/Поглед.инфо/ Известно е от древногръцката митология, че на път за родната Итака, Одисей успява да премине невредим с кораба си между смъртоносните Сцила и Харибда. Много по-късно, през ХІХ век, Фридрих Ницше обяви присъдата над западната цивилизация: "Бог е мъртъв! Той повече не участва в човешките дела!".
Този безспорен факт всъщност означава реализацията на онази уникална подмяна на християнската религия с различните проявления на идеологическото в регулацията на мисленето и поведението на хората в западния свят. Тези проявления, тоест различните идеологически концепции като комунизъм, социализъм, фашизъм, национал-социализъм, социал-демокрация, либерализъм и т.н. могат и се различават помежду с в детайлите, но в едно са напълно единодушни: че за разлика от християнството на Църквата те обещават на
хората Рая не в Отвъдното, а тук, на Земята, стига разбира се съответните страни и народи да ги припознаят за свой модел на обществено устройство. От историята знаем до какво доведе подмяната на религията с идеологиите през ХХ век - ужасяващите световни войни с над 100 милиона жертви по света; а от съвременността знаем до какво води същата тази подмяна - отказ от Човешкото в името на оцеляването, живеенето на живота като борба за съществуване, тоест, както казваше още Жорж Бернанос, дали е "марксистко" или "либерално", съвременното западно общество предполага еднаквата абдикация на Човека от неговата участ!...
Припомням всички тези безспорни характеристики на съвременния западен свят, към който ние се присъединихме след поредния "цивилизационен избор" в нашата история, тъй като се чувствам не само омерзен, но и в голяма степен потресен от факт, който и преди съм знаел, но който ме шамароса за пореден път: фактът, че българското мислене е тотално пропито от отровата на идеологическото противопоставяне между "Сцила-та" на "лявото" и "Харибда-та" на "дясното". А поводът за поредната ненормална от човешка гледна точка идеологическа експлозия в българското общество беше една реплика в наша телевизия, че "без БСП Мая Манолова няма как да спечели" и реакцията на самата Мая Манолова, която потвърди за кой ли път, че тя "не е кандидат на БСП, а независим човек, който разчита на подкрепата и на гражданите, и на отделни партии"! Разразилата се буря от "дълбокомислени" коментари и абсолютно безсмислени глупости показа за пореден път, че българското късогледство на може да гледа на света без да ползва идеологическите очила за неговото обяснение - ако случайно ги свали, то не може да провиди реалната пулсация на действителността, която изобщо не е "ляво - дясна", не е "черно - бяла"!
Признавам си, че по никакъв начин не желая да бъда адвокат на Мая Манолова - не сме приятели, макар че се познаваме; че все пак и аз съм израснал в Кюстендил; че там, под Хисарлъка, преживях най-щастливите си детски и юношески години, и, че там искам да умра, защото в психичния гещалт на града все още трепти повея на Пауталия и Велбъжд.
Моят приятел генерал Богомил Бонев можеше да си спести реплики, които никак не подхождат на един джентълмен, защото Радомир не е твърде далеч от Кюстендил и не виждам защо радомирските бозаджии се възприемат за по-издигнати от кюстендилските сливи - тъкмо обратното е, драги! И за да приключа с личните неща ще споделя, че на времето, когато се съставяше кабинетът на проф. Любен Беров, светла му памет, излезе дописка в "24 часа", че аз съм кандидатът на КТ "Подкрепа" за министър на културата. Отказах, разбира се, не само защото тогава бях все още главен асистент, но и защото никога и до ден-днешен не мога да
допусна, че и за миг ще напусна Университета, Алма матер. Спомням си обаче, че за тези няколко кратки часа се появиха хора, които никога не бях виждал през живота си, но които твърдяха, че сме братовчеди: "Е, братчед, сега като станеш министър, нали ще се намери някоя службица, я за мен, я за децата?!"... Ей това е българският манталитет, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!...
Какво всъщност иска да каже Мая Манолова на БСП с репликата, че тя не
е партиен кандидат? Ами просто е: че няма да позволи, ако спечели, да бъде сменен приятелският ГЕРБ-аджийски кръг около Фандъкова за обществени поръчки с евентуален приятелски БСП-арски кръг, който да си разиграва коня в общината; че тя е против човешкия модел на управление на София, а не срещу хората от "дясната" партия ГЕРБ; че подкрепата за нея от "лявата" БСП и други "леви" партии, но и подкрепата на "десни" партии разглежда не като партийно-идеологическо обвързване, а като възможен всеобщ граждански поход срещу безобразията на Фандъкова и екипа й в София, на които всички ние, обикновените, безпартийни и идеологически неутрални хора сме свидетели през последните 10 години.
