/Поглед.инфо/ Пак се почна. Отново в предизборната надпревара започнаха да ни разказват приказките, за да не кажа, лъжите. Наскоро в един от своите редовни коментари в зала популярният германски журналист Петър Хаане, не във връзка с местните изборите в Германия, а по принцип, заяви онова, което опитът в политическите процеси му е подсказал. А именно, че който реши да си надене маската на популист, трябва да има предвид, че това е начинът бързо да стане скучен на публиката. Той продължи мисълта си като уточни, че познава всички в политическия въртоп и че прогнозата му е че нещата да стават все по лоши. Дето се казва, взе ми думите от устата. Виждаме театъра от сутрин до вечер как кандидатите за участие в изборите, бутайки се един друг из студиата, една дъвка дъвчат и все повече ни доскучават.

Армия може и да не е, но почти дивизия от над 4000 „бойци“, стръвно устремили се към властта, активисти преди всичко в популисткия сектор на мислене, подкрепени от пиар-агенции и неслучайни финансови „източници“ ще ни заглавикват ката ден до изборите нон-стоп през медиите или в лично общуване на главите, повтаряйки до втръсване почти еднакви слогани - за борбата с корупцията и олигарсите, за реформата в съдебната система, за ускореното развитие на икономиката, за всеобщото благоденствие на населението, за безпрекословната вярност към НАТО и Европейския съюз и, разбира се, за Украйна. Е, има тук там „нюанси“ - ще се намери някой да мрънка срещу НАТО, друг срещу Европейският съюз, трети ще търси гласове, разчитайки на антиукраински или антируски настроения. Това обаче в повечето случаи ще е само за цвят и тънки сметки. Иначе всички вкупом пак ще се самозаблуждават, че за избирателите е изключително важно кой повече страници ще изпише в програмите си. Които както обикновено почти никой не чете освен заинтересованите да намерят повод или мотив за оплюване. За наше удоволствие ще има все така да ни занимават с енигмата за дясното, центъра и лявото и пак ще се получи, както е казал народа, облякъл се Илия и пак е в тия.

Не 140, 1400 страници да изпишат, пак ще остане извън тях отговорът на един фатално нерешен проблем. За него няма да се намери място нито в програмите, нито при срещите, нито в дискусиите. А той е, че всеки обяснява какво ще направи за нас, лъганите многократно избиратели, но никой не дава ясна представа, как ще осъществи замисленото. Някой би реагирал веднага - как така, нали ще правят реформи, ще променят закони, ще сменят кадри? Това добре, но къде ще се случи - в центъра и по върховете. Няма да е трудно да се превъртят кадрите от първо ниво из министерствата и институциите, ще се приемат и закони, ще има и разпоредби. А какво ще се случи в централната администрация? Ще посмее ли някой да посегне и да бръкне издълбоко там, където до сега и при всички управници никой не успя да направи нещо. Стоят си там, окопали са се с връзки и позиции във всички политически сили и на всички работа са вършили. Кой ще ги бутне? Ами общините? До следващите местни избори всичко е овладяно от местните олигарси и политици. Никакъв център няма да им попречи да продължат своите корупционни практики посредством, уточнявам, натъкмени законосъобразни и административно правни действия. Практиката показва, че след общинските избори, независимо кой ще ги спечели, това като нищо ще продължи.

Един отколешен общински деятел преди време, ей така на маса, разказа нещо, което прозвуча като виц. Как един ден при него в кабинета му дошли водачите на управляващите и на опозицията в Общинския съвет, защото, обяснили му, искали на сигурно място да си кажат някои неща. Докато си вършел работата, погледнал към тях и , меко казано, се сащисал. Видял, как те почнали пред него да си разпределят поредните „спонсорски“ суми. Когато посмутен той ги запитал какво правят, те му обяснили, че има ред - всичко влиза в един кюп, тези, които са на власт, взимат 60%, а опозицията - 40%. Това, че след избори могат да се променят нещата, не променяло правилото. Общо взето за това става въпрос.

Ако някой, все още се прави, че не го знае или че е изненадан, си остава за негова сметка. Без съмнение и за настоящите избори прогнозата е тревожна, да не кажа, неприятна и звучи като диагноза за безнадеждна болест. Случват се обаче чудеса и понякога се намира лек дори за болните. Особено ако все повече избиратели в ролята си на обществени лечители си поставят амбициозната задача да гласуват. А съветът към тях, след като виждаме на къде отиват нещата, е, във всички моменти когато им казват, какво ще правят, на кандидат политиците винаги да им задават постоянно, нахално и упорито въпроса „Как?“ и да държат да чуят отговора. Каквото и да стане, да гласуват. Петър Хаане, понеже го споменах, беше казал, че той би гласувал само по един начин - за Германия, но нормална. Какво друго да си пожелаем, освен да го повторим и ние да гласуваме - за България, но нормална.

Среща на живо с проф. Румен Гечев

Информационен бюлетин

На 1 април 2026 г. , сряда, от 19:00 часа в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща на живо с проф. Румен Гечев – икономист, университетски преподавател и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.

В една открита дискусия ще говорим за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:

– накъде върви българската икономика
– инфлацията и реалните доходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще определят следващите години

Това няма да бъде телевизионно интервю, а жива среща с публика, в която зрителите ще могат да задават въпроси и да участват в разговора.

Очаква ви директен разговор, сериозен анализ и истински диалог без монтаж и без цензура.

Местата са ограничени.

С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531 и на място.

Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.