/Поглед.инфо/ Къде инвестираме държавните средства, щом не ги даваме нито за наука, нито за образование, нито за социална защита, нито за здраве?

Докато текат страстите за ново правителство, парламентът приема изключително важни закони, на които обществото ни обръща малко внимание, но които ще имат дългосрочни последици за него. Така бяха приети например поправки и допълнения към Закона за висшето образование (ЗВО), предложени от правителството на ПП – БСП – ДБ - ИТН. В последните месеци намеренията на властта в този сектор се променяха непрекъснато, което показва, че всъщност стабилна политика и стратегия за висшето образование отсъства.

Още миналата година министърът на образованието и науката акад. Николай Денков изрази намерение висшите училища у нас да се върнат към традиционните си профили, за които са били създадени, като се освободят от несвойствени направления и специалности, разкрити при тях, за да привличат повече студенти и съответно по принципа „парите следват студента“ - повече пари. Намерението можеше да се осъществи чрез регулиране на приема от страна на държавата, макар че основният проблем – за порочната практика за финансиране на бройка студенти си остава. Самото министерство се опита да преодолее до известна степен този съществен недостатък, заимстван от либералните практики във Великобритания, като определи процент от финансирането, който се отпуска по критерии за качество на обучението и научната дейност в университетите. Въпросът обаче така и не е решен, но никой вече не се занимава с него.
През декември м.г. министърът ненадейно изостави оповестените си намерения и в началото на 2022 г. се ориентира, или го ориентираха, към друга идея – окрупняване на държавните висши училища (не и на частните) чрез обединяване на два или повече в една структура, която да е шапка на съставните вузове. Това намерение изтече в медиите и 

предизвика скандал сред ректорите

който се пренесе и в парламента. В отговор при парламентарния контрол министър Денков обясни, че мрежата от висши училища у нас е силно фрагментирана, с много малки държавни висши училища; 13 от тях имали под 2000 студенти (справка в  рейтинговата система показва, че в 12 вуза има под 1000 студенти). Това обаче не отчита,  че има и малки висши училища, които имат сериозни традиции и сериозни успехи. Денков отбеляза още, че някои университети правят по няколко класирания и пак не могат да запълнят обявените места за прием. Имало и сериозни диспропорции в Картата на висшето образование – в Северозапада например няма висше училище, което да подготвя кадри за местната икономика и администрация, поради което младите напускали региона. Много спорно е обаче дали е необходимо във всеки регион да има специализирани за него вузове или трябва да се вземат мерки завършилите съответните специалности в някое от 52-те висши училища у нас да бъдат стимулирани да работят в икономиката, културата и администрацията на дадения регион. 

Когато в НС се появи проект за промени в закона за бюджета, се развихри нов скандал. В преходна разпоредба този проект предвиждаше да се отпуснат 20 млн. лв. допълнително на държавните вузове за повишаване на заплатите и заради инфлацията, но само след въвеждането на критерии за атестиране, определени от МС. Това обаче противоречи на ЗВО, според който критериите се определят от самото висше училище. Накрая условието бе премахнато и 20-те милиона бяха гласувани. За БАН също бяха гласувани допълнителни 20 млн. лв.  за повишаване на срамно ниските заплати там, а за Селскостопанската академия – малко над 5 млн. лв. Отгоре на всичко МОН оповести едни проекти за критерии за атестиране, които с преекспониране на публикациите в чужди издания де факто удрят и дискриминират предимно хуманитарните и обществените науки в държавните вузове и всички специалности, третиращи национална тематика. Защо ли? Както знаем, националното не се котира според ценностите на евро-атлантизма. Особено пък на територията на остатъчната държава България. Но за това бе писано вече много, излишно е да го повтарям. 

Тук обаче възниква друг проблем, за който никой не гъква. Въпросните допълнителни суми са единствено за тази година. Да, заплатите ще се повишат, но какво ще се случи догодина, когато според прогнозния тригодишен бюджет никакви допълнителни суми не са предвидени. Единствената логика подсказва, че при предвидена субсидия в размерите на тази година (без допълнителните милиони) и при повишени заплати държавните вузове, БАН и ССА  през 2023 г. ще трябва да съкратят съставите си и 

да изгонят преподаватели и учени, 

за да се вместят в отпуснатите финанси. И без това във водещия научен център БАН са останали само около 2400 учени и по брой на учените на глава от населението България е сред най-изоставащите в ЕС.  А на държавните висши училища  още през 2021 г.  бе наредено да съкратят хабилитираните преподаватели с 1000 души и всъщност работата си загубиха водещи учени в тях. Какво ще се случи при следващи съкращения е ясно.

