Към личните вещи на воина е намерено и дисково метално огледало с висока степен на полировка и ушички за закрепване към кожени каишки. В степните култури от желязната епоха огледалото рядко е имало чисто битова употреба. Неговата рефлективна повърхност, свързвана със слънчевия культ, често го превръща в инструмент на военните водачи, които са изпълнявали и жречески функции. Подреждането на ножовете с различен профил – от малки за детайлна обработка на месо и кожа до по-големи остриета за близък бой – показва пълен комплект за автономно съществуване в теренни условия.
Археологическият контекст показва, че през този период през южните и централните райони на Сибир преминават вълни от население, идващи от изток и югоизток. Тези мигранти пренасят нови военни технологии, нови типове лъкове и конска сбруя, които постепенно изтласкват заварените неолитни и бронзови традиции. По това време в съседните региони се развиват подобни комплекси, описани в изследванията за Алтай и Тува, където владетелските могили от типа „Аржан“ вече демонстрират огромен ресурсен разход за погребални практики. Находката от Кем е по-скромна като мащаб на земните работи, но по отношение на съдържанието на оръжейния комплект е напълно съпоставима с елитните гробове от региона.
Физическите останки от дрехи, плетива и кожени каишки са изгорели почти напълно, но следите от бронзов патент и корозия върху желязото са консервирали малки органични отпечатъци. Тяхната лаборатория тепърва ще анализира с помощта на спектрометрия, за да се установи произходът на тъканите и дъбилните вещества. Радиовъглеродното датиране на дървените въглища от кладата и на остатъчния колаген от костите следва да потвърди или коригира предполагаемата рамка от VI век преди новата ера.
Трябва обаче да се отбележи, че интерпретацията за „изключителния статус“ на погребания се основава предимно върху съпоставка с вече известните, често вече оплячкосани гробове в региона. Липсата на писменост в скито-сибирския ареал ни лишава от имена, титли и преки исторически хроники, поради което разчитаме единствено на материалознанието и стратиграфията. Дали въпросният мъж е бил местен вожд, усвоил чужда технология, или мигрант от източните степи, изпратен да контролира търговските пътища по Енисей, остава въпрос без категоричен отговор.
Запазените в гробницата предмети вече са прехвърлени в реставрационните средища за консервация на желязото, което след изваждането от аерираната почва бързо подлежи на деструктивна корозия. Продължаването на теренните дейности в района на река Кем вероятно ще покаже дали става дума за единично, изолирано погребение на висш воин, или за цял некропол на управляващия род от ранната желязна епоха.
