/Поглед.инфо/ Цигуларят Веско Пантелеев Ешкенази обмисля да основе организация, която да подобри заплащането на музикантите в класическата музика и въобще на творците в България. Идеята му все още е в начален етап, но намеренията му са сериозни. Веско работи като концертмайстор на кралския “Концертгебау оркестра”, в момента обаче е в Кейптаун, Южна Африка, където ще има концерт под диригентството на брат му Мартин Пантелеев. За плановете на Веско Ешкенази да се захване с общественополезна дейност разговаряме по скайпа.

- Станахте инициатор на разгорещена дискусия в интернет за проблемите на изпълнителите в класическата музика у нас. Имате ли намерение да се захванете с този казус или думите ви бяха просто израз на възмущение, г-н Ешкенази?

- Доста се чудех дали някой ще се включи в темата, защото хората на изкуството се страхуват да говорят, че са ултра ниско платени, страх ги е и да поискат от работодателите си по-високо заплащане. Коментарите под тази дискусия обаче бяха доста запалени, появиха се хора с добри идеи, чу се някакъв глас.

Истината е, че от дълго време обмислям дали да се заема с този проблем. Все още не мога да намеря точната формулировка защо точно аз трябва да предприема нещо, за да помогна на колегите си. Притеснявам се да не си помислят: “Ама той сега иска да вземе някаква власт, нещо да получи…”

- Има ли вариант да стартирате проект или синдикат, който да брани правата на колегите ви в България?

- Варианти има, но за синдикат - не, това е много тежка организация. Като се поинтересувах, разбрах, че са необходими над 50 000 подписа, членове eдин вид, да мине през Народното събрание…, сложно е. По-скоро мисля, че трябва да направим гражданска инициатива - първо за събуждане на вниманието на обществото към това какво се случва в културата, защото тя е двигателят на обществото. И от там нататък да й се помогне в отделните звена. Бих търсил механизми да подтикнем работодателите на музикантите да не ги експлоатират за символични суми, да има минимум на заплащане, под който да не падат…


Но все още не съм взел окончателно решение дали да се заема с това. Ще преценя, когато се върна в България и се срещна с фигури от другите изкуства, за да се посъветвам какво въобще може да се направи. Защото ми се иска това движение да не е само в подкрепа на музикантите, а въобще на творците. Да стане нещо като Единен фронт на културата.

- Не е ли закъсняла идеята да привлечете вниманието на обществото към проблемите на културата, то е затънало до шия в чалга, телевизия и халтура?

- Точно сега е моментът да направим нещо, за да придобие държавата ни по-различен облик. Политиците ни трябва да започнат да мислят другояче за нас, защото имаме много прекрасни музиканти, актьори, писатели. България има мисъл и изкуство, които трябва да бъдат оценени.

- Как мислите да събудите колегите си, заспали от години дълбок зимен сън по отношение на своите проблеми и тези на обществото? Всеки се спасява поединично, гледа личния си бизнес. Как ще обедините творци, които се мразят, завиждат си, интригантстват?

- Това е част от проблема, затова все още не мога да се реша. Не бих искал тази организация да се превръща в самоцел. Единственото ми желание е хората да повярват в себе си и в това, че ако са заедно ще постигнат повече - както за себе си, така и за обществото. Ако те осъзнаят, че това е целта на занятието, тогава ще съм направил нещо. Ако обаче се започне с интриги, с обвинения, че искам да се докопам до някаква управленска позиция, по-скоро бих се отказал. Целта ми е друга. Правителството и президентът сами трябва да поискат да знаят какво се случва в културните среди - така, както е в други цивилизовани държави.

- Културата е била двигател на обществото в по-възрожденски времена. Големи творци като Христо Ботев, Любен Каравелов, Гео Милев, Пейо Яворов са участвали в националноосвободителни борби, жертвали са всичко свое в името на някаква общополезна цел. Къде виждате днес личности в българската култура, които биха жертвали поне лично време за общите дела?

- Не бих искал да се сравнявам с личностите, които изброихте, тъй като не знам дали в днешно време въобще съществуват такива, но ми се иска да открия съмишленици. Страшно се надявам да се съберем хора, които могат да отделят от собственото си време, за да помагат. Аз с удоволствие бих го направил.

- С какво би се различавала вашата организация от творческите съюзи в България? Предполагам, няма да се занимавате с търговия на имоти като Съюза на писателите в момента?

