Последните месеци на сваленото правителство за акад. Денков преминаха под знака на скандали с висшите училища. Първият бе заради гласуваните с промените в закона за бюджета допълнителни 20 млн. лв. за повишаване на заплатите във вузовете и за компенсиране на кризата, които обаче в нарушение на Закона за висшето образование се оказаха обвързани с някакви нови правила за атестиране, които трябваше да въведе МС (по закон правилата се изработват в правилниците на вузовете). Условието, разбира се, отпадна при второто четене на промените в бюджета, но поради пълната неяснота и в момента как да бъдат разпределени между отделните вузове, ректорите стигнаха до искане изобщо да не им се дават тези пари. Пък и не е ясно дали ще им ги дадат в бюджета и за 2023 г., за който намеренията за свиване на разходите вече са огласени публично. Затова, ако увеличат заплащането сега, ще им се наложи да съкращават преподаватели, за да се вместят в субсидията. Впрочем, това се отнася с пълна сила и за БАН и Селскостопанската академия, които също получиха тази година допълнителни пари „за вдигане на заплатите“, най-малкото за да покрият повишената минимална работна заплата.
Покрай 20-те милиона вторият скандал беше заради оповестените от МОН минимални изисквания за атестиране и заемане на академичните длъжности, базирани на количествени показатели, в които превес имаше броят публикации в международните бази данни „Уеб оф сайънс“ и „Скопус“, а публикациите в български издания бяха неглижирани. Което означава, че при атестирането преподаватели и учени от хуманитарните науки и изобщо занимаващите се с българска тематика ще са дискриминирани, понеже световните регистри не са много петимни за изследвания с национална значимост. Това носеше риск учените, изследващи националната идентичност например, дори хабилитирани във ВАК, да не покрият т.нар. минимални изисквания и да бъдат освободени от длъжностите си. Самият Денков обяви, че на места 70% от преподавателите не покривали критериите, качеството им било ниско и затова били против промените. Висшите училища обаче съзряха в това замисъл за ликвидиране на катедри и дори на факултети и на вузове заради икономии, още повече, че в тригодишната бюджетна прогноза увеличаване на парите за висше образование не се предвижда. Отгоре на всичко министър Денков ненадейно съобщи на ректорите без всякакво предварително обсъждане, че щял да обединява университети и ги заплаши, че е по-добре да приемат това да става доброволно, защото иначе ще стане принудително (?!). А ако пак се обявят против, щял да им извади кирливите ризи на показ. Този особен вид общуване накрая доведе до съставянето на работни групи в МОН с представители на вузовете, които да обсъдят конкретните идеи по професионални направления.
Николай Денков обаче, който от началото на годината изостави предишните си намерения да сложи ред в системата, като вузовете постепенно се освободят от несвойствени специалности (нароили се заради повече субсидии и такси при порочния принцип „финансиране на брой студенти“), очевидно не се отказа от новите си идеи за „окрупняване“. Първо, в парламента все пак бяха приети промени в Закона за висшето образование, с които се въведе правото съвместното обучение на студенти между няколко висши училища, но то вместо да създаде ред и нови възможности, ще доведе до нов хаос без контрол, зад който ще се прикрият по-слаби вузове, закачени в съвместни програми с по-силините. И второ, в сайта на МОН бяха ударно публикувани за обсъждане споменатите вече три нови проекта за промени.
Първият от тях предвижда с Постановление на Министерския съвет да се променят
минималните национални изисквания
за заемане на академични длъжности в Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав. Т.е. изискванията пак си остават в ръцете на МС, без да се променя законът. А в досегашния парламент дори ДБ поиска критериите за атестациите на университетските преподаватели да са част от закон, а не да се променят с акт на Министерския съвет. В мотивите към внесения проект за ПМС е записано, че по предложените минимални изисквания за заемане на академичните длъжности между заинтересованите страни било постигнато пълно съгласие. В приложените таблици по професионални направления се вижда, че публикациите в български научни издания все пак ще носят точки при оценяването на преподаватели и учени, но за всичките професионални направления те са общо взето двойно по-ниски от точките от „Уеб оф сайънс“ и „Скопус“. Така например, в педагогическите науки съотношението на точките за публикации, отчетени в чуждестранните бази, спрямо тези в българските е 150 на 75. В хуманитарните науки външните публикации носят 150 точки, българските – 100. И т.н. С две думи, преподавателите и учените, изследващи националната литература например, пак са ощетени, понеже трябва да имат двойно повече статии в България, за да постигнат точките, определени за международните бази. Останала е и предишната идея да се оценяват и асистентите, които нямат степен „доктор“ и не са докторанти, което будеше недоумение в първите спорове с проф. Денков, понеже на тази длъжност младите преподаватели и без това се назначават на трудов договор за 4 години. Е, за да има време да бъдат атестирани и те, в проекта за ПМС срокът на договорите им се увеличава на 5 години.
