/Поглед.инфо/ Интервю на Калина Андролова с Негово превъзходителство посланика на Русия в България Юрий Исаков
Ваше Превъзходителство, ще започна с това, че президентът Владимир Путин обяви прекратяването на проекта „Южен поток”. Защо се стигна до това, внезапно и много неочаквано ли дойде това съобщение?
Първо, това не беше неочаквано. Както е известно, по указание на Европейския съюз през август тази година служебното правителство на България официално преустанови всички дейности, свързани с проекта „Южен поток”. А още по-рано, в началото на юни, както вие знаете, по време на визитата в София на американските сенатори премиерът П. Орешарски обяви, че строителството на „Южен поток” се прекратява. На 1 декември в Анкара президентът Владимир Путин много ясно каза: позицията на Еврокомисията, създаваща препятствия за реализацията на „Южен поток”, беше неконструктивна. Това не съответства на икономическите интереси на Европа и нанася ущърб на нашето сътрудничество. В изявлението на нашия президент беше също така казано, че „ако бъде признато за целесъобразно, ние сме готови да създадем на турска територия допълнителен газов хъб за потребителите в Южна Европа”.
Как ще коментирате факта, че Европа постоянно говори за енергийна зависимост от Русия?
Строителството на всеки газопровод, още повече толкова мащабен като „Южен поток” с мощност 63 милиарда куб. метра годишно, еднозначно укрепва не само енергийната сигурност на страните – участници в подобни проекти, но и на цяла Европа. Но ако такъв подход в Брюксел не се счита за взаимноизгоден и интересен, ако такава идея не е желана, тогава, както се казва, насила хубост не става. Що се касае за енергийната зависимост на Европа, то по-коректно е да се говори за взаимна зависимост: на Русия от Европа като купувач на нашите енергоресурси, и точно толкова и на Европа от Русия като продавач на тези ресурси. Въобще би ми се искало да акцентирам върху думата „взаимозависимост”. Това е именно тази субстанция, която прави нашите отношения по-устойчиви.
Как Вие бихте могли да охарактеризирате българо-руските отношения на фона на нарастващото глобално противостоене?
Съдбите на нашите народи са тясно преплетени. Ние имаме близки ценностни системи, мироглед, култури, езици. Всичко това в съвкупност прави нашите взаимоотношения уникални. Въпреки известните сложности на сегашния кризисен етап на международните отношения в контекста на украинските събития руско-българското взаимодействие продължава да се развива. Знаково събитие през тази година стана визитата на външния министър на Русия Сергей Лавров в България през юли. Ние уреждаме политически диалог с новото българско ръководство: в началото на декември в София беше куриращият региона на Югоизточна Европа руски зам.-министър на външните работи А.Ю. Мешков, който се срещна с ръководството на българското външно министерство и проведе политически консултации по актуални въпроси от международния и двустранния дневен ред.
Ще пострада ли България от санкциите, които Русия въвежда в отговор на евроатлантическите санкции?
България в сравнение с другите европейски страни в по-малка степен пострада от мерките за ограничаване на вноса на хранителни продукти, които Русия беше принудена да приложи в отговор на несправедливите и безпрецедентно остри санкции на САЩ и ЕС във връзка с провокираната от самите тях политическа криза в Украйна. Те засегнаха само малък брой български производители, основно производители на млечна и месна промишленост, ориентирани към нашия пазар, а предвид малките обеми на българския износ щетите могат да се считат за незначителни.