще бъде предпочетено друго развитие.
В броевете на списанието има редица тези, които не се ползват с особена подкрепа в доминиращата линия на ръководството. Това са съждения, свързани с целия преход и неговото начало. Че БСП е равноотговорна за проваления преход, както и другите политически сили. Че фактически е нужно да се скъса с 30-годишната дейност на БСП и да се даде едно ново начало. Което за мен е много погрешно разбиране, защото именно в първите години на прехода БСП се показа като политическата сила, която може да работи за националното съгласие и да постига полезни компромиси, които да доведат и до приемането на конституцията. Конституция, която залага достатъчно основи - не само като принципи и дух, а и като норми за социализиране, за общество, в което отделният човек се чувства достатъчно защитен и достойнството му е гарантирано, но не в противовес на общия интерес на обществото, а в съчетание и хармония.
- Като заговорихме за конституцията - какво е вашето мнение за проекта на ГЕРБ?
- Бих ви посочил преамбюла в проекта на ГЕРБ. След като в първия вариант бе изхвърлен въобще, стана ясно, че преамбюлът не е някакво уводче, а мелодията, която се задава. Какво направи ГЕРБ - взе преамбюла на конституцията, но го постави в скоби. Преди общочовешките ценности ГЕРБ постави националните и европейските. И накрая повтаря постановката за демократична, правова и социална държава, но добавя: “която потвърждава националните ценности и традиции”! Къде е разликата с консервативното ляво?
- Смятате, че БСП все повече заприличва на ГЕРБ, така ли?
- Дали това е моя импресия, възникнала в момента, или е впечатление, което се споделя широко?
- БСП през годините беше единствената партия, в която имаше дискусия. И въпреки всички скандали по заседанията ви, след тях обикновено излизахте по-сплотени. Защо се промени това? Какви са очакванията ви от този Национален съвет - след като в него няма критици, ще сложи ли Нинова розовите очила?
- В миналото БСП се основаваше на принципа за демократичното единодействие - без да се очаква да има една гледна точка, една спусната линия. А да се изработва общо разбиране за посоката и за това всеки до каква степен може да допринася за движението в тази посока. Процесът на дискутиране и остри спорове в крайна сметка водеше до това, че БСП продължаваше по една съвместно изработена линия.
Отговора на втората част на въпроса ви оставям на вашите читатели.
- Каква е прогнозата ви за бъдещето на БСП?
- С този компромис с либералното начало през изминалите години БСП до голяма степен загуби автентичността си на реална социална и социалистическа алтернатива. Но това не е само грях на БСП, цялата европейска левица замени социалния възглед с политиката на идентичности. И разбира се, че е нужна нова енергия, ново начало за ангажиране на БСП с проблемите. Но, стъпвайки на национално, традиционна, консервативната почва - в крайна сметка дали БСП ще бъде достатъчно разпознаваема?
Има много млади хора, които търсят лявото не в БСП, а по-скоро контра на БСП. Има лявоцентристки настроения, които също виждат разрушителното неолиберално начало като заплаха. И тези тенденции също ще бъдат предизвикателство към БСП - да ги чуе, да разбере защо тези хора не виждат партията като естествен носител на техните очаквания. Без БСП да се опитва да ги интегрира в себе си, а по-скоро със стремежа те да погледнат на БСП като възможен партньор в промяната, която желаят. Която е доста по-качествена и далеч по-дълбока от това, което се дискутира днес - дали ще има, или не машинно гласуване.
Визитка:
Роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк
Завършил е ВИИ “Карл Маркс”
Участник в Националната кръгла маса през 1990 г. и неин съпредседател
Депутат в 7 парламента - от 1990 до 2012 г.
Председател на 40-ото народно събрание
Вицепремиер в две правителства в периода 1989-1990 г. и външен министър в кабинета “Виденов”
Бивш евродепутат
На последния конгрес на БСП преди две седмици не влезе в новия Национален съвет на БСП, заедно с още много други знакови за партията имена