Освен това, точковата система за оценяване на професори и доценти по три групи показатели включва и точки от преподавателска дейност, допълнителни часове със студенти и пр., но Законът за развитието на академичния състав се отнася с еднаква сила и за учените в БАН и другите научни организации, а те в масовия вариант не преподават. В известна степен техните повече на брой по презумпция поради характера на работата им научни проекти и научни публикации в известна степен може би ще компенсират разликата в точките, но неравнопоставеността си остава. А да си спомним каква мъка беше при ГЕРБ законът да уеднакви длъжностите във вузовете и научните организации и съответно те да отговарят на еднакви изисквания! Защо гълтахме жабетата и трябва ли час по час на парче да се сменят законовите правила? Би трябвало съществуващият проблем за разликата в характера на основните дейности на преподаватели и учени да се реши реално, като не се използват еднакви калъпи за тях. Трябва най-сетне държавата да определи пътя на образованието и науката у нас, съгласувано с концепция за икономиката, за да не може всеки министър да обръща сектора на знанието по свой тертип.
В първата си пресконференция пред журналисти служебният министър проф. Сашо Пенов каза, че не били постъпили съществени възражения срещу така предложените таблици за оценяване (дали ще е така след лятото?) и се измъкна от въпроса какво е личното му мнение с обтекаеми фрази, че всичко ще се уточни след обсъжданията. Според проекта, промените в правилника ще влязат в сила 6 месеца след обнародването им в ДВ.
Следващият проект на акад. Денков е за
Концепция за обединяване на вузовете
Не са предложени промени в Закона за висшето образование, а просто идейно виждане за лансираното намерение как да се обединяват висши училища. Принципът е, че могат да се обединяват доброволно държавни вузове с държавни и частните с частни. Според проекта, Обединението е териториално, тематично или смесено и се създава с решение на Народното събраниe след положителна оценка от акредитационната агенция (НАОА). То е ново юридическо лице със своя администрация, с избран ректор и Академичен съвет, като съставните вузове запазват юридическата си самостоятелност и своите ректори и ръководни органи. Обединението фактически ще е „шапка“, която ще задава основните правила за съвместно обучение на съставните висши училища, за споделяне на академичния състав, ще приема съвместните учебни програми, ще съгласува студентските такси, ще създава инфраструктури и ще определя правилата за общото им ползване. „Шапката“ ще се финансира от държавата за държавните вузове, тя ще има и собствени имоти, публична държавна собственост, различни от тези на отделните вузове. Всеки университет може да участва само в едно Обединение, но пък преподавателите явно ще могат да работят на много места и да участват в акредитацията на всичките съставни вузове. Сега по закон могат да са на основен трудов договор и да участват в акредитацията само на едно висше училище. А дори при сегашното положение имаме (според НСИ) около 8000 пътуващи напред-назад по градовете преподаватели. При Обединението „куфарните“ преподаватели ще са вероятно всеобща практика. Мнозина ректори по принцип не виждат ползата от още една държавна административна структура във висшето образование, от „шапка“, която ще създаде повече проблеми, отколкото ползи.
Един от аргументите в мотивите е, че в Европа вече имало обединени висши училища. Има, но проучване на Института за пазарна икономика показа, че няма данни обединяването да е довело до съществени разлики в качеството на преподаване, в международния престиж, в количеството проекти или във връзките с бизнеса, каквито са посочените цели на проекта. Ползите по-скоро са в… икономията на пари, особено в по-слаборазвитите страни. Като че ли се очертава това да е основният смисъл и на въпросната Концепция. Споменава се и демографската криза, т.е. обединяването ще се наложи в близките 10 години поради липсата на студенти, смята Денков.