- Нашето движение няма да има връзка с бизнес, аз не искам да управлявам някакви пари и да имаме ангажименти с имущество. Ще се занимавам с това абсолютно безплатно. Първото ми условие е да нямам никаква парична изгода от това, защото влезеш ли в схемите, ставаш един от мафията в културата. Давам си сметка колко е идеалистично това, което говоря, но за мен не е невъзможно да се случи. Сигурно ще се намерят хора, които да ми кажат: “Това няма как да стане!” Да, няма да е лесно, но най-много се амбицирам, когато ми кажат “Няма да стане”.

- Каква ще бъде стратегията ви?

- Не мисля, че начинът е чрез конфронтация между двете страни - между продуценти и изпълнители. Те трябва заедно да седнат и да стигнат до разумно решение. В техен интерес е - и за едните, и за другите. Но в никакъв случая не може да продължава организаторите да печелят добре, а изпълнителите да бъдат оставени на минимални дажби.

- Какви са рамките на тези “дажби”, за какви суми говорим?

- Хонорарите са уникално ниски за условията на живот в България. Един час на класически музикант се оценява някъде около 20 - 25 лв. Участието му на концерт е срещу 120 - 150 лв. Говорим за София, в страната заплащането е още по-трагично. Това са най-ниските цени в света! А стандартът на българския музикант е много добър. Той влага десетки години труд, дава огромни пари за инструменти, лък, струни, застраховки…, което не може да бъде заплащано толкова унизително ниско. Това е просячество!

- С колко трябва да се увеличи заплащането на музикантите?

- Увеличението не може да стане изведнъж, а постепенно, за да няма недоволни. Всяка година трябва да има индексация и един ден заплащането на концерт да стане 200 лв. на музикант в оркестър и 50-60 лв. на час запис. Заплатите на музикантите също трябва да се вдигнат постепенно, за да стигнат до някакви прилични суми. Говорим за нормално ниво, а не за някакви богатства. В момента заплатата на музикант в оркестър е около 600 лв. Но мисля, че заплата под 1000 лв. е абсурд, не е нещо сериозно Това са хора, които трябва да се хранят - себе си и семействата си, имат кредити. Не може да се сравни труда на музикант с този на човек, който има работно време от 9 до 17 ч. и учи за това 5 години. Ние сме започнали сме да свирим на 5-годишна възраст, учили сме 12 класа в Музикално училище, след което още 4 години в Академия, следват още 2 години специализация. Значи общо 18 години обучение! Няма професия, която да се усвоява за толкова дълго време. Дори медицината се учи по-кратко.

- С намерението да вдигнете хононарите на музикантите не хвърляте ли камъни в градината на братовчедите ви - Максим и Хари Ешкенази организират фестивала “Фортисимо” и ще се наложи да увеличат разходите си?

- Истината е, че във “Фортисимо” заплащането е далеч по-високо, отколкото е средното в България. Това е пример как може да бъде оценяван труда на музикантите. Моите колеги ще го потвърдят. Ако може всички продуценти и организатори на концерти да вървят по този път, ще е чудесно.

- Министерството на културата притежава много инструменти за влияние на властта, защо обаче то не е най-добрият адвокат на творците в България?

- Защото, предполагам, не могат да направят това, което искаме, нямат бюджет и не успяват да го изискат от правителството. Не искам да ги критикувам, защото не съм запознат какво точно правят и какво не могат да направят. Смятам, че трябва да се намери човека, който да успее да убеди управляващите, че музикантското съсловие е на дъното на всичко в България. Излизаме на сцената с фрак, със смокинг, с папийонка, със скъп инструмент, а заплащането ни е на социалния минимум! Ние трябва да контактуваме директно с управляващите, не е нужно чрез посредника Министерство на културата, те не са единственият лост за влияние.

- Как ще го направите - със скандали ли, със заплахи ли, защото нашите политици май разбират от дума само по този начин?

- Трябва да го направим по много цивилизован начин с хора, които са се доказали не само у нас, но и на международно ниво. Нека не ми се сърдят някои хора, но трябва да вдъхнем респект у управляващите. Бих поканил например Йълдъз Ибрахимова, Александър Морфов, Васко Василев… Не бих казал: “Знам как ще стане и няма да има никакъв проблем. До 1-2 години ще стане”. Не, няма да се получи веднага. Но трябва да се започне от някъде.