/Поглед.инфо/ Тези дни след пленума на Националния съвет на БСП слушам и чета многократно предложенията на висшия ръководен орган на лявата социалистическа партия за подкрепа на ново правителство в Народното събрание. И това от името на над 80 000 членове на тази партия и над 400 000 гласоподаватели. Дали нещо не разбирам?

От името на Националния съвет се предлагат няколко неща. В преамбюла на тази декларирана позиция на НС става ясно, че БСП няма да подкрепя каквото и да е правителство на ГЕРБ. Това е правилно – ГЕРБ е част на най-агресивното дясно пространство – Европейската народна партия, загуби обществената подкрепа в страната, виновник е за мащабната корупцията, установи еднолична диктатура, срастна държавата с олигархията и т.н. Второто ясно изявление е, че БСП няма да участва в правителство, предложено от „Има такъв народ“. И това също е правилно. Нали е ясно, че ръководството на БСП уж е на левия бряг на реката, а г-н Трифонов ясно каза, че той е на другия бряг на реката – т.е. на десния бряг, в дясното политическо поле. Вчера кандидата на ГЕРБ за Министър-Председател Митов припозна като свои поддръжници, идейно близките на ГЕРБ десни от „Демократична България“ и „Има такъв народ“ (ИТН). В същото време ръководството на БСП била готова да подкрепи правителство на ИТН, т.е. на идейно близките до ГЕРБ десни популисти. И поставя наивното условие, ако предложеният министър-председател е готов за реализацията на 5 неща. Това прилича на прикрита колаборация на лявото с дясното.

При срещата за консултации при Президента Радев Т. Йорданов от името на ИТН ясно обяви, че те биха правили правителство при втория мандат само в коалиция с „Демократична България“ и „Изправи се. Мутри вън“, а не с партиите на статуквото (ГЕРБ, БСП и ДПС). Следователно е възможна дясна коалиция понеже: ИТН е дясна популистка партия, която е на „другия бряг“; „Демократична България е много дясна партия“, член на Европейската народна партия; „Изправи се. Мутри вън“ се обявява за защита на средния и дребния бизнес, т.е. партия вдясно от центъра. А те ще имат и подкрепата на десните ГЕРБ и ДПС. В идейно отношение би трябвало БСП да единствената лява опозиционна партия, опозиция на дясното, опозиция не само на ГЕРБ. А се предлага тя да е крепител на десните в парламента и тяхно правителство!

Следователно НС на БСП е готов да подкрепи дясно управление без дясната ГЕРБ, но с изключително сигурна подкрепа на десните от ДПС, което по същество е дясна етническа партия. В света и в ЕС има редица десни правителства, които в кризисни ситуации, обещават по-често и макар и по-рядко реализират някои леви политики. Но всяка колаборация с дясното е в ущърб на хората на труда и на техните леви партии.

Интересен е анализът на формулировките на тези пет позиции, одобрени от НС на БСП. След срещата при Президента вече става дума за четири позиции (по агенция „Фокус“).

На първо място е поставена необходимостта „от бързи и последователни действия за овладяване на пандемията“ и за смекчаване на нейните икономически и социални последици. Само че така формираното условие дава възможност за всякакви, дори произволни тълкувания. Доколкото са известни намеренията на другите парламентарно представени партии, и те са за подобни мерки. По такъв начин става ясно, че по тази „червена линия“ се появява известното социаллиберално послание „няма ляво, няма дясно“, т.е. има само дясно. А къде е лявото в така формулираната позиция? Къде са и защо не са поставени грижите за „работещите бедни“, за безработните, за хората под равнището на бедност, за пенсионерите? Това първо условие на БСП за подкрепа на бъдещо правителство на „протестните партии“ е по същество позиция на всички останали десни парламентарни партии. В кризисна ситуация се търси решение. Но какво решение? В социална и здравна кризисна ситуация грамотните хора търсят леви решения, а не подкрепа на дясното, на богатите, които в криза стават все по-богати.

Къде изчезнаха прокламираните при откриването на 45 Народно събрание правилни идеи: „Помощ за домакинствата и младите семейства със специален пакет средства за деца с облекчение на младите семейства в кризата, преизчисляване на пенсиите, Законът за възрастните хора и т.н.“? Нали всички разбираме, че тяхната липса е своеобразен отказ от провеждането на лява социална политика.

На второ място е поставено изискването за „борба с корупцията, укрепването на независимата съдебна система и медиите и възстановяване на парламентаризма“. Е, как добре звучи това в ушите на реакционно дясната „Демократична България“, особено ако се добави и оставката на Главния прокурор! Интересно, че всички (без ГЕРБ) в 45 –тото Народно събрание са за възобновяване на парламентаризма, сякаш те са извънпарламентарни партии. Сега те решават, сега от тях зависи всичко, или почти всичко. Парламентаризма вече е възстановен. Трябват сега действия, а не празни приказки.

Проблемите в съдебната система са проблеми на всички българи, но са проблеми най-вече на бизнеса, не толкова на отрудените и бедни хора. Корупцията я има поради това, че предимно богатите имат пари да корумпират значително по-бедните държавни и общински служители. Баба Гицка от село Гол Тупан няма пари да си купи олио и захар, та камо ли да подкупваполицая, съдията, прокурора, държавния и общинския чиновник. Може да им подари по някоя и друга полугнила круша. Борбата с корупцията няма начало и няма край. Въпросът е в размера. Така поставено изискването го приемат в по-голямата му част всички парламентарни партии. Главният проблем на лявото в съдебната система е равноправен достъп до правосъдие, защита на живота и имуществото на бедните хора, особено на самотно живеещите възрастни хора в селата и малките градове. Но дали в момента на криза (здравна, икономическа и най-вече социална) разпускането на Висшия съдебен съвет е най-първостепенната потребност на масата отрудени и бедни хора? Не е ли то потребност предимно на бизнеса?

