/Поглед.инфо/ Изминаха 30 години от промяната в развитието на българското общество (10.11.1989 г.). Промените бяха масово и широко прокламирани като преход към демокрация, като свобода. Терминът „демокрация“ бе изведен на преден план, масово и повсеместно политико-демагогски използван. Но всъщност терминът „демокрация“ у нас бе употребен като синоним на либерална демокрация, т.е. на капитализъм. И сега с огорчение се питаме: „Това което постигнахме, демокрация ли е?“

Отговор на този въпрос намираме в капиталния философски труд на проф. д.ф.н. М. Янков: „Демокрация или „демагогска олигархия“ (Изд. къща „Тип-топ прес“, 503 стр., 2019 г.). Това е по същество дълбок аналитико-критичен разрез на същността на съвременния неолиберален капитализъм. В него не само се изследва в исторически план (гл. 1, 2 и 3), но и се анализират съвременните проявления и недъзи на пряката и на представителната демокрация, демагогската същност на партийно-политическия плурализъм. Особено място е отделено на новите олигархически трансформации на либералната демокрация. Научният анализ е направен през призмата на социалистическите ценности свобода, равенство, справедливост, солидарност.

Особено внимание заслужава тезата за социалното равенство като базова същност на народовластието. Проф. Янков сполучливо посочва, че в установената у нас по западен модел неолиберална демокрация по същество „понятието социално равенство се заменя с понятието социална справедливост“, което маскира „непрекъснато растящото количественото различие между доходите на богатите и бедните под формата на социална справедливост“ и че без „социално равенство няма оптимална социална справедливост“ (с. 15). Бичът на социалното неравенство е, че то се премълчава или се подменя с други неравенства в отношенията между хората. А социалното неравенство се обуславя от социално-класовите различия. Огромните социални напрежения в ЕС и в България са продукт на бързо разширяващото се социално-икономическо неравенство.

Демокрацията, справедливостта, солидарността и равенството са взаимно свързани ценности. Но както посочва проф. Янков социалните предпоставки са определящи за демокрацията. Главното в тях се свежда до социалното равенство и неравенство в неговото социално-класово разбиране.

Неравенството най-добре личи по отношение на доходите. Много точно е позоваването на разбирането на Платон, че пропорционалното равенство в обществото на „идеалната държава“ трябва да е в съотношение 1:4. А в съвременните общества индексът на неравенството на Джини (съотношението на доходите на 20% от най-богатите и 20% от най-бедните) е много високо. През 2017 г. за България е 8.2 пъти, при 5.5 пъти средно за ЕС, но е 3.4 в Чехия и Словения, а в Словакия е 3.5. Нарастването на неравенството в доходите в България през последните 10 години е ускорено – от 6.5 за 2008 г. на 8.2 пъти за 2018 г. В същото време в Латвия то се понижава от 7.3 на 6.3 пъти. Съпоставката с бившите соцстрани ясно разкрива, че новобългарският капитализъм има една основна ценност - обедняване на огромната маса от хората на труда и пенсионерите и обогатяване на малка група от български и чуждестранни олигарси.

В големи мащаби е неравенството в България по отношение на възможностите на отделния човек за равен достъп до здравеопазване. Сега за богатия има почти неограничени възможности да се лекува, да си купува необходимите му лекарства, да използва болнично лечение, лекари-специалисти и т.н. не само у нас, но и в чужбина. Неравенството в доходите и огромната бедност лишават повечето българи от качествена здравна помощ в повечето случаи дори и да се доплащат необходимите им животоспасяващи лекарства. Подобни проблеми с неравенството има в т.нар. „равен старт“. Неравенствата се проявяват при назначаването на работа, чрез или без конкурс, когато решаващото е дали принадлежиш към управляващата политическа сила. Неравенството води до крещяща бедност. А бедността на огромната част от населението на България е не само продукт на либералната демокрация (капитализма), но тя е главният фактор за демографския срив и по-точно демографската катастрофа.

Все повече нарастват неравенствата при подготовката за старта в живота на младежите. Образованието се раздели на елитни училища и училища за плебса, които се наричат общински, т.е. лошо обзаведени и поддържани училища от една страна и от друга – богати дори луксозни и супер престижни частни училища. Няма и трудно да може да има равен старт в живота на бедния гимназист и на богатия наследник на олигархията. Бедният може най-много да влезе в неелитен български университет. По-заможният може да си позволи реномирани специалности, изискващи частна скъпоплатена подготовка за кандидатстване, като например медицина, или пък реномиран чуждестранен университет.

