/Поглед.инфо/ Възможно ли е в най-бедната страна в Европейския съюз, в която неолибералният модел съсипа здравеопазване, образование и социална политика и в която покрай кризата с Covid хиляди останаха без работа, хората масово да гласуват за десните политически сили? Оказва се, че да. Уникалният случай е България, където БСП стигна историческото си дъно, взимайки едва 480 000 гласа и оставайки на трето място след партията на шоумена Станислав Трифонов.

А как се стигна до този позор за левицата?

Всичко започна с въвеждането на пряк избор за председател. Всъщност, започна много по-рано, но особен вододел е прекият избор. БСП направи същата грешка, която направи някога и СДС, яхвайки вълната на криворазбрания популизъм и недомислена псевдо-пряка демокрация. Минаващите за най-демократични вътрешнопартийни преки избори, всъщност се практикуват само от една германска партия и от британските консерватори. Показателно е, че прекият избор е бил исторически въвеждан само в организации с дълбоки проблеми. Българският пример, както вече бе споменато е СДС. Някогашните съратници на Нинова смятаха, че с пряк избор на председател старата десница ще реши всичките си проблеми и ще изгрее отново на политическия небосклон. Случи се точно обратното - една година след като СДС избира Мартин Димитров за лидер пряко, партията окончателно се разцепва. Резултатът е, че председателката на партията успя да се бетонира категорично, както и да смаже всякакви опити за различно мнение или критика. И, разбира се, от тук последва логично самозабравянето и изстъпленията. А и както уважавани наши политолози и не само казват, преките избори като формат само засилват конкуренцията (на място на традиционното за БСП другарство и диалогичност), а с нея и кавгите и конфликтите.

В продължение на повече от година БСП начело с председателката си беше фокусирана във вътрешните проблеми и раздори, чистките, репресиите, съдилищата и скандалите. Всичко това се случваше докато цяла България вреше и кипеше, и докато други политически сили жънеха дивиденти от народното недоволство срещу управлението на ГЕРБ.Когато партията трябваше да излъчва стабилност и алтернативност, един вид чиста глътка въздух от желязната хватка на ГЕРБ, тя излъчваше параноя, мнителност, репресивност, нетърпимост, неуважение към свободата на словото (изразено чрез чистки, репресии и изключвания или премахвания на дългогодишни социалистически функционери и активисти).

Още по-страшно беше, когато хората видяха и листите на БСП - пълни със слабо познати, а често и несвързани с партията личности, някои от които дори имат антикомунистическо и дясно минало. Много от тях бяха и откровено натрапени в различните области и райони, вместо местни представители на социалистическата партия.

И логичната развръзка дойде - БСП постигна по-слаби резултати, отколкото е постигала от десетилетия. В цяла Европа нормалната практика е при такава ситуация Изпълнителното бюро и председателката да подадат оставка, поемайки отговорност за третите или четвъртите загубени избори. Е, Изпълнителното бюро подаде оставка, но Корнелия Нинова реши, че ще се вкопчи във властта на всяка цена, пренебрегвайки всякаква етика и нормална политическа отговорност.

И какво направи вместо това Нинова? Не само че реши да продължи да управлява, но и продължи с игнорирането си (най-вероятно от страх) на колективните органи на Българската социалистическа партия. Вместо да направи достойното нещо, председателката Нинова реши отново да се опитва да прилага разни хватки, за да се задържи на власт, надявайки се да се превърне в услужлива патерица на всяко правителство, което се очертава на хоризонта. Тя предложи да събере на "Позитано-20" областните и общински председатели на БСП. С каква цел? За да се отчете и да понесе отговорност!? Не, нищо подобно!

Събира председателите на БСП от цялата страна, за да ги "строява", защото във всички части на България недоволството кипи срещу политиката на Нинова. Нинова не иска да поеме отговорност, а да продължи с чистките и репресиите си в БСП.

Но изглежда, че този път номерата и хватките, които тя прилагаше в продължение на няколко години, няма да минат. Втората най-голяма организация на БСП - тази в Пловдив, любезно отклони поканата на Корнелия Нинова, припомняйки й как тя многократно им отказваше диалог и дискусия. Отказът на пловдивчани да играят по свирката на Нинова е особено резонен, имайки предвид, че тя подмени изцяло листите в Пловдив с непознати и неразпознаваеми в по-голямата си част лица, въпреки решенията и желанията на местните органи и членски актив. На всичкото отгоре, председателката назначи и паралелен предизборен щаб в Пловдив, което не само разгневи пловдивчани, но и затрудни изборната работа. С тези си действия Нинова успя да постигне двойно по-слаб резултат от под 20,000 гласа за БСП в града под тепетата, при положение, че в предишни години пловдивската организация (под ръководството на незаконно прогонения Георги Гергов) е съумявала да извоюва 40 хиляди гласа и повече.

Идеята на Корнелия Нинова за свикването на областни и общински председатели на БСП няма нищо общо с някакъв отчет за изборите (особено пък от нея). Намеренията и са изключително прозрачни - тя иска да прехвърли отговорността за изборния неуспех от болната глава на здравата, т.е. на общинските и областни председатели. Освен това има и друга, още по-важна цел - още преди изборите, когато от страна на ниновистите се слушаха приказки как БСП трябвало да бъде незаобиколим фактор в следващото НС (интересно, защо не победител на изборите?), лидерката Нинова обеща, че ще направи своего рода партиен референдум за курса на действия на партията след вота. Е, сега Нинова иска да използва привикването на местните лидери като уж някакъв референдум за допитване, за да може после да се оправдае, когато сключи безпринципна коалиция.

Изплашена от факта, че социалистите в Пловдив, Перник, Видин, Варна и още много други населени места искат тя да поеме отговорност, както подобава на един европейски политик, Нинова усети накъде духа вятарът и все пак реши да свика Националния съвет на БСП, надявайки се, че след като опозиционните гласове в него са твърде малко, ще й се размине.

Факт е, че в Националния съвет има малцина опозиционери, които не служат безпрекословно на Нинова и интересите зад нея. Но дали наистина всички от тях са истинска опозиция и алтернативно мнение? Предстои да видим.

Така или иначе, основното тук е, че Корнелия Нинова иска да се предложи на новата власт у нас - каквато и да е тя, използвайки нелегитимни форуми, които ще представи "като волята на партията". Фалшива "воля", която Нинова ще използва за обосновка за безпринципните си коалиции.

Има информация, че се водят преговори за нов кабинет, начело с "Има такъв народ", с подкрепата на ДПС. Очевидно е, че Корнелия Нинова иска да се пробута на новата задаваща се коалиция, за да бъде на власт на всяка цена. Но там е работата, че никой не желае да се коалира или да работи с БСП. Всички нови (или нови-стари) партии категорично дадоха да се разбере, че ще правят правителство без БСП. Такива изявления направиха и от партията на Трифонов, както и от Демократична България. И ако трите нови формации имат подкрепата и на ДПС, то съвсем отпада дори аритметически нуждата им от оредялата група на БСП.

Ако Корнелия Нинова не поеме отговорност за невиждания в историята на БСП изборен провал, който предизвика, не се знае още какви щети ще бъдат нанесени на организационно, електорално, идеологически и всячески отслабналата левица.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели