/Поглед.инфо/ Един вирус броди из Европа. Вирусът на лъжата. Омразата. Евтиният популизъм. „Най-демократичната партия“ в България се мислеше за имунизирана. Заразното зло обаче е всепроникващо.

Природата подложи здравето, икономиката и психиката ни на огромно изпитание. Никой не беше подготвен и никой не знае какво предстои. Знаем само, че животът ни ще се промени фундаментално. Няма как да продължим, както досега; трябва да преосмислим хигиенните, трудовите и социалните си навици; дълбоко да реформираме държавните и наднационалните институции; да бъдем солидарни, единни (макар и понякога социално дистанцирани) и решителни.

Covid-19 и изолацията болезнено катализираха оголването на всички невралгични точки и „спящи“ конфликти в обществата – от нежеланието на много хора да следват препоръките на експертите до неспособността на властите да вземат бързи и адекватни решения. Солидарност, национализъм, доброволчество, егоизъм, загриженост, цинизъм, търпение, безразсъдност, демокрация, авторитаризъм, интернационализъм, шовинизъм, параноя, невежество, благородство, егоцентризъм, спекула, добро и зло – вирусът постави човека и социума под микроскоп и разкри тлеещите демократични дефицити.

Какво разбрахме за БСП?

По време на най-острата фаза на пандемията повечето опозиционни партии в Европа, с изключение на екстремни случаи като в Унгария, където Орбан буквално суспендира парламента, демонстрираха умереност и диалогичност. Лидерът на португалската дясна опозиция, например, каза: „Вече не става дума за социалистическото правителство, става дума за правителството на Португалия. Провеждаме много откровени, но ползотворни срещи, представяме конструктивна критика. Важно е усещането за единство в името на националния интерес.“

У нас БСП-София също заложи на ефективна и конструктивна опозиционност. Общинските съветници в СОС внесоха 19 мерки за справяне с последиците от пандемията като голяма част от тях бяха приети от управляващите. На национално ниво обаче БСП възприе по–различна линия. Веднага след първоначалната подкрепа в парламента за въвеждането на извънредно положение, партийното ръководство ярко и остро се противопостави на почти всички действия и предложения от страна на управляващите и на Националния оперативен щаб.

През март 2020 г. БСП подкрепи частичното вето на президента върху Закона за извънредното положение. Ветото обхващаше и едно необмислено предложение на БСП за борба със спекулата. Президентът се обяви за безкомпромисни мерки по отношение на спекулата, но не и такива, които биха могли да блокират стопанската дейност. Радев заяви, че предложеният модел за борба може да направи невъзможен вноса на животоспасяващи продукти. Според текстовете инициирани от социалистите търговците щяха да бъдат задължени да предоставят стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени през последните три месеца преди обявяването на извънредното положение. Появиха се опасения обаче, че това всъщност може да доведе до покачване на цените на някои продукти. През месец април социалистите решиха да сезират Конституционния съд заради текстове в закона за извънредното положение, с които се дава възможност на Министерството на вътрешните работи да получава достъп до местоположението на телефоните на поставените под карантина граждани заради епидемията. Дискусионна мярка, която обаче широко беше възприета като налагаща се в условията на безпрецедентна здравна криза. През май 2020 г. БСП предложи да бъде създадена временна парламентарна комисия, която да установи как са изразходвани публичните средства за справяне с кризата. Напълно обосновано предложение, но БСП отново не съумя да отстои неин представител да бъде председател на комисията.

И още – социалистите внесоха в Народното събрание предложения за икономически мерки в помощ на най-засегнатите от кризата. Някои от тях бяха навременни и смислени, но отново в резултат на отблъскващия опозиционен тон повечето си останаха само предложения, за които малцина разбраха, а онези, които бяха възприети от управляващите, така и не стана ясно, че първоначално са били идеи на социалистите.

