/Поглед.инфо/ Мисля, че тълкуването, което ни предложиха няколко млади и вече известни философи на творчеството на Самюел Бекет е ...абсурдно. Те виждат у него жертвата на модерното общество, на капитала и по един, бих казал, шизофреничен начин отричат писанията и светлата мисъл на този автор. Бекет не страда по социални или политически причини, а по екзистенциални, заради ситуацията, в която е поставен днешния човек. Една по- благоприятна обществена ситуация би посмекчила злото в света, а обратното – ще го активизира. Но доколкото знам, нито една революция не успя и няма да успее да реши проблема за човешкото съществуване.
Достатъчно е да се огледаме наоколо и да помислим какво се случи през изминалите два века и особено през последните петдесет години, за да се убедим в краха на революциите, на идеологиите, на политическите движения.
Като говори за буржоазната революция и за обществото, утвърдено от нея, Карл Маркс го определя като по- малко добро от феодалното. Следващите революции са също така определено ретроградни политически, а и в духовен и човешки план.
Съвременните революции донесоха на света още по- голяма мизерия и безправие...
И както виждаме: нито Бекет, нито другите големи писатели и художници като : Франц Кафка, Марсел Пруст, Фьодор Достоевски, Лев Толстой, Уйлям Фокнър, а и още мнозина други, не могат да бъдат разбрани, ако игнорираме проблема за религията, който ги бе ангажирал и който не би могъл да се разглежда като нещо чуждо и абстрактно.
У Маркс и утопистите можем да открием и вече доста деградирали митове, превърнали се в идеология, но може би недостатъчно изразителни и красноречиви като религиозните. Търсенето на един нов Йерусалим, Изгубения Рай, възраждането и спасението на човека...
Ако заглавието на първата пиеса на Самюел Бекет „В очакване на Годо” е недвусмислено, то последното му съчинение „Изтребителят” , близко до Кафка и до Хорхе Луис Борхес – не съдържа и грам двусмисленост: човечеството, захвърлено в ямата, наречена „ свят”, иска да се изкачи към високите небеса, далече от всичко земно.
Цялото творчество на Бекет представя бунта на човека срещу Божественото, превъплъщавайки, както казах преди време – и тази формула се разпространи – „ образът на Йов върху неговата грамада от нечистотии”.
Така е. „Инфантилното политизиране на театъра, за което ни говори Рьоне Калиски в последния брой на „Кайе Рьоно- Баро”, е всъщност белег за безизходицата на съвременния театър. И в тази безизходица са попаднали немалко днешни автори.
Затова съм убеден, че театърът трябва да се деполитизира.
Преведе от френски: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