/Поглед.инфо/ Някои хора, отдавайки ако не по-голяма от никаквата стойност и без сами да знаят какво значение на нечии иначе лишени от каквото и да е смислено съдържание приказки, се подлъгват нахвърляйки се върху стръвта и се закачат на кукичките от въдиците, които мятат ония, дето се правят на рибари. Тук думата ми е за т. нар. оставка на президента, с пробутването на каквато тема марионетката – формален лидер на някакво формирование с неизмеримото по безсрамието си нахалство наименование ДПС, даде тон при откриването на новата сесия на онова, което все още за повече или по-малко представлява еманация на парламент.
Та я подхванаха и други, сред които освен като прима, не балерина, а солистка, председателстващата спомената импровизация, на която понеже не й стигат изявите в съпровод с депутатската капела, ощастливява с белкантото и несравнимите си трели публиката от партийни привърженици по села и паланки, ами се нареди и кандидат-лидерът на водещата според някои опозиционна партия. Затова, доколкото се очертава така подетото все пак маане да се проточи с мерак да изкара до следващи редовни избори за „меджлис”, не би било излишно да се внесе малко или повече яснота по въпроса.
Въпреки за оставки, в Конституцията се говори както по повод на народните представители, министър-председателя и Министерския съвет, така и на президента, има съществена разлика, каквато макар да не е видима за обикновения читател на същата или наблюдател, съществува. И тя не се свежда единствено до това пред кого се подава т. нар. оставка – от народен представител, министър-председател или Министерски съвет пред парламента, а от президента пред Конституционния съд. Но има отношение преди всичко към конституционния статут на цитираните официални длъжности, в т. ч. от произтичащите от този статут различия в предоставения имунитет и начина за реализиране на отговорността, по който повод тук няма да се разпростирам в подробности. В настоящото изложение няма да се спирам и на разглеждането и обсъждането върху прецеденти като подал оставка народен представител, пък т. нар. парламент не я бил приел, по който повод се е произнесъл Конституционният съд. Чието решение по казуса е нищо, поради което някой си въпреки това си депутатства. Кого и на какво не фактическо, а правно основание представлява си е негова и на онуй, което се представя за конституционосъобразна формация като политическа партия работа. Защото т. нар. електорат има право да гласува за тия-ония, а какво и как после те правят, не му е работа, камо ли грижа. За него важи: „Цървули няма, гайда иска!”. Гайдари бол и хороводец даже начело, а дрипльовците и боси, ако не голи могат да се хванат на хорото. Валията пък, разположил се на рахат отстрани, заобиколен плътно от ясъкчии, по натам от субаши, бинбашии и бюлюкбашии дърпащи от чибуците, засукващи заканително мустаци заптии и провесили лиги мекерета, си смуче от наргилето и докато млади моми гяурки му поднасят кафе вика отвреме-навреме: „Ашколсун! Машаллах!”. На езика на тия последните няма дума оставка. Затова които и колкото да им крещят до проглушаване „Оставка!”, не разбират за какво иде реч, а в акъла им е и все си мислят за локум.
В други езици, на хора които не само чуват и разбират какво им се говори, съществуват различни думи за напускане на определена длъжност или пост, които имат различно значение. Напр. в английския за оставка се употребява retirement, съответно за подавам си оставката give/send/hand in o.'s resignation; apply for retirement, излизам в оставка retire, resign, а за абдикация – abdication. Така и във френския, за оставка démission, а за абдикация abdication; renonciation (à un droit); renonciation(au trône). Споменавах по друг повод в предишна статия за произхода на президентската институция от тази на държавния глава при монархията. Монархът не подава оставка, а може да абдикира. Abdicatio (от ab – далече от, и dicare – да се посветиш), означава да се откажеш от каквато и да е официална длъжност, термин, който в римското право е приложим и за отказ от семейството като наследник. За избран или назначен служител се употребява оставка. Но като акт на отказване от заемащ върховен държавен пост, какъвто е държавният глава, правилно като по-точно е – абдикация. В него, макар в Конституцията специално да не е възприет такъв термин и за президента да се говори за оставка, следва да се открие смисъл на вложената от конституционния законодател уредба актът на отказ от заеманата длъжност като пост, въпреки парламентарното управление да бъде депозиран не пред парламента, а пред Конституционнния съд. Какъвто произтича и е свързан както с обстоятелството на прекия избор на държавния глава от народа, а не от парламента, така и с различието както в имунитета, така също в начина и процедурата за предсрочно прекратяване на мандата на народните представители и на държавния глава, поради едни или други нарушения и/или престъпления. От тази гледна точка, независимо от възприетия от Конституцията термин за отказ на държавния глава от заеманата от него длъжност, което е въпрос от техническо, а не смислово естество, празнословията във връзка с оставка на президента не показват нищо повече, освен неразбиране, ако не неспособност за вникване в темата, като оставим настрана в тази връзка, че това не им пречи вкл. въпреки изрично заявеното в горния смисъл от държавния глава още през 2018 г., за шмекериите с днешна дата да търсят и се надяват да намерят чрез тях евентуално каквито и да е аргументи в подкрепа на налудничавата си идея и подета от смахнати инициатива за нова конституция, с единствена цел да се задържат колкото е възможно по-дълго като управляващи. Затова които се хваща на въдиците, трябва да бъдат по-внимателни, за да не допринасят, макар неволно, придавайки какъвто и да е допълнителен тон в какофонията от ония, които колкото и да са бездарни се напъват да постигнат хармония.