/Поглед.инфо/ От около седмица в нашето политическо-културно пространство се вихри един скандал. Осем културни институти - театрите във Велико Търново, Враца, Смолян, Кърджали, Благоевград, Операта в Стара Загора и двата национални института „Национален музикален театър“ – София и Ансамбъл Филип Кутев, според Министерство на културата са генерирали дългове, и ако не ги покрият, има опасност да бъдат преобразувани в "открити сцени", като актьорите, режисьорите, художниците, а и техническият персонал могат да бъдат уволнени, а сградите ще бъдат давани на външни пътуващи трупи, които са намерили друг начин за финансиране.
Това събуди тревога не само в театралната общност у нас, но и в музикалната, въобще сред всички които са свързани по един или друг начин със сценичното изкуство, и са част от дългата и плодотворна традиция на държавните културни институти. Министерство на културата, в лицето на г-жа Елиянка Михайлова, изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Сценични изкуства“ в Министерство на културата, твърди в предаването 12+3, БНР, програма “Хоризонт”, че не предстоят закривания на театри "на този етап", както и няма опасност, отново “на този етап”, от превръщането им в "открити сцени".
За това потърсихме и другата гледна точка, тази на представителя на това съсловие, в случая на театралния критик Гергана Пирозова.
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Г-жо Пирозова, като че ли са неоснователни притесненията на хората, заети в сценичните изкуства, в посочените осем културни институции у нас, защото МК твърди, че натрупаните дългове са опростени и се подготвя в двуседмичен срок оздравителна програма.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Тук има някакво недоразумение. Разбирам от Вас, че са опростени дълговете, защото това никъде не е легитимирано, по законов път, то няма и как. Няма такъв документ. Поради простата причина, че не Министерство на културата е този, който може да опрощава дългове, това може да направи само Министерски съвет със съответното постановление, което не съществува. По-интересното е, че формулировката, понятието, терминологията „дълг“ не съществува в закона за закрила и развитие на културата. В такъв смисъл, че няма как да се формират някакви дългове, акумулират, генерират и каквото там било. Съществуват единствено „преходни остатъци“. Тук имам по-важен въпрос, обаче, към хората от Министерство на културата, които продължават да пращат грешни сигнали към обществеността. Първо, защо не признаят по някакъв начин, че за да има „дълг“, както те го наричат, той може да се формира само и единствено на базата на тяхната методология. Това са бюджетни учреждения. Всеки приход, всеки разход е с подписа на Министъра на културата. Нищо не може да бъде направено без негово знание, разбирате ли ме за какво става дума?
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Да, разбирам, но как са натрупани тези дългове? За каква методология става дума?
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Интересно е как Министърът на културата е изненадан от тези „дългове“ януари месец. “Дългове”, които отгоре на всичко са споменати за първи път в отговор на депутатско запитване, където се визират суми, изредени за десет театъра, които суми странно защо после се променят, а всеки от тях е със подписа на министъра. За Филип Кутев, например, са споменати 78 хиляди лева, изведнъж тези пари с 320 хиляди лева точно за пет дена се увеличават. По-интересното е дали можем да видим някакви отчети как се генерират тези „дългове“, защото тук ще стане още по-интересно. Бюджетните учреждения, такива каквито са всички културни институти в България са субсидия, която е на базата на приходи, които културните институти са реализирали, и които са изплатили, т.е. дали на държавата. На базата на тях им се връща сума под формата на субсидия, чиято ставка е определена от методологията на Министерството. Защо Министерство на културата не кажат колко от парите, които дължаха на културните институти, платиха и колко не платиха. Тук ще видим и голямата лъжа, защото Министерство на култура, за съжаление, се държи не просто като мащеха към културните учреждения, а за съжаление като дерибей. И това трябва да стане ясно. Защото трябва да си поговорим за целта на цялото това поведение. Знаете ли, че още от януари, при втория мандат на Вежди Рашидов, 30 процента от дължимите суми към културните институти не са изплатени и те започват да се сриват надолу, за да стигнат до ситуация, в която много от театрите още в средата на годината не можеха да си изплащат заплатите, защото тези пари не бяха върнати от Министерство на Културата. И този странен ход, уж хаотичен, от страна на Министерство на Културата, беше последван през февруари от въвеждане на нова методология, със задна дата, т.е. театрите отново бяха губещи, а обърнете внимание, че те са върнали тези средства вече в хазната. Но не спря с това, а юли, съвсем съзнателно се направи трета смяна, нова методология, и то в средата на годината със задна дата, която връща назад финансово още веднъж всички културни институти. Оттук нататък те всички са вечно задлъжнели. Никъде, обаче, ние не можем да видим този отчет, въпреки че има депутатско запитване към г-н Вежди Рашидов и Министерство на Културата да покаже и да направи този отчет как са се генерирали тези „дългове“, който е задължителен, защото това са публични пари – кой колко дължи и т.н Защото тогава картината ще стане още по-интересна. Ще видим, че няма как всички институти да не генерират задължения, то такъв е реално замисълът на реформата им. Но знаете ли какво е „задължение“ по смисъла на бюджетното учреждение – неразплатени задължения, това са в повечето случаи неизплатени заплати, т.е. Министерството сега твърди, че театрите му дължат, а всъщност то дължи, при това заплати на актьори. И това го доказват, разбира се, всички тези малки, тихи протести на актьорите, свикнали с всякакви унижения.