Съвсем вярно проф. Янков обосновава тезата си, че равенството следва да се измерва чрез трудовия принос, по социалистическия принцип според количеството и качеството на труда и че трябва да се ограничат нетрудовите доходи от дивиденти от акции, лихви, наеми и т.н., които засилват неравенството. Да вземем, като пример, доказващ правотата на развитата от автора на книгата теза, случаят с дивидентите. У нас бе въведен плосък данък на доходите на физическите лица и корпоративен данък от 10%. Но данъкът върху дивидентите е само 5%. Това означава, че притежателите на дялове в акционерните дружества са „по-равни“ (по израза на Оруел) от другите хора и поради това плащат 5% по-нисък данък. Ето единичен пример с депутата Делян Пеевски. По данните в Интернет той е получил през 2018 г. дивиденти в размер на: 7 609 002 лева и върху тях е платил 380 450.10 лева данък. По-такъв „законен“ начин му е спестен данък от още 380 450.10 лева, размер на пари, с които може да се спаси една общинска болница. И си задавам наивния въпрос: „Защо ръководството на парламентарната група на Коалиция за България не внася предложение за изравняване на тази ставка с плоския данък?“. Дали някои от тях не са крупни акционери? В същото време бизнесмените в чужбина плащат значително по-високи данъци върху дивидентите, които получават. Да кажем в Чехия, където данък дивидент е от 15 до 35% за физическите лица, а за фирмите 25%. А данъкът дивидент в Естония от 25%. В Полша данъкът върху дивидентите и търговията с ценни книжа е 19%. Доходите от лихви и отстъпки (сконто) по корпоративни облигации с емитенти от България, ЕС и ЕИП, както и доходите чрез платформа SEE Link (България, Хърватска и Словения) са необлагаеми. Всичко това е икономическо неравенство в полза на финансовия капитал.

Социалното неравенство в България формира неблагоприятна структура на обществото, разделя хората на неравноправни класи, страти, слоеве, елити и неелити. То има измерения в разделението: по доходи и имущество на богати (едър бизнес), средна класа и работническа аристокрация и бедняци, ровещи по кофите или едва свързващи двата края; по отношение на властовите функции на ръководещи (командващи) и изпълняващи (подчинени) на всички равнища и във всички икономически, държавни, общински и т.н. социални структури; по образование и квалификация; по обществен престиж и т.н. Присъща характеристика на неолиберализма е нарастването на неравенствата до гигантски размери, обедняване на милиарди хора и обогатяване на стотици икономически акули. За съжаление българската действителност е една от най-крещящите за огромното равнище на неравенството в обществото.

Политическото равенство в условията на либерална демокрация с глобалисти привкус е по същество измамно. Формално имаме всеобщо избирателно право, право на всеки да избира и да бъде избиран, плурализъм на мненията и политическите и социалните образувания, парламентаризъм, свобода на словото и т.н. демократически мантри. Но това в условията на чудовищни размери на неравенствата в доходите и в начина на живот води до парадоксални деформации на политическото равенство, до неговото израждане в примитивен див лобизъм, задкулисие, срастване на изпълнителната и съдебната власт с олигархически и мутренско-бандитски кръгове. Върхът е пазарът на същинските демократични права, в най-крещяща му видима форма с продажбата на гласове на избирателите, с купуването на цели избирателни комисии и фалшификации на изборите.

В основата на уродливите форми на т.нар. политическо „равенство“ е социалното и духовно-културното неравенство. Под силна ерозия е и равенството пред закона. И възниква естественият въпрос: „Кой има интерес да се деформира политическата демокрация?“. И отговорът е ясен – олигархията. У нас властта се взема и използва не на основата на състезание на политически идеи, програми и стратегии, а на основата на политико-икономическите интереси на тясна група олигарси. И именно държащите властта български и чужди олигарси ни призовават за единство. А за какво единство на българите става дума? Става дума за отклоняване от каквато е да е борба и съпротива срещу ограбването на българския народ в интерес на чужди и български инвеститори. Забравя се, че всяко „общонародно единство“ е измамно, че демокрацията е управление на мнозинството, изразяващо коренните интереси на множеството хора, а не на малкия брой богаташи и властници (олигархията), т.е. незначителното малцинство.

Както посочва проф. Янков в постсоциалистическите общества понятието „демокрация“ се превръща в „демагогска олигархия“ под влиянието на идеологическата манипулация, осъществявана предимно чрез електронните масмедии и интернет мрежите, чрез пряка пропаганда и чрез налаганата комерсиална масмедийна масова култура. В резултат на масово-психологическата операция чрез СМИ, чрез демагогско представяне на политически идеи и програми се внушава на хората на наемния труд (работници, инженери, техници, строители и т.н.) дори „осъзнато и по вътрешно-субективни убеждения да поддържат на избори … много често политическите партии, защитаващи…интересите на богатото капиталистическо малцинство“ (стр. 493). И за СМИ е може би уместно да цитираме Дейвид Рокфелер: „В двадесет и първия век не е нужно да бъдат убивани стотици граждани, за да се получи желаната власт над масите, достатъчно е да се купят телеканалите, с тяхна помощ да се възпитат бъдещите поколения управляеми роби“. В неолибералните условия и власт в България има надеждна „самоцензура“ на огромната маса от журналистите, подплатена от високите им заплати и/или хонорари, страхът от уволнение и т.н.

         Когато се прочете новата книга на проф. Янков, може да се разбере, че „либералната демокрация като правно-политическа технология“ (стр. 409) е зависима от социално-икономическата същност на политическата система в страните. Демокрацията не е самоцел, а средство за постигане на политически цели, отразяващи истинските интереси на отделните големи групи хора в обществото. Чрез демокрацията се отразяват в управлението на обществото доминиращите интереси, т.е. интересите на народа (демоса), а не единствено интересите на богатото малцинство.

Наложената в България либерална демокрация се изроди в крещящо неравенство и масова бедност.

*(Изказване на Анко Иванов при представяне книгата на проф. д.ф.н Митрю Янков Демокрация или „демагогска олигархия“)


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели