Нали не се оказаха шега новините, че лидерът Корнелия Нинова съди общественици точно преди изборите?
Темата изисква сериозност, защото току виж не само обяснила случващото се, но и отговорила на задачата в кого и защо ще отиде мандата след 4 април.
Ситуацията в България е такава, че за да е истински изборен победител, БСП, както и ГЕРБ, трябва да направи две неща. Първото е да спечели най-много гласове. Второто, да изгради коалиционни мостове, защото сама не може да управлява. Да видим какво точно прави партията по двете цели. Без осанна и разпни го, сухите факти изглеждат така:
- Спечелването на максимален брой гласове означава стопроцентово мобилизиране на собствения електорат, заедно с привличане на максимално възможен друг. Лесно е да се предвиди какво точно ще направи част от собствения. Той ще бойкотира Нинова, а с нея и партията. Чисто обективно погледнато, няма друга толкова много скарана вътрешно партия, с такива вътрешни раздори. Срещу Нинова са всички от Гергов през Добрев и Паргов до Йончева и Станишев. Заедно с Асланов, Буруджиева, Дърева, плюс Владимиров, Миков, довчерашните им другари Янков и Жаблянов. И тя е срещу тях. За шансовете на БСП е без значение чия е правотата в споровете, кой колко влияние има.
Важното е, че при изравнените сили с ГЕРБ всеки глас е от значение, а след тези скандали БСП няма да разчита на всички от довчерашните си гласове.
В практически аспект бе важно, че след старите скандали нови не биваше да има на старта на кампанията. Но водачите на листите бяха определени така, че да предизвикат люти разправии - от Смолян през Габрово до София. Летят отводи. Още веднъж трябва да се подчтертае, че няма значение замесените добри или лоши герои са. Няма смисъл да се прибягва и до адвокатската пледоария за „демократичността” в партията. Вотът зависи от безпристрастна величина, като броя на бюлетините, а толкова много раздори и „демокрация” ѝ влияят отрицателно.
- В момента БСП трябва да е щастлива с може би единствения си политик за последните 30 години, който, излъчен от нея, се превърна в национално явление. Няма безгрешни хора и няма как да се харесаш на всички, но президентът Румен Радев е точно такъв човек. С близо 70% рейтинг и като флагман в борбата срещу ГЕРБ той успява да привлече симпатизанти извън електоралните предели на БСП и лявото. С почтената си и професионално издържана биография той се превръща в антипод не само на „мутрите”, но и на цялата политическа „сволоч”. Находката Радев определено е на председателя Нинова, тя го издигна за президент. Но сега „не мелят”. И тук идва един много важен момент в контекста на парламентарните избори.
Нинова може да си има причини да вдига жълт картон на Радев, вероятно той е сгафил нейде. Но заради изборите тя нямаше право да демонстрира раздор.
Следваше да е първата, която го поздравява за новата кандидатура, трябваше да е на барикадата с него, когато шайката погна сина му. Това бе задължително поведение, за да не остават съмнения, че БСП е скарана с най-рейтинговото си лице, че гледа отстрани войната, която то води. В прагматичен смисъл, партията бе длъжна дори да се покатери върху раменете на президента, защото той е лидерът и разпознаваемото лице в борбата срещу злото. Пък ако иска толкова, нека наесен се откаже от него. Маневрите спрямо Радев се ползваха от вътрешната опозиция за атаки срещу Нинова – настанаха още повече скандали. Но по-голямата беда е, че много лош сигнал се дава към избирателите извън твърдото ядро на БСП, които оглеждат партията – тя твърдо срещу „мутрите” ли е, след като съска срещу най-големия им враг? Какъвто и да е поводът, той достатъчен ли е за разрив с президента? Тук, както и за всички останало, вината не е само на Нинова.
Нали това е колективна партия, с независими авторитети?
Зарков, Симов, Свиленски и другите млади надежди – там са, за да ѝ носят чантата ли?
- Най-важното, което не се схваща за Радев, е, че той е единственият политик на високо ниво, произлязъл от БСП, който преодолява историческата изолираност на лявото у нас. То е иманентно самотно, единственият му шанс винаги за коалиция е нежеланата, но неизбежна ДПС. Така е и сега, няма друг.
Затова БСП трябваше да използва превземащия пространствата Радев, разширявайки перспективите пред себе си.
