"България закъснява с енергийната си стратегия. Липсва план, а това е най-тежката присъда за енергетиката. Затова тази седмица в Народното събрание организирам конференция на тема "Енергийна стратегия на България: план за енергийна сигурност", на която са поканени политици, представители на индустрията, на синдикатите, на академичния сектор. Целта е заедно да обсъдим какви са възможностите за развитие на енергетиката.“ Това заяви евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова в интервю за „Преди всички“ по БНР. „Целта ми е да съберем всички заинтересовани страни и от сектора, и от академията, и от политиката. Политическата последователност е изключително важна. Каквото се приеме, то трябва да се следва от всички бъдещи правителства. Не може енергетиката да става жертва на политически боричкания, необходима е стабилност в интерес на икономиката и гражданите“, аргументира нуждата от предстоящата конференция Цветелина Пенкова.
Тя отбеляза, че това е второ ключово събитие за тази година, след организираната от нея кръга маса през юни в Народното събрание, на която беше обсъдено законодателството за нулеви нетни емисии. Евродепутатът е основен преговарящ по това ключово за България и Съюза законодателство, а то ще бъде гласувано в пленарната зала на Европейския парламент утре – 21 ноември. Пенкова изтъкна, че благодарение на дискусията по време на кръглата маса, тя е отразила позицията на България, експерти и индустрия в настоящия текст на регламента. Също така, отбеляза, че благодарение на нейните усилия, ядрената енергетика е включена като стратегическа технология в списъка на обхват на регламента.
Евродепутатът е притеснена, че над 15 години България не може да вземе решение какво да прави с ТЕЦ-овете, с новите ядрени мощности, какъв ще е енергийният ни микс през следващите 10-20-30 години. „Без дългосрочна стратегия няма как да гарантираме стабилни цени на електроенергията, няма как да гарантираме сигурност на бизнеса и икономиката", коментира още тя.
Цветелина Пенкова отново посочи ядрената енергетика като основният и единствен базов енергиен източник, на който страната ни може да разчита. „Ако слушаме експертите, в следващите 20 години ни трябват минимум четири блока, два от които трябва да заместят ТЕЦ-овете и други два да компенсират 5-ти и 6-ти блок при тяхното извеждане от експлоатация. Често се задава въпросът и за АЕЦ „Белене“. Когато имаме мощност с лицензирана площадка и с налично оборудване, ние сме наполовина на процеса на изграждане на ядрена централа. Това отнема между 10 и 12 години и ние го спираме - правилно ли е за държавата? Със сигурност отговорът е „не“. Създава се усещането за липса на национално отговорна позиция. Лошото е, че цената ще платят българските граждани и индустрията“, отбеляза тя.
Цветелина Пенкова смята, че между 60 и 70% трябва да е делът на базовите мощности в енергийния микс. „Когато говорим за стабилна енергийна система, балансиращите енергийни мощности също са ключови. Например ПАВЕЦ "Чаира" – съоръжение от стратегическо значение, ремонтът му трябва да е приоритет №1, много малко държави имат такава инфраструктура“, коментира тя.
Евродепутатът предупреди да не се пренебрегват възобновяемите енергийни източници, но се опасява, че пак се работи на парче: „Не се обръща внимание на дадености, които България има. Могат да се развиват в големи мащаби геотермална енергия, хидроенергия, а за тях не се говори. Сега се говори само за слънчеви панели, които не са излишни, но те са крайно недостатъчни.“
„Териториалните планове са предадени, което означава, че можем да се възползваме от средствата по Фонда за справедлив преход, които са изцяло насочени към работещите във въгледобива“, каза още Пенкова. Тя изтъкна, че към юни тази година, на общоевропейско ниво, средно 30% от наличните средства по националните планове за възстановяване и устойчивост са усвоени от държавите членки, при държави като Испания и Италия усвояването е над 50%, но голяма част от държавите не се справят достатъчно добре. “За да не се загубят парите, позицията, която заложих в Регламента за промишленост с нулеви нетни емисии, е всички неизползвани средства от националните планове да бъдат пренасочени към реиндустриализация и развитие на икономика, базирана на зелена енергия“, каза евродепутатът.