БСП остана в пълна изолация и това естествено се отрази и на публичния образ, и на обществения ѝ рейтинг. Социолози отчетоха стряскащо ниски нива на подкрепа от порядъка на 11-12%. Дали Корнелия Нинова и безкритично следващите я се впечатлиха от тази ситуация? Ни най-малко. Вместо това, членовете на НС на БСП бяхме изненадани с предложение, изпратено по електронната поща да вземем решение „на подпис“ за възстановяване на отчетно-изборната кампания на партията, за определяне на нови дати за прекия избор на председател и за свикване на 50-тия Конгрес. Според ръководството това са чисто технически въпроси и нищо не налагало насрочването на присъствено заседание на ръководния орган на партията – Националния съвет. След безпрецедентен натиск, това „решение“ беше обявено за „прието“ с 94 подписа. Само две седмици по-късно ръководството все пак свика заседание на НС. 

На 8-часовия пленум на 13-ти юни 2020 г. членовете на НС отказаха да подпечатат решението „на подпис“; утвърдиха нов график за провеждане на прекия избор и на Конгреса, и отхвърлиха Доклада на Нинова за актуалната политическа обстановка. Пленумът не прие да се даде ход на „общонародна подписка“ за сваляне на правителството поради липсата на конкретно писмено предложение от страна на ръководството. Вместо това реши парламентарната група да внесе вот на недоверие на правителството на ГЕРБ за корупцията в управлението и да предложи създаването на анкетна комисия заради влизането на Българската банка за развитие като частичен собственик в Първа инвестиционна банка. Накрая ръководството се видя принудено да провали кворума на заседанието, за да не бъде отхвърлен и финансовия отчет на партията за 2019 г., както и проектобюджета за 2020 г. поради сериозни съмнения за истинността на данните, както и за реалното финансово състояние на Партията.

Безпрецедентното отхвърляне на Доклада на председателя не беше произволно и самоцелно, а отново поради липсата на какъвто и да е писмен документ.  Освен това, по време на дискусията стана ясно, че на официалния сайт на БСП, както и в някои близки до ръководството ПР платформи, като „Епицентър“, е публикувана „новината“, че НС бил приел национален план за възстановяване от кризата?! Председатели на Съвети в отделни сектори към НС обявиха, че никога не са били консултирани или виждали мерките, част от които Нинова набързо изчете на пленума и които бяха сериозно оспорени като „несъстоятелни“ и „остарели“.

Последвалите публични интерпретации на станалото поражда въпроса за едно и също заседание ли става дума? Още докато заседавахме Нинова обяви пред журналистите, че НС единодушно бил подкрепил прекия избор за председател?! Лъжа! Изобщо не сме го обсъждали, нито е ставало дума да го отменяме, защото такъв избор е закрепен в Устава. Дали го одобряваме или не и как ще бъде организиран, е друг въпрос.

Преди няколко дни, по време на среща с членове и симпатизанти в Горна Оряховица Нинова резюмира и основните причини, според нея, за противоречията в партията: „(…) налагането на мандатността и прекия избор на председател“; „(…) нежеланието от първия ден на ръководството да се съюзи с ГЕРБ. Тази линия на поведение продължава до ден-днешен и получи много ярко изражение на последния Национален съвет“; „(…) внушената битка с Партията на европейските социалисти. Ние битка с ПЕС нямаме.“

И както „нямаме битка с ПЕС“, така Нинова бърза да добави: „Или ще сменим този модел, или ще седнем на кръгла маса с него (т.е. с ГЕРБ – б.а.). Това е разделителната линия, а не просто една или друга личност.“ И кой бил предложил кръгла маса с ГЕРБ? Сергей Станишев, президент на Партията на европейските социалисти, който Нинова ожесточено и открито се бореше да изхвърли от листата на БСП на последните европейски избори. Но иначе проблеми с ПЕС нямаме.

Колкото до т.нар. кръгла маса, тезата на Станишев бе, че средствата предвидени за възстановяване на страните-членки ще бъдат достъпни само след като всяка държава представи Национален възстановителен план с точни и ясни параметри. И вместо ГЕРБ, със завидния си административен капацитет, да го приемат самостоятелно и чисто бюрократично, БСП следва да настоява за възможно най-широка дискусия с всички парламентарно представени партии, синдикати, браншови и граждански организации.

