Животът на котката сфинкс рядко прилича на безгрижното съществуване на конвенционалните породи. Статистическите данни от ветеринарните регистри посочват средна продължителност на живота между 12 и 15 години, рамка, която съвпада с тази на повечето домашни котки, но пътят до тази горна граница преминава през непрекъснат контрол върху микроклимата и храненето. Историята познава единични изключения, превърнали се в медийни сензации, като котарака Гранпа Рекс Алън от Тексас, документиран в края на миналия век с продължителност на живота над три десетилетия. Подобни случаи обаче са аномалии в статистическото разпределение, а не реална база за изграждане на очаквания. В биологията изключенията от правилото обикновено отразяват уникална комбинация от генетичен късмет и изолирана среда, а не масова норма.
Анатомичните особености на породите Донски сфинкс, Канадски сфинкс и Петербургски сфинкс (Питербалд) налагат сериозни ограничения. Канадската линия разчита на автозомно рецесивен ген, докато донските и петербургските вариации се базират на доминантна мутация. И в трите случая липсата на козина лишава организма от основния му изолационен щит. За да поддържа телесна температура от около 38,5 градуса по Целзий, сфинксът изгаря калории с темпове, които бързо изчерпват въглехидратните резерви. Това налага диета с високо съдържание на протеини и мазнини, но тук собствениците често попадат в капан. Прекомерният калориен intake при липса на достатъчна физическа активност води до бързо натрупване на висцерална мазнина, което натоварва черния дроб и ставите.
Отвъд метаболитния натиск, отсъствието на космени фоликули променя радикално дерматологичната картина. Жлезите продължават да произвеждат себум – мастния секрет, който при нормалните котки се разпределя по дължината на косъма. При сфинкса този секрет остава блокиран директно върху епидермиса, образувайки леплив филм. Без редовно и внимателно механично почистване, този слой се превръща в хранителна среда за дрожди и бактерии, водещи до хронични дерматити, акне и болезнени възпаления. Прекалено честото миене с агресивни шампоани от друга страна изсушава дермата и стимулира още по-агресивна хиперсекреция. Обилната слънчева светлина добавя допълнителен рисков фактор под формата на изгаряния от първа степен и дългосрочен риск от меланом.