Третият проект, чието обсъждане трябва да завърши на 25 август, е отново Концепция - този път за
Закон за насърчаване на научните изследвания и на иновациите
Размахът е грандиозен, става дума за национален план за развитие на науката и иновациите, наречени кой знае защо „екосистема“. За идеята акад. Денков не е споменавал преди публикуването й. Става дума за преодоляване на безспорно съществуващата некоординираност и липса на взаимодействие между отделните институции на науката и иновациите у нас; за недостатъчното финансиране; за научното осигуряване на институциите; за фундаменталните, приложните и експерименталните изследвания; за „изтичането на мозъци“. В мотивите към проекта се признава онова, за което не е прието да се говори – че публичното финансиране на науката у нас в последните години е едва 0,25% от БВП, въпреки поетите ангажименти то да достигне 0,5% от БВП през 2020 г. и 0.7% през 2022 г. Да добавим, че по принцип у нас парите за наука, включително тези от програмите на ЕС и от собствените приходи на научните институти, са общо 0,7 % от БВП, докато средният процент в страните от Евросъюза е 2,3. България е последна по финансирането на наука и изоставаме сериозно в броя учени на 1 милион население. В публикувания проект е споменато, че Фондът „Научни изследвания“ в МОН и Националният иновационен фонд (НИФ) в Министерството на иновациите и растежа се финансират година за година, без връзка помежду им и без дългосрочна стратегия. Посочено е, че публичното финансиране за наука трябва да стане 1% от БВП и да бъдат ефективно използвано и ориентирано според резултата (само в науката от работещите първо се иска резултат, за да се платят заплати), а бизнесът трябва да бъде насърчаван да инвестира и във фундаментални изследвания. Това пък е заимствано от опита на мощните държави, където големите корпорации влагат средства за собствена наука. Изследванията ще бъдат финансирани според технологичната готовност по 9-степенна скала. Научните проекти ще се финансират от фонда „Научни изследвания“, и иновационните – от Националния иновационен фонд. Връзката между нова Рамкова програма за научни изследвания и Рамкова програма за иновации ще се контролира и оценява периодично от нов орган - Иновационен съвет. Описано е и какво представляват центровете за компетентност и центровете за върхова наука, които бяха създадени с европари и изначално са отделни структури, които дублират тематиките на институти и вузове и ползват кадрите им, уж за да има повече концентрация в сферата на знанието и иновациите. Макар че и сега законите позволяват всякакви съвместни дейности в бранша.
В проекта е подчертано, че висшите училища, БАН и другите научни организации нямат капацитет да внедряват в практиката научни продукти и технологии, няма ги и правилата за използването на научния продукт от фирмите. Впрочем, до 90-те години на ХХ век у нас имаше около 300 т.нар. ведомствени научни институти, чиято работа бе развойната дейност, привеждането на създадения научен продукт в приложим продукт за практиката и и внедряването му в заводите на различни отрасли. Тези институти всичките бяха закрити вкупом при правителството на Луканов. Сега се иска тази дейност да се поеме от висшите училища и БАН, което принципно не им е работа, а България изобщо няма стратегия каква икономика ще развива. Затова впрягаме коня в чужда каруца.
Темата е огромна и заслужава отделен анализ. Така или иначе, приемането и реализирането на такива съществени промени във висшето образование и науката не може да стане днес или утре. Най-добре би било то да не става прибързано, от съображения за пиар или политически дивиденти. Нестабилни правителства и коалиции от зор заман трудно могат да създадат програми за реално развитие на България, стъпили на професионализъм. А междувременно, за да не чакаме Годо, би могло да се решат много от належащите проблеми, опрели ножа до кокала. Знанието не ще молитви и красиви европриказки, иска Караджата. Като например, вместо да се купуват Ф-16 на хартия, а некъпани агитки да скачат пред президентството в подкрепа на безумното решение да въшлясваме и да митингуват срещу „Газпром“, може да се помогне на образованието и науката да изкарат зимата. Щото без топлина, ток и вода тях ги няма изобщо. Може да се промени планираният финансов застой на двата сектора в тригодишните бюджетни прогнози (за да има проекти, първо трябва да има научна база и научна среда); да се премахне порочният принцип „парите следват студента“, въведен чрез буквално преписване на „пазарните“ правила на Тони Блеър; да бъдат контролирани висшите училища доколко спазват поне действащия Закон за висшето образование; да бъдат подчинени и частните училища на правилата на този закон, а не да са извън него, както е сега; да се спре роенето на нови вузове и филиали и да се ориентира приемът на студенти към традиционния профил на всяко висше училище, в който то е най-силно. А не, както предложи служебният министър Пенов - да се увеличи приемът във военните специалности заради „настъпилите сериозни изменения в средата на сигурността“ в момента. Дали смята, че след 4-5 години, когато завършат новоприетите военни специалисти, все още ще сме в същата „ситуация“? А е нужно спешно да се мисли за дупката между средното и висшето образование, защото видяхме от външното оценяване, че постоянните промени в закона за училищата доведоха дотам, че две трети от десетокласниците ни не могат да напишат със свои думи текст. Трябва властта да чуе преподавателите, че обучението във висшите училища зависи и от постъпващия „мат’рял“. Да чуе и учените – че със заплата колкото на чистачката в мола „изтичането“ на кадърните хора ще е до последния мозък.
Ползата от спешни реални мерки ще се усети много бързо.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