Истината

Разделителни линии в БСП има. Но не са тези, които Нинова се опитва да внуши. На първо място една такава линия е въпросът за подмяната на характер на партията: последователно демократична или лидерска. Нинова безотговорно се заиграва с носталгичните тежнения на хиляди леви хора (в т.ч. с цветя на паметника на Тодор Живков), психически и финансово смазани от този най-уродлив капитализъм, в който живеем през последните десетилетия. Огласи „Визия за България“, която остана непрочетена и неразбрана както от социалистите, така и от по-широки среди в обществото. Междувременно лансира тезата – стига вече едни и същи лица, които десетилетия наред са по парламентарните банки; стига вече Конгреси, на които задкулисни договорки определят кой да е лидер на партията.

Що се отнася до мандатността далеч сме от мисълта, че всички народни избраници през годините са били безупречни професионалисти с висок морал. Но заклеймяването на всички и поставянето на срок, което е и противоконституционно, защото всеки има право да избира и да бъде избиран, в случая, обслужва само нездравите политически амбиции на Нинова като отваря вратата за неопитни, но послушни депутати. Личности като Тома Томов и проф. Иво Христов изпаднаха в света на мълчанието, а с други като Елена Йончева вече е обществена тайна, че Нинова е в крайно обтегнати отношения.

Вместо да се борим да подобрим образа и подготовката на народните избраници, ние яхваме популистката вълна на отрицание. По същество това е съучастничество в разграждането на Конституцията и на демократичните парламентарни устои на България.   

Прекият избор в нашия случай има сходни характеристики. На първо място поставя под въпрос колективния принцип, на който е изградена БСП. Не като „колективна безотговорност“, а тъкмо обратното – на персонална отговорност за избора на председател на партията и политиките, които провежда. Всеки делегат на Конгреса или член на НС на БСП е излъчен и подкрепен от основна партийна организация, районна, градска и общинска конференция. Стотици членове и симпатизанти са дали гласа си, за да бъдат представлявани от даден човек. Какво казва Нинова на тези хора с „реформите“ си – „вие издигате и избирате едни, които са подкупни и само знаят да се сговарят. Вместо това, изберете ме пряко и аз ще се отчитам и ще съм отговорна само пред вас“. Само че, веднъж избран пряко, председателят вече е над Конгреса и няма предвидена процедура, по която да се отчита пред колективния орган.

Освен това къде е гаранцията, че прекият избор няма да послужи за възприемане на мажоритарна избирателна система на национално ниво? Криворазбраната мандатност, репликите от рода на „демокрацията ни отне много“, напускането на парламента за повече от три месеца, както и неподплатените с конкретни параметри идеи за общонародни подписки за сваляне на правителството, са все удари по истинското народовластие, по представителната демокрация и по парламентарния характер на държавата. Като прибавим и множеството загряващи популистки формации на хоризонта (“Има такъв народ”, “Българско лято”, “Възраждане” и т.н.), съвсем не е трудно да си представим онзи широк фронт, за който говори Нинова – „народът срещу модела“. Кой модел? Не е достатъчно да кажеш „срастването на власт, бизнес, мафия, пари“. Въпросът е да се защити конституционната рамка на демократична, а не авторитарна власт. За Нинова, чиято биография поражда определени въпроси относно принадлежността ѝ към социалистическата идея, излиза, че БСП е един вид опитно зайче, върху което изпробва онова, което утре вижда като път за България.

Чистката

 „Всеки, който е против мен работи за ГЕРБ“. Това е неизменната опорна точка на ръководството на БСП в лицето на председателката и последователите ѝ. Удобна теза. „Логичното й продължение“ е, че половината Национален съвет, половината парламентарна група и много други структури по страната, където гласуванията показват дълбоко разделение между онези, които подкрепят Нинова и несъгласните с нейния стил и метод на управление, са съглашатели под контрола на ГЕРБ?! Добре, но ако в другите органи има „вражески“ елементи поради независещи от Нинова причини, то съставът на Изпълнителното бюро е изцяло нейно предложение. Само че и там процесите са разнопосочни и съвсем не липсва напрежение. Апостол Димитров, Костадин Паскалев и Юрий Асланов напуснаха поради несъгласие с начина, по който се управлява партията, по-късно пък Валери Жаблянов беше отстранен. В състава на Бюрото обаче, още от началото на мандата на Нинова, продължава да бъде Бригадир Аспарухов. Същият, който през 2013 г. заяви по бТВ: „Не съм сбъркал като предложих Бойко Борисов за главен секретар на МВР. Как да съм сбъркал, след като Борисов беше избран и за премиер с толкова голяма подкрепа? Има усет, има държание, има изказ. Ако го бях видял по-рано, щях да го привлека и в разузнаването.“    

