/Поглед.инфо/ Днес, когато сме свидетели на най-голямото разделение на обществото в най-новата ни история, честваме обединението на Княжество България и Източна Румелия. Дали духа на държавността, възтържествувал пред 135 години, отново ще се върне по земите ни в деня на Съединението?

В срамното ни политическо настояще нека си припомним най-любопитните факти около един от най-славните ни минали родолюбиви периоди.

1. Първоначалната дата

На 29 август капитан Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерението е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри.

2. Първият опит

През 1880 г. е направен първи опит за съединение. Тогава обаче международната обстановка е напрегната и опитът се проваля.

3. Чардафон Велики

Продан Тишков (Чардафон Велики) е участник в национално-освободителното движение, взел участие в Руско-турската война 1877 — 1878 като опълченец. След Освобождението бил сержант-майор (фелдфебел) от Източнорумелийската милиция в с. Голямо Конаре. Прякорът му бил Чарда, което означава стадо селски говеда. След 1884 г., като подигравка с директора на милицията и жандармерията ген. фон Дригалски към прякора на Продан Тишков прибавили частицата „фон” (белег на аристократичен произход) и започнали да го наричат Чардафон.

4. Каравелов в неведение

Княз Александър І не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Преди това в разговор с д-р Иван Странски с най-рязък тон премиерът отхвърля Съединението като глупост.  Димитър Ризов обаче успява да склони княз Александър да се извърши Съединението, даже получава динамит за взривяването на моста на р. Арда. Каравелов е дотолкова извън ставащите събития, че научава голямата новина пост фактум по-късно от най-обикновените граждани, когато файтонът му влиза в Търново.

5. Жената с байряка

Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики, е имал до себе си смела жена - 18-годишната учителка Недялка Шилева, която носила байряка на българското Съединение рамо до рамо с 326 мъже.

6. И аз съм българин!

В ранната утрин на 6 септември 1885 г. въстаниците, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”.

7. Неодобението на Русия

Най-категорично против Съединението на Княжество България и Източна Румелия се обявява Русия. След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. Не желаейки конфликт, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската интервенция, но в същото време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия. Поради недоверието си към княза, руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация. Дори отзовава офицерите си от България и лишава Батенберг от званието генерал.

8. Кредит за мобилизация

За отстояване на извоюваното Съединение и признанието му от съседите, най-вече Турция и Великите сили, на 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, на която отпуска 10 млн. кредит за обявената мобилизация.

9. Голямоконарски пехотен полк

За да бъдат ознаменувани заслугите на Голямо Конаре като автор на Съединението, Министерството на войната учредило нова войскова част, която нарекли Голямоконарски пехотен полк. Той е взел участие в Сръбско-Българската война, обявена на 2 ноември 1885 година. В него са участвували всички голямоконарци като доброволци и редовно мобилизирани войници, като и живеещите в околните села.

10. Батенберг - княз или генерал-губернатор

С подписването на договора, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

11. Три милиона българи

След Съединението България има 96 345 кв. км територия и население от 3 070 988 души.