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Разбирам какво според Вас и според закона са „дългове“, но да се концентрираме към въпроса с т.нар. „открити сцени“ - вид пазарен механизъм, формула, либерализиращ сцената в театрите, с който се дава възможност на външни участници, да ползват тази сцени и то далеч на по-добри условия. Тази идея с “откритите сцени” обаче не стои на дневен ред според Министерството, това не Ви ли успокоява?
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Не, защото всичко това са празни думи. Тази цялата ситуация, за съжаление, прилича на недобре скроен фарс, защото всичко това, което се говори през последната седмица, всъщност не е регламентирано. Всички тези приказки за открити сцени, за някакви дългове, за шансове, които се дават, и то от страна на Министерство на културата, което има задължение, негова функция е да защитава, а не да дава шансове на някого, за когото се грижи, и се предполага, че го прави добре. Защото методиките те ги измислят, тази реформа е тяхна.
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Тази стуация е малко странна, хората трудно се ориентират в ставащото, заради разнопосочните твърдения на официалните институции.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Много е хубава тази ситуация, която се случва в момента, а именно, че най-после от Министерство на културата признаха, че тяхната методология не работи, защото точно до преди половин година самите те обясняваха как салоните са пълни, визирайки, че те са авторите на тази реформа, която е докарала публика в залите. Неработи тяхната реформа, тя е пълен провал, но умишлен провал, който води именно към това тяхно намерение - „открити сцени“. Защото за хората звучи пазарно, но откритата сцена означава едно единствено нещо – творческият състав е уволнен и оставаме на една сграда. Но тук никой не си задава въпроса какви ще са заниманията и грижите тогава на Министерството на културата към културните институти. Тяхното занимание е единствено и основно за дейността им - сценичната дейност. Но излиза, че Министерство на културата вече няма да финансирана поддържането на сценична дейност, на трупи, а на сгради. Но тук излиза още един парадокс. В не малко случаи сградите са общински. Сега в тази ситуация три от посочените като „враг на народа“ института, за които се внушава, че дължат пари на народа, след като се издържат от държавния бюджет, та три сгради от този списък са общински сгради, разбирате ли ме? И единственото послание, което Министерство на културата изпраща в пространството, за съжаление повечето хора не са наясно със законите и не го разбират това, е че те прекратяват със своято дейност. А ще си намалите ли бюджета, след като прекратявате тази дейност? Това е страшен цирк, но по-страшното е, че той никъде не е регламентиран. Всичко, което ни се случва, е едно пускане на слухове в пространството и едно опипване на почвата - може ли да стане това или не може.
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Какво става с актьорите, обаче, наистина ли ще има уволнения?
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Как няма да има уволнения като те започнаха още лятото, съкращенията, притисканиците и извиванията на ръце, защото системата, която създадоха, е чудесна система на изнудване. Всеки директор, когото не харесват, на мига му спират субсидията под една или друга форма и той ще не ще до два месеца е фалирал - защото с какви пари да плати на актьорите, което се и случва. Вие знаете ли, че този Врачански театър, който са го посочили като страхотния враг, дължи 24 хиляди лева, това е страшната сума, която на фона на всичко, което се случва в тази държава, е смешно. Това е театър с огромни традиции, последен културен център на тази територия, театър, който е сцена на международен театрален фестивал, и аз се питам какво ще се случи с този фестивал. Отделно от това там още от преди два-три месеца до сега не са си получавли заплатите. Което вече знаем какво означава – Министерството не им праща субсидията, дължимата субсидия и те... Примерът е Врачански театър, който преди месеци написа отворено писмо, че не си получават заплатите. Някой обърна ли внимание? Имаше негласно решение от страна на Министерство на Културата за съкращаване на персонала. Това негласно решение вече се формулира от заместник-министъра на културата Боил Банов пред парламентарната комисия по култура тези дни. Защо тогава постоянно чувам напоследък, че нямало такава идея за „открити сцени“?
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Казахте преди малко, че всичко се случва твърде неясно. Откъде тръгна притеснението на гилдията, има ли някакви реални промени в закона, засягащи тези “открити сцени”? Предприети ли са такива инициативи и в подзаконовите актове, защото ако има реално някакво действие, то би трябвало да се аргументирате с него. Има ли в крайна сметка някаква законова или подзаконава основа?
