Поспрях се на стълбите на БНБ. От високото се откриваше добър изглед към местността. Отляво – красивият фонтан в сенките на дърветата, по-нататък - булевардът с нацвъканите стъклени циреи по средата и сградите с достолепни фасади по-нататък. Пейзажът е оживен от две нахъсани групи, над тях се вееят българските трикольори. А помежду им – кордон полиция. Ей такива ми ти работи. У нас това е обичайно – все някой застава контра на начинанията на ползу роду. Вряскат, кряскат – на думи подобни люде са винаги прави, най-големите патриоти! Но друго говорят делата им. Не може да си читав човек, щом приемаш за нещо нормално обкръжаващата те разруха.
Някои пробват да оневинят вчерашните екскурзианти – зер, били ги принудили да се качат в автобусите... Горкичките нежни създанийца! Всуе е това! Ако имаш чест, няма да допуснеш подобно падение – да тръгнеш като овца на поклонение на онуй, дето не потъва.
Говорят ни още за помирение... Ала с кого? С колониалната власт, направлявана от чуждите посолства? С бандитите, назначени на ръководни постове в силовите органи? С превратаджиите, мутресите и тъпото им поколение, крадящи националните богатства? Със сеещите невежество и безродие? Не, благодаря! Ония не ни смятат за хора. За нас те са врагове. Каква ти тук политика и деликатнечене?! Трябва да ги натирим в миша дупка. Или окончателно ще ни видят сметката. Ето, онзи ден служител от НСО стъпка родния флаг. Момчето уж яде нашия хляб, клело се е да ни защитава, а излезе боклук. Такава е системата – антибългарска, възпитаваща потурнаци, готови да ни прегазят при първа възможност.
Плашат ни, че протестите срещу безправието ще нарушат етническия мир. Тези безсолни приказки ги знаем още от зимата на 1990 год. Ала в края на краищата ние сме български граждани. Живеем на земята, наследена от нашите родители. Тук векове наред са проливали кръв и пот дедите ни. В отечеството важат само българските закони и пред тях всички трябва да са равни.
Помним добре миналото: и кой тровеше умовете на сънародниците с мохамеданско вероизповедание; и атентатите; и опитите Родопите, Лудогорието и Североизточна България да бъдат превърнати в турски анклави… В онези години изплува сянката на офицера – изменник с псевдонима Сава от външнополитическото разузнаване (Първо главно управление на ДС), станал след преврата милионер и символ на загиващата държавност.
Ние, българските граждани, не търсим вражда, но сме длъжни да защитаваме нашите национални интереси. Обаче докопалите се до властта след 1989 година превърнаха републиката в заложник на същия така наречен етнически мир - чрез него Турция почна да ни налага своите условия. Колцина забогатяха по тази линия...
Разделението се ражда от беззаконието. Пред очите ни то разрушава устоите на нашето общество, трови умовете и душите. Затова трябва да се
борим – за ред и справедливост. И за нас самите.