Да видим и кои са основните говорители на Нинова, които сипят обвинения към инакомислещите в БСП, че са в колаборация с ГЕРБ? Румен Овчаров, Александър Симов, Димитър Иванов и Светлана Шаренкова. Нека си припомним…

Румен Овчаров беше представител на държавата в Надзорния съвет на бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим“ в периода 2013-2016 г. На парламентарен въпрос към министъра на енергетиката Теменужка Петкова защо ГЕРБ е оставило знаково лице на опозицията на такъв ключов пост, тя коментира, че се търсел консенсус за развитието на енергетиката и намиране на решения в общ дух. На същия въпрос Нинова пък отговаря, че трябвало да се пита премиера. 

През 2016 г. Димитър Иванов е удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата наградата „Златен век“. Сред мотивите на инициаторите се изтъкват и „редица медийни изяви, свързани със съхранение, популяризиране и развитие на културата в България“. Ето, и някои други медийни изяви на Иванов. В свое интервю пред „Дарик“ през 2011 г., той казва „Бойко е завършил със златен медал банкинската гимназия, майка му е учителка, педагог. Бойко е възпитаван и обучаван в първите години от живота си в изключително здрав, народностен, патриархален дух. Той и затова е толкова свеж, затова е толкова контактен, затова ги успива масово като Кашпировски, много е силно влиянието му, защото той произлиза от тази среда. (…) Той е неподправен, първичен, дори в грубостите си и простащините си, но в същия момент е и от хората, които са се изградили сами себе си. (…) Достатъчно добре ги познавам и двамата – Бойко и Цветан, за да допусна, че всичко, което му се случва на Цецо, е случайно.“

През 2016 г. Иванов публикува материал озаглавен „Ерата Борисов – за и против!“ В него четем: „Помня го още от Школата в Симеоново, където беше преподавател по психология. Там обобщи в докторат опита си в продължение на 3-4 години като офицер-пожарникар, там печелеше симпатии на колеги и курсанти с голямата си енергия, спортни способности и приятелска доброжелателност. Имам впечатления от точността и уважението му към авторитетите в живота по времето, когато охраняваше бившите държавни глави Тодор Живков и Симеон Кобургготски. (…) Ако теглим чертата на този първи – подготвителен етап за бъдещата му държавническа кариера, бихме го оценили положително. Един тридесетгодишен мъж и офицер успява да запази баланс в живота си на границата на две епохи и да го нагоди към бурните вълни на демокрацията: сам си изкарва хляба, създал е семейство и дете, учил и е преподавал, станал е доктор по психология, харесван и обичан е. Колкото е дал на околните, толкова е и получил. (…) Бойко Борисов е явление в българския политически живот – индивидуално неповторим и сетивно ярък. Във възходящия си политически живот има много повече възможности да се запише с добро в историята, отколкото го прави.“

Александър Симов. След някои от последните му медийни изяви, в които нарича опонентите на Нинова „подлоги“, „мишоци“ и т.н., 41 народни представители от ПГ на БСП поискаха незабавната му смяна като говорител на групата.

Да не забравим и Светлана Шаренкова, бивш общински съветник през 1990-те години от СДС-либерали. Точно преди една година тя призова БСП да отстоява свой „социалистически, традиционен и патриотичен курс… За успех е нужно единство. Стига разделение и вражди на гърба на партията.“  Но дали това е автентичният курс на Българската социалистическа партия и около такъв ли трябва да се обединяваме?