Не само не се случи, ами и настанаха още странности. Нинова казва, че ще си сътрудничи с „Демократична България”, оттам ѝ отвръщат, че си измисля. Казва, че е канила на среща Мая Манолова, тя ехидно отрича. По-рано сходен сюжет настана и със Слави Трифонов. Кой какво на кого е рекъл няма значение. Важното е, че Нинова си позволява нетактични изказвания, които дават лоши сигнали, забърквайки партията в нови напълно излишни препирни.
Да предизвикаш да те отблъснат публично и трите възможни партньора извън ГЕРБ и ДПС за по-малко от месец, на старта на кампанията, си е голям шлем отвсякъде.
Единственият им резултат пак е отблъскване на избиратели, включително защото става видно, че БСП живее все така изолирана. Впрочем по същия начин преди време главният прокурор Гешев отразя Нинова за среща за водната криза в Перник, вратата хлопна и кметът Владимиров. Явно лидерът на БСП има навик да обявява публично неща, които после другите отричат. С приближаването на изборите подобни действия стават пагубни.
- Като стана дума за излишни скандали, а и за взаимоотношенията с Румен Радев, централно място заемат съдебните искове на Нинова. Съденият от нея политолог Татяна Буруджиева се оказа съветник на Илияна Йотова, което хвърля още една светлина върху сюжета между „Позитано” 20 – „Дондуков” 2. Но стигаме до същината на абсурда. Дори „диктаторът Борисов” не си позволява да съди, след толкова много приказки срещу него. А да съдиш точно в предизборна обстановка е огромен автогол. Каквото да са казали Буруджиева и журналистката Калина Андролова, както да са го казали, делата следваше да почакат.
Този скандал може и да донесе правда, но ще стане доста след вота. Единственото възможно преди него е да отнеме още гласове.
Няма по-абсурдна, непонятна и излишна каша от тази.
- Когато се говори за предизборните стратегии на БСП, винаги трябва да се гледа историята. За 30 години партията е печелила едва три пъти парламентарни избори. Просто българите трудно ѝ се доверяват. Два пъти БСП е побеждавала при двуполюсен модел (1990 и 1994 г.), един път в сложна многообразна обстановка (2005 г.). Именно успехът през 2005 г. трябва да бъде пример за стратегия. И тогава имаше организационни скандали, лагери, брожения, както винаги ги е имало в БСП. Но партията спечели, защото в идеен план предложи на българите добавена стойност, нещо извън самата нея. Предложи го не на маргинализираните групи, а на активните, мнозинството.
Провели се в предприсъединителен процес, на изборите тя предложи идеята, че с младия лидер Станишев и други реформистки лица е в състояние да осъществи европейския проект пред България – Жан и Лилов са минало, край на всичко закостеняло, БСП е двигател на модернизацията.
Няма значение реализирала ли се тази идея. Важното е, че БСП я предложи на българите чрез лица и действия, и то много преди да настъпят самите избори. Именно това бе енергията, с която бяха преодолени вътрешните раздори и другите неблагоприятни фактори. Сега подобен проект БСП не предлага. Насред световната консервативна вълна тя се обърна към „семейните ценности”. Добре, но какъв ѝ е проектът за бъдещето? С Румен Гечев в челните редици това е проект от миналото. Хората очакват енергия, живец... А БСП отвръща с... препотвърждаване на коалиция „За България” с „Екогласност", Комунистическа партия на България, "Нова зора” и клуб „Тракия”.
Отстранявайки Гергов, лидерът Нинова прави опит да превърне морала в идеен проект – „чистим се от лошите”.
Но в същото време край нея са морални икони като Румен Овчаров, Борислав Гуцанов... Трябва да се припомни, че Гуцанов е не просто човек, когото тя тръгна да гони преди година, но и който издигна паралелна кметска кандидатура във Варна. На тази морална и организационна катастрофа явно ще се търси компенсация с теми като „В учебниците пише лъжи!” – за радост на електората на „Атака” и още маргинализирани групи.
Най-интересното е, че всичко това се случва в период на криза в ГЕРБ. Управляващата партия също ще упражнява действия с минус. Новата партия на Цветан Цветанов откъсва живо место от твърдия ѝ актив, изчерпването на Борисов отказва по-широкия кръг избиратели. На този фон перспективите пред БСП за победа бяха широки, ако... не ги бе стеснила тя с още по-големи минуси. Възможни са няколко хипотези като обяснение – задкулисна договорка, отлагане на мача или двете накуп. Все повече се говори, че изборите на 4 април ще доведат единствено до служебен кабинет на Радев, а голямата парламентарна битка ще е заедно с президентския вот. Мандат сега ще доведе до ненужни излагации, пък и нека Радев се пържи със свои министри до есента.