Ето това не може да проумее скованото и догматично "ляво - дясно" българско мислене, което гледа на света като кон с капаци, тоест чрез идеологическите си очила, които на всичко отгоре смята за напълно "естествени" и чрез тях дори се възприема за издигнат европеец?! Ако тази огромна безпросветна маса можеше само за миг да осъзнае собствената си интелектуална немощ, щеше със сигурност да се самовзриви!...
ГЕРБ - "дясна" партия?
Глупости на търкалета: ако прецизираме нейната "идеология", ще се окаже, че чрез Бойко Борисов ние, българите, дадохме своя пореден принос към теорията и практиката на политиката след Царя-Премиер: ГЕРБ сътвори нещо като парламентарно-републиканска монархия, в която Човекът от Банкя подчинява на себе си всички видове власти - изпълнителна, законодателна, съдебна и медийна, а на всичко отгоре сам раздава пари на калпак по свое усмотрение! Е, кое му е
"дясното" на това, че не се сещам...
БСП - "лява" партия?
Отново глупости на търкалета: ако се опитаме откровено да провидим истината, ще открием, че в нея битуват най-различни идеологически течения - от умерено "леви", през "центристки", до откровено "десни" (не е само плоският данък, но и
"червените буржоа"). Един абсолютен тюрлю-гювеч, за който обаче са виновни още преди тридесет години Андрей Луканов и Александър Лилов, които заради спасението на 300-водещи червени "аристократически фамилии" неистово желаеха "единството на партията" на всяка цена! Е, сега виждаме как се заплаща тази цена, но и тук не се сещам кое й е "лявото" на тази формация...
Изведнъж, на фона на тази идеологическа българска нищета, на фона на абсурдния характер на идеологическото обяснение на света и Човека, се появява независимият кандидат за кмет на София Мая Манолова, която в типично неин стил иска да се опита да накара българското мислене, че е възможно българският кораб да премине през идеологическите "Сцила" на "лявото" и "Харибда" на "дясното", да развенчае идеологическия мит, че само партиите могат да участват в политическия живот. Ами ако бяха наистина толкова ербап, ГЕРБ защо не издигна друг кандидат, а не саморазмазалата се Фандъкова - най-вероятно, защото никой не е искал да участва в подобно самоубийство; ако БСП беше наистина толкова храбра, защо не издигна свой партиен кандидат за кмет, а се скри зад крехкия гръб на Мая Манолова?!...
Хайде, холан, моля ви се, не ми говорете повече глупости за "ляво - дясната" идеологическа догматика, а се опитайте да погледнете смело света извън нея! Когато направите това, с радост ще откриете, че действителността е красиво цветна; че тя диша и живее друг живот - не този, който ви внушават партиите; че
като усетите пулсациите й, ще се успокоите и ще се вдъхновите от перспективите да нормализирате както своя личен живот, така и този на обществото!...
Томас Елиът казваше навремето: "Ако не искате да имате Бог, а Той е ревнив, ще трябва да се кланяте на Хитлер и на Сталин!". Бих допълнил - и на множеството идеологически Хитлерчета и Сталинчета, които идват на власт в западния свят чрез "демократично-партийните" избори и досега!
Не, благодаря, лично аз предпочитам независимата Мая Манолова, защото на всичко отгоре тя е и дълбоко религиозен човек - вярващият човек може да бъде само добър човек, защото е силен; защото може да си признае грешките и да се покае, както тя направи; защото може да преживее дори ужаса от смъртта в името на живота! Всичко останало е партийно-идеологическо лицемерие!...
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари: АЗ ПОДКРЕПЯМ МАЯ МАНОЛОВА!
И съм готов да зашлевя словесно всеки един идеологически алхимик, който ми каже, че без партии не може!...
На Мая Манолова пожелавам да гледа смело напред, защото и в нея витае духът на древните Пауталия и Велбъжд, а че отзад ще има подлеци, това е вън от съмнение!...