Не слушай какво говорят хората – гледай какво правят. Да видим какво направи БСП при ключови парламентарни гласувания. Първо, изборът на нов състав на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Законът не предвижда квотна подялба на съдебните кадровици между партиите, но на практика, се случи именно това. ГЕРБ, “Обединени патриоти” (ОП) и ДПС номинираха точно толкова кандидати, колкото им се “полагат” според негласното кадрово разпределение между парламентарните сили – 4-2-2 (съответно ГЕРБ-ДПС-“Обединени патриоти). Междувременно парламентарната група на социалистите издигна шестима свои кандидати за останалите три места в 11-членният състав на ВСС. Така, мнозинството в парламента (ГЕРБ +  ДПС) бяха оставени да си изберат трите най-подходящи от шестте предложения на БСП. Важно е да се подчертае, че и тримата представители на БСП във ВСС подкрепиха кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор не веднъж, а два пъти – дори след като Президентът я върна за повторно гласуване. Само четирима членове на ВСС от съдийската квота гласуваха против. Всичко това стана повод за множество публикации, включително такива, в които логично се поставя въпросът дали “Нинова е продала мача за ВСС”. 

Второ, изборът на бившия главен прокурор Сотир Цацаров за шеф на антикорупционната комисия. Първоначално от парламентарната група на БСП обявиха, че няма да подкрепят никого. В крайна сметка групата се разцепи – 27 депутати подкрепиха Цацаров, а други 30 гласуваха против кандидатурата му. 

Трето, пасивната позиция на БСП по въпроса с единствената кандидатура за поста главен прокурор в лицето на Иван Гешев. “На всички хора, които ни питат защо не предлагате алтернатива на Гешев, обяснявам – законът не позволява на политическите партии да им предлагат свои кандидатури”, каза тогава Нинова. Изборът на Гешев беше съпътстван от ежедневни многохилядни протести пред сградата на ВСС. Гражданите още тогава предупреждаваха за опасността от произвол и злоупотреба с власт от страна на държавното обвинение. От днешна гледна точка, коментарът, струва ми се, е излишен…

Обединение

През 2018 г. Нинова еднолично смени главния редактор на в. „Дума“ и наложи човек, който допусна публикуването на статии, в които се говори, че БСП трябва да скъса с овехтялата антифашистка риторика. През  октомври месец същата година 50 членове на НС изпратиха Позиция до ръководството, в която се казва: „Подписалите настоящия текст заявяваме категоричната си позиция, че взетото от ИБ решение за смяна на главния редактор на в. „Дума” е лишено от каквито и да било принципни съображения и представлява особено тревожен пример за подмяна на колективния принцип на ръководство на партията в лицето на нейния Национален съвет с еднолични решения на неговия председател в разрез с уставните норми!“

На заседание на 49 Конгрес на 16 юни 2019 г. беше предложен, но безапелационно отхвърлена от Комисията по документите,  проект за Резолюция „За идейното и организационното единство на партията“, в която се казва: „(…) изразяваме сериозно безпокойство за тенденцията на вътрешно разединяване на партията, като се противопоставяме на опитите за подмяна на нейния характер и идейна ориентация, като потвърждаваме нейното място и роля като част от световната и европейската левица, заявяваме непоколебимата си воля за съхраняване единството на партията в името на претворяването на социалистическия идеал, в името на целите, принципите и дългосрочните политики, залегнали в нейната Програма. Затова в днешната обстановка Конгресът призовава:

  • Да бъде възстановено и утвърдено колективното начало във функционирането на ръководните органи на партията;
  • Да се възстанови и развие дискусията в партията за идейните и програмни основи относно мястото и отговорностите на БСП в съвременното българско общество.“

12 август 2019 г. – Писмо до НС и ИБ на партията по повод съкращенията на политически сътрудници в централата на БСП на „Позитано“ 20: „(…) Целта очевидно е да останат само тези, които са безкритични и последователни „верни“, без значение какви са техните подготовка, опит и морално-политически позиции“.

