Разликата между цел и стратегия не е просто семантична. Целите не са стратегия. Те са това, към което се стремим. А стратегията – начинът, по който ги реализираме. От такава гледна точка целите са началната точка. Често обаче, поради липса на стратегия наблюдаваме не само от страна на ония, на които е възложено, а и които претендират на едно или друго поприще да действат в интерес на общността различни прояви вкл. като тенденции, очертаващи прескачане направо към различни инструменти за постигане на едни или други цели. Резултатът от каквато дейност, що се отнася до социума, ако не хаос е такъв, който се свежда до реализирането на една или друга цел не на общността, а обусловената от интереса на някои – по-голяма или по-малка част от нея. В т. ч. от биологична гледна точка, такива чието съществуване като паразити не би могло да бъде окачествено по своята характеристика по друг начин освен като ненадминаващо въпреки различните мутации в еволюционно развитие онова на каквито и да е по вид патогени.
За да e ефективна, добрата стратегия изисква преди всичко крайната цел да бъде поставена на върха в йерархията и от там да се върви последователно надолу към всяко стъпало съобразно предмета на целта, стратегията и тактиките като действия, които да се следват. Защото тактиките/дейността трябва да бъдат свързани със стратегия, обусловена не само от съществуваща, представяща ясна картина конкретна ситуация, а на базата на сравнителен анализ и отчетност адекватна оценка от организаторите и ръководителите на съответна програма и тяхното изпълнение. И тъй като, освен ако не залагаме единствено на случая и късмета, е невъзможна успешна стратегия за постигане на една цел да започне първо с едни или други действия като тактики. Въпреки това не са малко ония, които игнорират и подценяват стратегията като способ за реализиране на каквато и да е цел.
Без тук да се отклонявам в разглеждане и обсъждане теоретично върху класификацията и свойствата на алгоритмите, от съществено значение в споменатия, като зависим от входните данни разклонен по вид, поради това е не само и единствено целта, а и интересът, в името на какъвто се търси и преследва постигане на едно или друго решение. Независимо от естеството и характера на потребността, ако интересът е в името не на общността, а на един или неколцина, резултатът несъмнено не би бил реализиране на цел, от каквато тя се нуждае. А такава, към каквато се домогват онези, които имат интерес от постигане на своя цел.
„Всяка политическа партия има свои шутове и свои подлеци.“, смята Емил Зола. Както споменава Николо Макиавели: „Трябва да се помни, че няма нищо по-трудно за планиране, с по-съмнителен успех, нито по-опасно от това да се управлява нова система. Защото инициаторът има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции, и сравнително равнодушни защитници в лицето на другите, които печелят от новите.“. Според Кристиан Матиас Теодор Момзен: „Всеки политически съюз неизбежно е обект на вътрешен разпад, веднага щом ролите и силата на неговите членове се променят значително.“. Затова и според него, доколкото се касае за обществен интерес: „Когато правителството не е в състояние да управлява, то престава да бъде законно и този, който има възможност да го свали, има право на това.“. Тъй като: „Най-голямото от всички човешки творения е мъдрото и успешно самоуправление.“. Но демокрацията не е власт на тълпата и просто изпълняване на съответните задачи. Затова, особено при парламентарно управление, и парламентът като върховен орган трябва да включва най-добрите политически умове на нацията. Обаче „Демокрацията не може да се състои само от избори, които почти винаги са фиктивни и управлявани от богати собственици и професионални политици“ (Ернесто Че Гевара).
Така или иначе предстоят избори – предсрочни или редовни през 2021 г. Не само парламентарни. Основният и главен критерий, върху който би трябвало да съсредоточи вниманието си всеки, е способността у ония, на които би гласувал доверие, като стратези! Но задължително едновременно с това, доколкото притежават такива способности и са годни – достойни ли са за доверие, че ще ги упражняват не в свой, а в обществения интерес. Както от гледна точка на вътрешната, така и външна за страна от категорията на т. нар. „малки държави“ политика, каквато в обусловеното си от това неизбежно качество на съюзник следва да спомага не само за съюзната, но едновременно с това за постигане на цели съобразно собствените си интереси. Не като „малък брат“, а преди всичко въз основа на способно и успешно лидерство в единство и съгласие по главните икономически и политически приоритети. Лидерство с утвърдена ценностна ориентация, споделяйки единна философия за развитието на държавата и света като носител на устойчива културно-цивилизационна идентичност. Така ще може да бъде носител на необходимата воля за действие и да задава насоките на своите както вътрешни, така и външни политики.