На трето място е поставена т. нар. „ревизия на бюджета“ и други ревизии. Това е една непосилна задача за парламентарна комисия, съставена от народни представители с недостатъчна експертност на проверители и ревизори. Ревизията е приоритетна цел на всички партии в Народното събрание, дори на ГЕРБ (за да протака и да не може да се извърши качествено).

На четвърто място е проблемът с оперативните програми с ЕС и преработен Националния план за възстановяване и устойчивост. За десетина дни дали би могъл да бъде преработен Националния план за възстановяване и устойчивост? Така поставено условието е и изискване на всички партии в Народното събрание. Кое е новото ляво в него? В коя част и в какво да се преработи този Национален план в интерес на хората на наемния труд? Преработка заради самата преработка ли?

На пето място е промяната в изборното законодателство. Това е искане на всички партии (без ГЕРБ). То е в най-значим интерес на две от партиите (ИТН и „Демократична България“) с искането за електронно гласуване и гласуване по пощата. При едни предсрочни избори това ще им донесе от чужбина много по-голяма подкрепа. То е в интерес и на ДПС с премахване ограничението до 35 секции в страните извън ЕС и възможността на незнаещи български език турци от Турция да гласуват за ДПС. Предвижданото за провеждането на изборите вътре в страната е по-адекватно на ситуацията. За демократизирането на изборния процес формално са всички парламентарни партии (без ГЕРБ). Акцентите на БСП би трябвало да са по-различни.

В публикацията на агенция „Фокус“ за казаното от Председателя на БСП изчезна второто: борбата с корупцията. Дали е пропуск на агенцията или е съкратено от ръководството?

Получава се усещането, че НС на БСП и парламентарната група на „Коалиция за България“ са на всяка цена да се състави „стабилно правителство“, но стабилно дясно правителство. То разбера се, няма да провежда лява политика, а ще си служи предимно с популистки леви послания. И поради това се предлагат уж „разграничителни линии“, които всъщност ги няма в направените предложения. Те са, такива, че са възприемчиви за всички други партии без ГЕРБ, т.е. за всички десни. Забравя се, че кризата се бори не само и не толкова с „Анти ГЕРБ“ парламентарни действия, а с практически действия за нейното преодоляване, особено за бедните и онеправдани слоеве от населението. Ресторантьорите и хотелиерите са богати. Посещаващите редовно ресторанти, игрални зали, нощни барове и т.н. за кеф и развлечение също не са от бедните и от хората на труда във предприятията и земеделието.

Вече стана ясно, че „Изправи се. Мутри вън“, не искат предсрочни избори, те не са в техен интерес. ГЕРБ е на същата позиция. ДПС също е за „стабилно правителство“, т.е. против предсрочни избори. Но в обществото остава усещането и че ръководството на БСП също се страхува от нови предсрочни избори. Този страх е подплатен с позицията, че предвид тежката криза е необходимо да се състави „стабилно правителство“. Страхът е, че след провала на парламентарните избори, при нови трябва на всяка цена да се промени следваната от ръководството продясна с по-истинска лява политика. А и сегашните депутати от ГЕРБ, „Изправи се. Мутри вън“, ДПС и по-голямата част от „БСП за България“ са наясно, че в ново Народно събрание те ще липсват. А заплатите и привилегиите на Народното събрание са нещо от положението на министър – „над тебе небе“ (по Големанов). Държавният кокал не се изпуска лесно. Нали и заради това депутатите (много вероятно) от БСП не напуснаха Народното събрание през септември миналата година.

Но дали целта на ИТН и на Демократична България е за „стабилно правителство“? Кой да ти каже? Те явно разчитат на продължаването на вълната „Анти ГЕРБ“ и „Анти Борисов“. Какво „стабилно правителство“ може да има от три разнородни и с различни амбиции на ръководителите „протестни партии“, с едни десни пробизнес политически идеи и послания към обществото и с подкрепата на ГЕРБ и ДПС?

Ако внимателно се върнем към Платформата на БСП за изборите и обещаваните действия за първите сто дни при правителство на БСП и сегашните предложения за подкрепа на дясно правителство, ще видим, че са изчистени малкото леви предизборни обещания и позиции.

Ръководството на БСП, включително Националния съвет и Изпълнителното бюро, не можаха правилно да „прочетат“ след изборите политическата ситуация в страната и да разберат, че на България ѝ е потребна действителна лява политика, защитаваща интересите на труда, т.е. на: хората на наемния труд; самоосигуряващите се; занаятчиите, работещи в сферата на услугите с патент; дребния семеен бизнес. Това са хората, които с личен труд си изкарват прехраната и си отглеждат децата, а не използват капитал за постигане на печалба и живот в охолство.

Крайно неприятно впечатление прави поведението на ръководните дейци от Позитано 20. На другия ден след големия погром, вече започнаха да говорят за подкрепа на т.нар. „партии на протеста“. Формира се впечатление че ръководството се страхува от още по-голям провал на евентуални нови предсрочни избори. Но предсрочните избори са неизбежни. Веднага или след малко.

Силните леви политически партии и техните ръководства са силни с политиката, не със самопредлагането на десните и колаборацията с тях за продължаване на неолибералното статукво. Левите хора в страната гласуваха за БСП с някакво очакване за по-лява политика, те не гласуваха за дясна политика, нито за десния популизъм на ИТН, нито за шоу–политика.