20 септември 2019 г. – Писмо на 64 членове на НС на БСП до ИБ: (…) „Изразяваме нашето дълбоко безпокойство и голяма загриженост относно някои от взетите решения за утвърждаване на кандидатите за кмет на община и кандидатски листи за общински съветници, както и от начина на провеждане и ръководене на заседанията на НС.“

15.11.2019 г. – „За бъдещето на БСП“ – анализ на резултатите от Местни избори 2019 г., подкрепен от 50 членове на НС на БСП: (…) „Колективното начало във функционирането на нашата партия се подмени с едноличен диктат, а отговорната дискусия с пълна нетърпимост към различните мнения, отстоявани от социалистите. Става все по-ясно, че налагането на т. нар. пряк избор на председател на партията е концентриран израз на авторитарния подход и опит чрез Устава да се закрепи едноличната власт на председателя на БСП, което е подмяна на политическата и идейна същност на БСП.“

Януари 2020 г. – Обръщение от Янаки Стоилов, Костадин Паскалев и Петър Мутафчиев, подкрепено от десетки членове на НС на БСП: „(…) Сегашното състояние и поведение на БСП не дават убедителни доказателства, че тя е управленска и обществена алтернатива. След успеха на президентските избори БСП загуби следващите. Не само държавата, но и партията ни до голяма степен е завладяна от корпоративни и частни интереси и подчинена на външни сили. Вътрешнопартийните проблеми се задълбочават, а през последните три-четири години се изостриха по няколко причини:

  • Националният съвет не работи като колективен орган, който генерира солидна лява политика, а опитите за прокарване на определени решения често водят до отхвърляне на обосновани предложения. Той се превърна в арена на противопоставяне, което в редица случаи не се дължи на идейно-политически различия;
  • комуникацията между структурите в БСП е влошена, пренебрегват се критериите за развитие в партията и за поемане на политическа отговорност.
  • под въпрос е запазването на БСП като дееспособна масова партия с относително равномерно представителство на територията на страната.“

Бъдещето

Пандемията за пореден път подложи на тежко изпитание единството на Европейския съюз. „Атмосферата, която изглежда цари между държавните и правителствени ръководители, и липсата на европейска солидарност изправят ЕС пред смъртоносна заплаха. (…) Микробът се е завърнал“, предупреди бившият председател на Европейската комисия Жак Делор.

Микробът на национализма, омразата, популизма продължава да застрашава бъдещето на ЕС. Но едно скорошно социологическо проучване, цитирано от в. „Гардиън“, дава надежда. От една страна, мнозинството от хората в 9 европейски държави оценяват мерките на ЕС като недостатъчни и твърдят, че са били оставени да се оправят сами. Голямото мнозинство от анкетираните обаче заявява, че иска „повече Европа“, по-голяма кохезия и по-силно европейско взаимодействие. Това вероятно не е израз на солидарност, нито на федералистки настроения. Това е резултат от страха. Природата ни разтресе и ни припомни колко крехко е всичко. 

Сега човечеството е изправено пред избор. По кой път ще тръгне – разединение и националистическа изолация или интернационалистка солидарност? „Ако изберем разединението, това не само ще удължи кризата, но вероятно ще доведе до още по-лоши катастрофи в бъдеще. Ако изберем глобалната солидарност, това ще бъде победа не само срещу коронавируса, но и срещу всички бъдещи епидемии и кризи, които биха могли да нападнат човечеството през 21 век“, пише Ювал Ноа Харари във „Файненшъл таймс“.

БСП е изправена пред подобна дилема. Обединени усилия, а не разединение. Само че трябва да е ясно, че обединението може да се случи само на принципна лява основа, а не с грубо погазване на Устава и чрез безцеремонно и високомерно отхвърляне на всяко различно мнение. Издирването на врага с партиен билет, чистките, обидите и лъжите може и да обслужват нечии краткосрочни интереси, но със сигурност не дават надежда на хилядите леви хора в България, че друг вид управление е възможно. И със сигурност бетонират статуквото в лицето на ГЕРБ.

Вирусът на лъжата, омразата и евтиния популизъм е безмилостен. Българската социалистическа партия има надежда да се излекува. И затова трябва да съхрани характера си на жива, дискутираща политическа сила, а не да се превърне в поредната лидерска формация, без свой пълноценен живот. Такива имаме предостатъчно. БСП не е идеална, нито безгрешна, но е единствената политическа партия в България, с дълга история, която открито обсъжда своите проблеми.

