Споменатото не е предмет, а само повод за следващото изложение, доколкото се намират и други подобни екземпляри. А е обусловено от разпространяваната от различни, в т. ч. хабилитирани, вкл. посредством нееднократно излъчвани интервюта с такива теза, ако не за несъвършенства на действащата Конституция, в упорито налагана и с тяхно съдействие ситуация, за опасността от прилагане в същата на частта, отнасяща се за служебен кабинет. Като оставим настрана всички останали, в т. ч. за некомпетентност на политиците по конституционно право и пр., основните аргументи в защита на каквато теза най-общо се свеждат, въпреки всичко до неизбежността от запазване на онова, което според тях е парламент, във връзка с проблема за държавния бюджет, главните доводи са основани на въпроси свързани с приемането на такъв и боравенето от страна на служебен кабинет с публичните средства. Очевидно въпросната теза е базирана не на каквото и да е всичко друго, а изключително, ако не единствено на фактора време от годишния календар. От такава гледна точка в крайна сметка тая теза не разкрива друг смисъл и цел, освен обосноваване от някои, претендиращи да са достигнали ниво на Homo sapiens на необходимостта от т. нар. експертно правителство. Само и само да не се допусне назначаване на служебен кабинет.
Намирам в тази връзка за уместно преди всичко да спомена, че в конституционната уредба липсват не само разпоредби, а каквито и да е, макар дори по завоалиран начин изкази в нея, от каквито би могла да бъде търсена и открита друга идея на конституционния законотворец освен за редовно, респ. такова в оставка и служебно правителство. Така е ориентирана също теорията и тълкувателната практика върху Конституцията на Конституционния съд (КС), в които не се споменава за други конструкции. Въпросът не е само терминологичен, тъй като всякакви други конструкции от гледна точка вкл. на процедура и др., са външно и поради това чуждо тяло на конституционната уредба. А като такива не биха могли да бъдат окачествени иначе, ако не като противоконституционни. Следователно стремежите за обосноваване на споменатата теза не са повече от опит за нагаждане на правото към политиката, а не обратно. Тъй като независимо от календара, възможно решение като изход от ситуацията, каквато въпреки все още да не е бедствие, не е предизвикана под въздействието и в резултат на природни стихии, а от дейността на всекиму известни конкретни представители на политическата фауна, за които дано ми прости потенциалният читател бих си позволил тук да употребя като понятие субекти. Затова, ако претендираме да сме човешко общество, битуващо в организирана от него не каква да е, а правова държава, трябва да търсим такова в Конституцията, а не извън нея. Поне така би следвало да разсъждават, ако не политиците и които да било други, юристите и особено онези от тях, които претендират да са експерти като конституционалисти. Защото, макар да не е свещено писание, доколкото все пак е не какъв да е, а като обществен договор основен закон на страната, иначе не би могъл да бъде предизвикан, ако не постигнат друг ефект, освен подриване, да не говорим за разрушаване на доверието на гражданите не само в тях, на чиито интелектуални способности и негови пазители би било редно да разчитат и се осланят, а и в Конституцията като правен фундамент – стожер на държавността.
Проблемът както за конструирането, така и за функционирането на изпълнителната власт несъмнено не е тема, към която бива да се подхожда повърхностно, а дума да не става без сериозни и задълбочени познания в областта на конституционното право. Но и честно и почтено като граждани, споразумели се да се подчиняват не на когото и да е, а единствено на закона. Макар да прозвучи нескромно, нека отбележа онова, което поне по мое мнение е същественото като водещо, около което би следвало да се умува, обсъждайки този проблем – правото, като гарант за стабилността на обществото. А то, поне за всеки юрист е повече от ясно, че харесва ли го или не, е норма. Затова и в теорията, а и в своята практика КС (вж. за подробности специално РКС № 20/23.12.1992 г. по к. д. № 30/1992 г.) както и да е мъдрувано под влияние на едни или други мнения и становища на отделни техни представители, в крайна сметка не са си позволили своеволието да разпрострат преобладаващата си позиция извън конституционната норма по въпроса за различните възможни според нея конструкции на изпълнителната власт.
Доколкото, без да звучи претенциозно спрямо всички останали, съобразно темата предназначението на споделеното е за онези, които повече или по-малко намират, че не само са вещи в нея, а и се отнасят добросъвестно към търсенето на конституционосъобразно решение за изход от кризата, тук няма да се разпростирам в подробно обсъждане на чиито и да е аргументи дали и какво би могло в съответствие с Конституцията да осъществява едно служебно правителство, за разлика от каквото и да е друго, несъвместимо и в противоречие с разпоредбите на същата. А така също отделно и за Конституцията каквато е, която е другата, неявно пропагандирана в подкрепа на инициативата за нова от ония, които поддържат и търсят доводи в защита на тази инициатива да аргументират тезата за експертно правителство. Намирам за достатъчно по тоя повод да спомена, че всички те по същество не са нищо повече, освен опит не само за отнемане правомощията на една конкретна институция, а и посегателство срещу действащата Конституция. Колкото до конституционното устройство на българското общество, за всеки би трябвало да е ясно и безусловно, че то както като материя, така и формите за неговото реално съществуване, са във властта и правомощията единствено на суверена и на никой друг. А що се отнася до негови представители, всякакви техни решения за каквото и да е, без необходимото доверие са нелегитимни! Не само за повечето българи, а за света е несъмнено, че цялата пасмина претендираща да е избрана, е несъстоятелна за взимане на каквито и да е легитимни решения. И ако не друго, доколкото би могло да се приеме за възпитано, бих окачествил като неприлично всяко „теоретизиране” в търсене на доводи и аргументи, вкл. посредством мандати и пр. като оправдание за узурпиране на властта, с цел освен всичко останало по един или друг начин за постигане и на спасение от и за ония, които непризнавани от мнозинството за негови представители са никои!
