/Поглед.инфо/ (Отворено писмо до българските граждани и старите ДПС-ари - българи,
турци, цигани, евреи, арменци)
Днес, 17-ти октомври, се навършват 16 години от самоубийството на Ахмед Емин, Светла Му Памет - една смърт, която през цялото това време, а и до днес, е предмет на множество отвратителни политически и журналистически спекулации. От това, например, че едва ли не Ахмед Доган е поръчал да бъде убит, до другата крайност, че Ахмед Емин е искал първо да убие самия Доган - версия, която подлизурковците около Доган му внушаваха, а съвсем наскоро го предадоха безцеремонно.
Спомням си, сякаш беше вчера, че тогава Ахмед Доган помоли мен и проф. Бойко Ганчевски, Светла Му Памет и на Него, другият психолог от екипа
на Касим Дал, да направим отделни психологически експертизи на събитието, което съвпадна, странно или по-скоро не, с тази дата, 17-ти октомври - рожденият ден на Касим Дал. Независимо един от друг и двамата стигнахме до общи заключения, както се оказа впоследствие, а именно, че става дума за ритуално самоубийство като символ, знак и предупреждение за това, което може да се случи с ДПС и Родината България, ако политиката в партията и страната продължава по същия
начин. А избраната дата - рождения ден на Касим Дал - като знак към Председателя Доган тогава, кой може да бъде неговия наследник, за да не се случи всичко това, тоест бъдещите катаклизми в ДПС, сред турците и помаците в България, и в Родината изобщо. Разбира се, по обясними причини тези наши анализи не видяха бял свят, впоследствие аз напуснах отвратен, включително и заради етикета "мъжка секретарка", лепнат на Ахмед Емин, а след отстраняването на Касим Дал и разпадането на екипа напусна и проф. Бойко Ганчевски, когото няколко години по-късно ракът довърши безмилостно. След тези уводни думи мога да кажа и основното, поради което реших да споделя истината днес, макар че съм я казвал в множество интервюта през годините. Това ми се струва належащо, особено в сегашната предизборна ситуация, защото някои от предупрежденията на
Ахмед Емин, Царство Му Небесно, започнаха да се случват, макар и след
толкова години.
Преди всичко искам да кажа, че Ахмед Емин беше добър човек, грижовен баща, любящ съпруг и всеотдаен приятел. Имаше уникално чувство за хумор, а при всяко виждане се надпреварвахме кой пръв да каже последните вицове. Обичаше Родината си България, своята партия и общност, и не правеше разлика между почтените българи и турци, но пък ненавиждаше кариеристите и нагаждачите, било българи, било турци, било помаци. Имаше невероятен нюх спрямо евентуалните предатели - българи, турци и помаци, които за няколко сребърника можеха да се отрекат от всичко, само и само да запазят постове и привилегии. И съвсем ясно ги
изговаряше - Йордан Цонев, например, Данчо Ментата, както му казвахме,
който наскоро каза, че бил "българчето" в ДПС - е, аз отдавна не съм в ДПС, но и до днес старите ДПС-ари ми викат "нашият професор"; Христо Бисеров, за когото няма нужда да казвам нищо; Искра Михайлова, която дължи всичко на Ахмед Доган, но не се посвени да го предаде; Неджми Али, и т.н., и т.н. Парадоксално, но факт, още тогава ми споделяше притесненията си от Българският Магнитски, а днес е повече от очевидно, че е имал основания!...
Впоследствие е много важно да кажа, че всичко това Ахмед Емин съвсем съвестно и ясно пишеше в тефтера си, който незнайно как изчезна по време на т.нар. "разследване". Трогателното в случая е, че всички тези свои притеснения той описваше под формата на диалози с Ахмед Доган, макар че никога това да не се е случвало "на живо", тоест никога не му е казвал тези неща директно. Предчувстваше, че рано или късно ще започне разпадът на ДПС заради всички тези клиентелисти, които нямаха нищо общо с идеята за братско сътрудничество и работа между всички етнически общности в страната - като казвам клиентелисти, имам предвид и българи, и турци, и помаци, и евреи, и арменци. Предчувстваше, че този разпад ще доведе до опасни междуособици, включително и физически сблъсъци (преди няколко дни това се случи в едно Кърджалийско село, а моите опасения са, че до края на кампанията могат да станат и още по-страшни неща). Предчувстваше, че всичко това може да има непоправими последици за България, която той безрезервно обичаше като своя Родина, колкото и странно да звучи това на някои лъже-патриоти. И всичко това, повтарям, надлежно описано в тефтерчето, в неговия своеобразен дневник - бележки, от които и в момента ми настръхва кожата, спомняйки си за тях!...
И накрая, що се отнася до избора на Ахмед Емин да предупреди най-вече Ахмед Доган, но и ръководството на ДПС, Родината като цяло, тъкмо по този начин - самоубивайки се, като психолог мога да кажа, че аз имам различно от традиционно установеното в западната университетска психология и психиатрия отношение към самоубийството изобщо. Споделил съм го в книгата си "Критическата психология на екзистенциалните преживявания" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2020), а то се свежда до простичката молба, особено към психолозите и психиатрите, да не разглеждаме самоубийството само като проява на психопатология, а да се опитаме да се отнасяме с емпатия и разбиране към подобен индивидуален избор за решаване на фундаменталната екзистенциална дихотомия живот - смърт. Така се отнесох и преди 16 години към решението на Ахмед Емин - с разбиране, съчувствие и емпатия, още повече, че в неговите представи ритуалното му самоубийство вероятно се е разглеждало като толкова необходимото начало на преосмисляне на начина, по който се прави политика - в ДПС и в Родината България!...
В заключение искам да се обърна към Ахмед Емин с думите: "Почивай в мир, Приятелю! Със сигурност има хора в любимата ти България и в ДПС, които си спомнят с добро за теб! Изпълнявайки приятелската "Клетва" (по песента на Кирил Маричков, Светла Му Памет), това ми подаване на ръка е само опит да припомня на всички тях, че ти живя и си отиде достойно!"...
И последно, но не искам да го разглеждате като предизборно послание, макар че адресирах това ми отворено писмо до всички български граждани - не позволявайте на Българският Магнитски и кохортата около него в т.нар. "ДПС - ново начало" окончателно да завладеят Родината ни, защото това може да се превърне и в началото на нейния край!...
П.П. И към Касим Дал - Честит рожден ден, Приятелю!