Колкото до въпроса  за заплатите, особено в науката, той си заслужава отделен анализ, но и него никой не го прави. Похвално е, че заплатите на учителите в средното училище са повишени съществено, а сега през юли МОН поиска от 1 септември средната учителска заплата да е 2032 лв. , а минималната - 1486 лв. Това е чудесно, както и въвеждането от 1 юли т.г. на стипендия за докторанти 1000 лв.  и на възможност докторанти да се обучават по проекти срещу допълнително заплащане. Само че така се получават два вида докторанти – едните със стипендия 1000 лв., другите – с по-високи възнаграждения. На това обърна внимание единствено депутатът от БСП проф. Румен Гечев като гост в Комисията по образование и наука, в НС, на която той не е член. „Ако докторантът  е включен в проект, той ще защитава ли дисертация или просто ще режем лентата и ще му дадем диплома? Ако е така, просто няма как да стане тази работа, тя не може да бъде подкрепена“, заяви той. Не го чуха.

Пак само Румен Гечев обърна внимание на друг остър проблем, свързан със заплатите -  у нас има огромна диспропорция, която не съществува никъде по света. Дори след увеличението на заплатите с допълнителните суми тази година един доцент в средностатистически университет може да получава около 1450 лв. възнаграждение, в БАН – и по-малко. Т.е. най-компетентните и квалифицирани кадри, които обучават и учителите, да не говорим за асистентите, ще взимат доста по-малко от обучаваните от тях. Да не говорим, че средната заплата изобщо в София например е 2340 лв. по официални данни. Пак никой не чу думите на проф. Гечев. В комисията той заяви: „Оставете професорите, защото професорите получават 2000, 1800 лв., в БАН взимат по 1100 лв., нали? Но младите хора, които искаме да привлечем – на един асистент доктор му изтичат очите четири години, явява се на изпити, разработва, явява се на жури и накрая учител по физическо взима повече?! И ще ни питат хората, господин министър, ще Ви питат Вие искахте ли от министъра на финансите увеличение на заплатите? И какво ще обясним ние сега на хората? Защото, аз го питах министъра и той ми отговори: ами не сте искали. Как не сме искали, бе Асене?! Ами така, не сте искали!  Дайте да направим нещо, защото нещата стават ненормални! България ще стане единствената страна, в която преподаватели във висши учебни заведения ще получават по малко от учители по пеене и по физическо. Аз не знам страна и в Африка, където да има разделение, при което, 

колкото е по-висше образованието, толкова са по-ниски заплатите?!“ 

Е, не го чуха дори, камо ли да направят нещо. 

Тези дебати в НС станаха, когато изневиделица се появи друг проект на МС за промени в Закона за висшето образование - именно той бе приет през юли в парламента. Сега законът постановява, че две или повече висши училища могат да обучават съвместно студенти чрез създаването на съвместни мултидисциплинарни специалности. Студентите ще изучават отделните дисциплини в различни вузове, които пък ще използват общи ресурси и академичен капацитет за подготовката на кадри по професии, изискващи знания и умения от различни области. Това е възможно за специалности от нерегулираните професии (без "Право", "Медицина", "Фармация", "Дентална медицина"). Водещ е университет принципал с акредитация в съответното професионално направление, а другите участващи висши училища могат да обучават в специалности от други направления, за които имат акредитация. Условията за приема, периодите на обучение, разпределението на средствата за издръжка и издаването на дипломите ще се уточняват в споразумение.

Споразумение за съвместно обучение се сключва само след одобрение от министъра на образованието и науката. Всичко това бе прието едва ли не на ура в НС. Ректорите, разбира се, са доволни, понеже при новата практика всякакви несвойствени специалности тук и там ще си останат, прикрити зад „съвместно обучение“, дори калпавите вузове ще се скрият зад  смокиновото листо на тази теза. А „куфарните“ преподаватели, които шетат из вузовете и са около 8000 по данни на НСИ, ще се множат на воля. Така намеренията да се сложи ред във висшето образование си остават само на хартия, понеже и досега контролът върху обучението и качеството дава слаби резултати, камо ли когато системата се затлачи от новите съвместни обучения.

Същото е и с т.нар. Карта на висшето образование, която ще определя в кой регион какви висши училища да има, какви направления и специалности да се изучават, нужни за развитието на региона. Не е известно защо тази карта ще се обновява всяка година в МС, тя  среща сериозното възражение, че не е добре във всеки район на страната да се изучават всички необходими за развитието му специалности. България е малка страна и всеки млад човек може да получи висшето си образование в онези вузове, които са най-добри в съответното направления и специалности. Съвсем другаде е проблемът. Първо, по данни на рейтинговата система на вузовете, всяка година 18 % от завършилите не се осигуряват в страната, т.е. заминават да работят в чужбина. Второ – почти половината от завършилите абсолвенти в първите пет години след дипломирането си не работят на длъжности, които изискват висше образование. Само в медицината и военното дело над 90% от завършилите се устройват на работа по специалността си. В туризма обаче едва 21% от завършилите си намират работа за висшист. Ерго, какво излиза - в България работа за висшисти няма, в някои направления те изобщо не са нужни (туризмът например непрекъснато реве, че не му стигат кадри, но очевидно му трябват бачкатори среднисти, а не висшисти с претенции за добро заплащане). Къде е анализът какво е реалното положение с икономиката в България, какви кадри са й нужни – без такъв анализ е порочно да се правят поредните промени на парче във висшето образование. Да не говорим за науката.
Очевидно, с всичките тези движения и промени в сектора на висшето образование и науката се цели по някакъв начин тези две дейности да се вместят в определените за тях недостатъчни средства. 