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Разбирам какво ме питате. За мен ситуацията е ясна. Беше видима още 2010 г., защото още тогава искаха да направят открити сцени, като например Музикалния театър в София, но не им се получи. После с десетки постановления, всякакви и различни методологии, сякаш разконцентрираха вниманието. Но това, което се случва в момента в последните дни, започна заради едно допитване на депутат до г-н Вежди Рашидов да даде отчет за дефицитите, защото вече се пускаха слухове, че културните институти имат дефицит. След което той изпрати отговор, че няколко от тях дължат, но не че дължат, а че имат неразплатени задължения. Много моля това да се подчертае, неразплатените задължения най-често са заплати. Оттам те (Министерство на културата – б.р.) много се уплашиха и бързо реагираха на ситуацията. Обърнете внимание, че те изключително бързат в момента. И направиха едно проекто-постановление, прието в Министерски съвет, но до ден днешен не е обнародвано в Държавен вестник, т.е. няма как да се действа спрямо него, защото то не съществува в правния мир. И всичкото това говорене, за някакви две седмици, които се дават на някакви хора как да се оптимизират, което ясно е посочено пред комисията по култура в разговор, че е чрез съкращение на персонал и чрез намаляване на заплатите – всичко това е нелегитимно, защото, пак повтарям, не съществува в правния мир това Постановление, то не е обнародвано. Не само, това Постановление е оформено, написано и изпратено на Министерски съвет, без да е спазена законовата процедура от 14 дневен срок, в който да се види и да даде възможност да се обсъди, което го прави още един път нелегитимно, разбирате ли ме. А също, както е залегнало в в Кодекса на труда, няма т.нар тристранно сътрудничество, за да обсъди това тяхно предложение, т.е. няма ги синдикатите, те не присъстват. Точно онези, които ще защитят работниците, т.е. тези, които са обект на внимание на Министерство на културата и които трябва да бъдат съкратени и с намалени заплати.
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Какъв е интересът според Вас?
ГЕРГАНА ПИРОЗОВ: Интересът е много ясен. Превръщането на тези театри в открита сцена, отстъплението от това да не се плаща за дейност, ликвидиране на трупите. И тук ще попитате те на базата на какво ще имат бюджет. Ами ще си сформират един фонд за проекти, това което вече витае във въздуха, и отгоре на всичко, с което заблуждават някакви хора как щяло да има страшно много пари за проекти. Е, защо ги няма тези пари в момента, ще попитаме.
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Казват, че това е в интерес на зрителите, щяло да се повиши качеството.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Ама нали има зрители? Нали до преди половин година ни говориха, че имало много зрители, сега пък нямало зрители. Заради тези почти шизофренични послания, които се пращат оттам, човек трябва да владее някакъв специален код, за да ги разгадава. Но за мен той е ясен. Опитът им, и това трябва да се чуе, желанието им е да създадат нова театрална мрежа, не тази, която съществува в момента с трупи, а най-просто казано една мрежа, която ще функционира с държавни пари и ще ги налива в частни организации, което е налице законово. Вече в бюджета за 2016 е заложено за заплати 13 милиона по-малко. Забележете, това всичко е предвидено. Защо никой не го казва на глас на тези хора, които цял живот работят като актьори, хореографи или режисьори. Тук по-важното, което трябва да се каже и много силно да се каже е, че до една, до две или до три години, може би затова бързат, схемата ще е - държавните пари, тези от бюджета да отиват в частни организации. Това е, което наблюдаваме. Същото, което се случи с киното, същата схема. Е, аз ще попитам българския народ готов ли е втори път да го измамят?
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Явно процесите свързани с усвояване на обществената собственост, пространство и финанси тече с пълни сили, и освен загубата на основния инструмент на кинопроизводство у нас, а и на цялата мрежа за киноразпространение, както и финансирането с държавен бюджет на частни фирми, развиващи дейност в областта на образованието, каквито са частни детски градини и училища, така и процесите, които текът и в подготовката за продажба на БДЖ, както и в здравеопазването, наблюдаваме и сега тази либерализация на театрите и сценичните изкуства, с което със сигурност ще върнем тези изграждани с десетилетия културните институти към кабаретната естетика и чистата халтура.
Ако все още обаче смятате, че на този етап няма да има преминаване в режим на открити сцени, ще ви цитирам директорът на Врачанския театър Атанас Попдимитров, който в качеството си и на шеф на БАРОК сдружение на работодателите, участва в експертната комисия, изготвила и споменатото постановление: през април се подготвя поправка на Закона за развитие на културата, с която при показване на трайно отрицателни резултати министърът да има право да преобразува еднолично структури в открити сцени, които ще разполагат с определени средства.
В случая с врачанския театър министерството е дало единствено препоръка за съкращаване на хора, за да се направи икономия.
Та така "на този етап"… На този етап, очевидно нещата не са точно такива, каквито ви ги представят.
БНР, 12+3