Предизвикателството днес пред нас е да устоим, да спрем да се занимаваме само със себе си и да се обърнем към актуалните въпроси пред левицата както в България, така и в Европа и по света. Умъртвяването на афроамериканеца Джордж Флойд от бял американски полицай отприщи вълна от антирасистки протести. Стигна се до безпрецедентно ревизиране на колониалната история на западните държави. Все израз на базисните противоречия и дълбоки язви на късния капитализъм. „В случая съм на мнение, че БСП има достатъчно други теми за коментар, не е нужно да се занимава с расовата дискриминация и расовите проблеми в САЩ“. Това пише във „Фейсбук“ зам-председателят на парламента и бивш външен министър на БСП Кристиан Вигенин. В случая, много други социалисти сме на мнение, че това е абсурдно. Партията трябва да приеме ясна, ярка и остра позиция за осъждане на всички форми на расизъм и дискриминация, а не да мълчи „съучастнически“. Това важи и за много други въпроси като бежанската криза, климатичните промени, надигащият се неофашизъм, половата дискриминация. Това е другата основна разделителна линия в партията – т.нар. ляв консерватизъм на Нинова или истински ляв курс на съвременен носител и продължител на историята на социалистическото движение в България, партия на солидарността и интернационализма.  

БСП – не агресивна, креслива и изолирана, а конструктивна, аргументирана и отворена, има всички шансове да катализира една политическа антикапиталистическа коалиция, която защитава хората на ръба на бедността и социалното изключване, правото на труд, достойно заплащане, достъпно здравеопазване и образование, малцинствените и дискриминирани общности. Защото вирусът на авторитаризма и популизма няма да бъде победен с повече авторитаризъм, а със социализъм! Но за това са нужни социалисти!

П.П.* На 9 юли 2020 г., съгласно Устава на БСП 72-ма членове на НС, свикаха заседание на НС на БСП с определен дневен ред. Той предвиждаше разглеждането на въпроси с вътрешнопартиен характер. Променената политическа обстановка в страната обаче наложи заседанието да се проведе при друг дневен ред: 1. Анализ на актуалната политическа обстановка и задачите на БСП; 2. Изготвяне на мотиви за предстоящият вот на недоверие към правителството от страна на Коалиция „БСП за България“. 

На заседанието на НС на 12 юли 2020 г. присъстваха 79 членове на ръководния орган. Нинова бе в централата на БСП на ул. „Позитано“ 20, но отказа да се регистрира и да участва. Вместо това, обяви чрез „Фейсбук“, че събралите се долу са „група по интереси“ и че заседанието е нелегитимно.

Членовете на НС, които спазиха Устава и взеха участие в дискусията приеха Позиция за актуалната политическа обстановка, в която се казва: 

„Държавното обвинение извърши грубо и показно посегателство срещу духа и основните принципи на Конституцията.“

„Не може да има правов ред в страната при държавно обвинение, което безконтролно погазва елементарните норми на справедлив процес.“

„ГЕРБ и Бойко Борисов разрушиха държавността и институциите, наложиха едноличен и авторитарен модел на управление, обслужващ олигархията с мафиотски прийоми. Нужно ли е да припомняме друго освен случаи като ‘Мишо Бирата’, ‘Ало Ваньо’, ‘Осемте джуджета’, пачки в чекмеджета“.

„Идва ново поколение, което не приема да живее на кредит и с откраднато бъдеще, което отхвърля пошлата демонстрация на власт и социално превъзходство. Идва ново време, което налага смяна на системата“.

„БСП подкрепя справедливите искания на българските граждани за законност, сигурност и почтеност.

Участниците в заседанието категорично отхвърлиха всякакви внушения от страна на Нинова, че тяхна цел е разединение на партията и излязоха с призив за съхраняване на нейното демократично единство, водени единствено от разбирането, че в създалата се критична ситуация в държавата БСП като отговорна политическа сила трябва да има позиция на легитимните си ръководни органи и е недопустимо Националният съвет да дезертира от уставните си правомощия.