Финансирането на висшето образование и особено на науката 

у нас е болен проблем от много години, особено след престъпните изцепки на някогашния министър Симеон Дянков. Това е най-острият проблем, който трябва да бъде решен, преди да се къдрят промени и имитации на развитие. Сто пъти ни го казват и от структурите на  Европейския съюз в различни доклади.  Струва си да направим една кратка справка в данните на Евростат за 2020 г. 

Публичните разходи за наука у нас са намалели още спрямо 2010 г. и са спаднали на 0,24% от БВП. Средно в ЕС този процент е 0,77. Общо от държавни и частни източници в Евросъюза за наука се инвестират средно 2,3% от БВП, България инвестира 0,9%. Ако се съди обаче по средносрочната бюджетна прогноза на досегашното правителство, приета и в НС, страната ни влага за наука още по-малко – 0,4% от БВП! При това – този показател включва не само субсидиите, но  и европейските инвестиции, и собствените приходи на научните организации. И чак до 2024 г. процентът е замразен на тези унизителни 0,4 %, а същото остава и за 2025 г., както пише в прогнозата за 2023 - 2025 г, приета засега само от МС през април т.г. А на фона на заплатите в науката, за които вече стана дума, тригодишната бюджетна прогноза до 2024 г., приета вече от НС, предвижда субсидиите за БАН да останат около 120 млн. лв., колкото са сега без допълнителните само за тази година 20 млн. лв.

Сегашната субсидия за Селскостопанската академия е замразена до 2025 г. на 32,6 млн. лв., за държавните висши училища  - на около 620 млн. лв. За МОН, откъдето се финансират училищата, държавните вузове и БАН през 2024 г. субсидиите ще се увеличат с… 67,7 млн. лв. Нямат значение  криза, инфлация, растящите цени на тока, водата и топлото. В оповестената програма на евентуалното ново старо бъдещо правителство секторът на научните изследвания дори не се споменава. На фона на всичко това, ако някой още има илюзии, че ще развиваме наука,  да отиде да се лекува. 

За висшето образование отделяме 0,6% от БВП публични средства, в ЕС средно – 0,8%. А за цялото образование – средно и висше общо, също не сме цвете. Инвестираме за него 4% от БВП, докато общността влага средно 5%. А за 2025 г. процентът у нас ще стане 4,3. Трябва ли да ни учудва току що оповестеният доклад на УНИЦЕФ, в който се казва, че  в България близо половината (47,9 %) от младежите на възраст между 15 и 24 години (над 315 хиляди) не разполагат с базови умения, които са им необходими за средно образование. А 44,5 % от хората от същата възрастова група (292 287), нямат и все по-необходимите в днешния свят дигитални умения. УНИЦЕФ също призовава да се увеличат спешно инвестициите за образование. Е, властите тук, които чуват само това, което им отърва, явно имат нужда от  слухов апарат.  
Интересно е да се види и как се разпределят публичните финанси по сектори. Да не си мислите, че за сметка на ниските разходи за наука и образование сме добре поне в другите социални дейности, за които ни проглушиха ушите? Не сме. За социална защита държавата България влага 13,1% от БВП и сме предпоследни в Евросъюза, където средният процент е … 21,9. За здравеопазване даваме 5,9% от БВП, в общността средният дял на парите за здраве е 8% от БВП.

Е, къде тогава ние инвестираме държавните средства, щом не ги даваме нито за наука, нито за образование, нито за социална защита, нито за здраве? Ами, инвестираме например за… обществен ред и сигурност! У нас за тази цел през 2020 г. отиват 2,7% от БВП и по този показател сме на първо място в ЕС, където средните инвестиции за отбрана и сигурност са 1,8% от БВП! Разходите за отбрана и сигурност вече са се увеличили, а за 2025 г. се предвижда да са 4,4% от БВП. Ясно ли ви е сега какво означават осем Ф-16 на хартия и още толкова, за които милиардите щели сме да ги плащаме разсрочено!

И още нещо, от което властите у нас бягат като от огън вече дълги години. Това е процентът от БВП, който държавата разпределя за публични разходи – т.е. за наука, образование, социални дейности, здраве, армия и пр. У нас управляващите стават и лягат с мантрата за фискална дисциплина, фискални баланси и прочее глупости. В момента публичните разходи в държавите в ЕС са средно  53,1% от БВП. Най-бедната държава България обаче, понеже е много ербап, разпределя през държавния бюджет едва 41,8% от БВП.  Не виждам шанс и бъдещите власти да вдигнат поне малко този процент и да освободят повече пари за публични разходи. Ето защо сме най-бедните, най-ударените от кризата, най-бързо изселващите се на Запад, най-скоростно топящата се нация! 

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели