/Поглед.инфо/
Дойде все пак... Със кротка ярост...
Отново времето започна...
Със дъх на детство и на старост..
Еднакво чиста и порочна...
Красавице необуздана.
Старице – грохнала и бяла.
Ти моя радост... Моя рана...
Целувка сетна пред раздяла...
Лице от мрамор... Сива къдра...
Усмивка... И сълза... Различна...
О, боже, толкова си мъдра...
Не искам...Искам те първична...
Пречистена от гнила Есен..
От ласките на зряло Лято...
От Пролет глупава... От песен...
От стих... От всичко тъй познато...
Дойде при мене ...Чисто нова...
Повярвай! Никак не си стара.
Животът ми се застрахова -
като вървя по тротоара...
Внимавам да не се подхлъзна...
И ти покорно ме подкрепяш...
Спокойно... Няма да измръзна...
Духни на старите ми шепи...
Прекрасно е... Наивно... Ледно...
Ах, ти!... Вратата ми отвори!
Дойде все пак... И за последно
затрупай ме със сняг догоре.
20 декември 2017 година
6ч. 30 м. сутринта