Обработването на земята в таежните и лесостепните зони около река Кем от десетилетия опира в чакъл, алувиални наноси и случайни археологически структури, които обикновено биват унищожени още при първата оран. Този път обаче излизането на бронзови предмети на повърхността спира земеделската техника и позволява на теренните археолози да консервират обекта, преди ерозията и иманярският натиск да са го ликвидирали. Проучванията под ръководството на Павел Мандрика от Красноярск разкриват структура, чиято вътрешна логика рязко се отличава от стандартните битови погребения на местните племена от средното течение на Енисей.
Централната фигура в гробницата е мъж в зряла възраст, чието тяло е преминало през клада преди полагането в земята. Изгарянето е било проведено при висока температура, съдейки по степента на калцинация на фрагментите. Анатомичното разпределение на костите показва, че анатомичните части не са били simplement изсипани в ямата, а са били подредени след строго определен ритуален протокол. Част от изпепелените костни останки са намерени изолирани от основния масив, което в контекста на сибирската етнография и археология обикновено се свързва с практики по разчленяване или вторично погребване, прилагани само за хора с особен социален или сакрален статус.
Около калцинираните кости е разкрито снаряжение, което трудно се вписва в местната икономическа реалност от VI век преди новата ера. По това време районът на Енисей разчита почти изцяло на бронзолиене. Местните рудни източници осигуряват мед и калай, а технологичният процес е приведен до съвършенство в рамките на Тагарската култура. На този фон появата на тежко, функционално изработено железно бойно длето с масивен пробиващ връх представлява аномалия. Желязото като металургичен продукт изисква съвсем различна термична обработка,炉и (пещи) с висока температура и специфични умения за ковашка заварка и въглеродно обогатяване, които в тези географски ширини се появяват едва с миграционния натиск на хсюн-ну (хунну) около II век преди новата ера.
Присъствието на подобно оръжие пет века преди стандартното му разпространение сочи два възможни сценария. Първият е далечен търговски обмен с районите на Близкия изток, Централна Азия или Северен Китай, където желязото вече е напуснало експерименталната си фаза. Вторият сценарий е наличието на ранни, изолирани центрове за обработка на крично желязо, които са работили изключително за нуждите на племенната аристокрация. Военната функция на въпросното длето е недвусмислена – масивният му профил и сечение са проектирани за ударна точка, способна да пробие тогавашните кожени, дървени или бронзовиเกнци и брони.
Инвентарът се допълва от композитен колан, събран от множество елементи. Бронзовите пластини с изображения на грабливи птици, катарамата с глава на памирски или алтайски архар (планински овен) и позлатените части поставят този обект в ясните рамки на скито-сибирския животински стил. Този декоративен канон не е просто естетика; той функционира като визуален паспорт в степния свят. Семиотиката на колана в nomad-ските общества от тази епоха определя ранга, войнските заслуги и родовите връзки. Позлатата върху част от бронзовите нитове и пластини е друг индикатор за натрупан ресурс, тъй като амалгамното или фолийното позлатяване изисква контрол върху благородни метали, които не се добиват масово в непосредствена близост до Кем.
