Не бива да се пренебрегва и човешкият фактор, колкото и абсурдно да изглежда на пръв поглед изграждането на подобен обект. Регионът е бил активно използван от местните култури дълго преди идването на инките, както и по време на тяхното разширение. Находките в близост потвърждават присъствието на временни лагери за добив на сол и минерали. Напълно възможно е в древността плитките басейни за изпарение на солена вода да са били разширявани и почиствани ръчно. При мащабен добив, продължил със векове, натрупаните отпадъчни скали и опесъчена земя е трябвало да бъдат депонирани на едно място, за да не закриват използваемата площ за изсушаване. В минното дело подобни структури са известни като шлакови купчини или насипи, които с времето приемат естествения ъгъл на естествено свличане на материала – обикновено между 30 и 35 градуса, какъвто е и inclination ъгълът на Коно де Арита.
Археологическите проучвания в района са оскъдни, главно поради суровия климат и височината. Откритите следи от ритуални практики около основата показват, че мястото със сигурност е имало сакрално или практическо значение за местните племена, но липсата на ясни писмени или дълбочинни архиви оставя въпроса отворен. Дали коренното население просто е използвало забележителна природна формация за своите ритуали, или самото то е оставило следа чрез стопанските си дейности, не може да бъде независимо потвърдено без сериозни сондажи в дълбочина.
Оптичните ефекти, причинени от горещия треперещ въздух над солената шир – т.нар. фата моргана – често карат масивната тъмна грамада да изглежда така, сякаш се носи над земята. Това явление, съчетано с тоталната липса на визуални ориентири в пустинята, от десетилетия подхранва и локалните фолклорни истории за необичайни светлини и небесни обекти. В документалните масиви на аржентинските ВВС от миналия век наистина се откриват отделни доклади за неидентифицирани аномалии в сектора, но те по-скоро се дължат на специфичните атмосферни условия и пълната липса на светлинно замърсяване, отколкото на физически явления извън познатата ни физика.
В крайна сметка Коно де Арита остава един от най-суровите геоложки тестове за логиката. Данните от спътниковите изображения и повърхностните проби показват ясни следи от водна и вятърна ерозия, но липсата на мащабни подземни проучвания прави всяка от теориите еднакво възможна и еднакво непълна. Районът продължава да бъде зона за добив на литий и сол, а индустриалната техника бавно променя околния пейзаж, докато самият конус стои недокоснат, като напомняне, че природата и древната човешка инатливост често оставят следи, които днешната наука трудно вкарва в готови шаблони.
