/Поглед.инфо/ Призивите на Доналд Тръмп за проверка на Американската централна банка все още не намират подкрепа

На 23 декември 2023 г. се навършват точно 110 години , откакто Конгресът на САЩ прие и президентът на САЩ подписа Закона за Федералния резерв. Възползвайки се от този официален повод (годишнината), искам да разкрия значението на тази институция в историята на Съединените щати и в световната история.

В предишна статия написах, че Конгресът първоначално, в гореспоменатия закон, предостави на Федералния резерв правомощия за 20 години, т.е. до края на 1933 г. Въпреки това през 1927 г. е приет Законът Макфадън, който премахва 20-годишното ограничение за Фед. Този закон предвижда, че Федералният резерв може да функционира, докато не бъде приет закон за премахване на тази институция. Тя може да бъде затворена и ако се разкрият сериозни нарушения в работата на Федералния резерв на САЩ.

Вярно е, че въпросът кой и как трябва да наблюдава работата на Федералния резерв беше слабо развит в американското законодателство. На теория Федералният резерв на САЩ трябва да се подлага на редовни одити на всички аспекти на своята дейност, но нито оригиналният Закон за Федералния резерв на САЩ от 1913 г., нито Законът на Макфадън предвиждат такъв одит.

Целият контрол и досега се ограничава само до факта, че веднъж годишно Федералният резерв на САЩ трябва да докладва на Конгреса и два пъти годишно да участва в изслушванията на съответната комисия на Конгреса на САЩ.

Федералният резерв премина през 20-ти век без нито една държавна проверка. Въпреки факта, че от време на време някои „народни представители“ се опитваха да повдигнат въпроса за одит на Фед, поне отчасти. И едва в началото на този век за първи път въпросът за одита на Федералния резерв беше поставен много остро. Поводът, или по-правилно казано, причината за подобно изискване беше финансовата криза, която обикновено се определя в хронологичната рамка 2008-2009 г.

Във връзка с тази криза „народните представители“ натрупаха много въпроси към Американската централна банка. Сред тях два бяха най-важните. Първо, каква е ролята на Федералния резерв на САЩ в създаването на условията на финансовата криза. Второ, какви действия предприе Федералният резерв за борба с кризата?

До голяма степен „народните представители“ бяха подтикнати да повдигнат твърдо въпроса за одита на Фед от агенция Bloomberg. Тя се опита да следи отблизо какви действия предприема Федералният резерв, за да спаси банките и американската икономика.

Въз основа на своите източници агенцията съобщи няколко пъти през 2009 г., че от септември 2008 г. до април 2009 г. Федералният резерв на САЩ е издал средства на стойност близо десет трилиона долара като финансова помощ за банки и други частни институции. Bloomberg обаче се оплака от липсата на „прозрачност“ на Федералния резерв.

И поиска разкриване на информация за него (съгласно Закона за свобода на информацията). Федералният резерв на САЩ отказа това пред Bloomberg. И тогава последният подаде искова молба в съда с искане за предоставяне на необходимата информация.

„Безпрецедентна сума пари беше раздадена назаем на финансови институции по безпрецедентни начини и Федералният резерв отказва да разкрие подробности за тези безпрецедентни заеми “, каза главният редактор на Bloomberg News Матю Уинклер.

„Попитахме съда: „Защо гражданите нямат право да знаят това? „Фед трябва да се отчита за решенията си", съгласи се с позицията на Bloomberg конгресменът от Флорида Алън Грейсън. „Едно е да се изисква Фед да е независима институция, а съвсем друго е да се каже, че има право да ни държи в неведение. "

Във всеки случай агенция Bloomberg абсолютно правилно идентифицира „болната точка“ на паричната система на САЩ – „непрозрачността“ на операциите на Фед, която създава благоприятна „хранителна почва“ за различни нарушения и дори престъпления. Нарушения и престъпления, чиито жертви са не само обикновените граждани на САЩ, но и жителите на всички онези страни, чиито парични системи са по един или друг начин обвързани с американската валута.

Успоредно с това Конгресът на САЩ наблюдаваше и операциите на Федералния резерв на САЩ и също не успя да получи пълна картина колко пари и на кого са били отпуснати по време на финансовата криза. Така през февруари 2009 г. сенатор Байрън Дорган (демократ от Северна Дакота), говорейки в горната камара на Конгреса на САЩ, каза:

„Видяхме пари да напускат през задната врата на правителството, което никога не се е случвало в историята на нашата страна . Никой не знае колко е излязло от Федералния резерв, при кого или при какви условия. Колко излязоха от FDIC? Колко плати TARP? Кога? Защо?" [FDIC – Federal Deposit Insuarance Corporation – Федерална корпорация за гарантиране на депозити; TARP – Troubled Asset Relief Program – Програма за подпомагане/спасяване на проблемни активи, разработена през 2008 г. и известна като „План Полсън“ (на името на тогавашния министър на финансите)]

Трябва да се отбележи, че Окръжният съд на Манхатън (Ню Йорк) уважи иска на информационната агенция още през август 2009 г., но Фед саботира изпълнението на съдебните разпореждания. Тогава в работата се намесиха и „народните представители“.

За да изясни въпросите, повдигнати от американските законодатели относно финансовата помощ за банки и други организации от Федералния резерв, генералният инспектор на Федералния резерв, дама на име Елизабет Коулман, беше поканена в Конгреса на САЩ. Дамата не успя да даде разбираем отговор на нито един от въпросите, зададени й от конгресмена Алън Грейсън.

През 2009-2010г. в Конгреса на САЩ имаше разгорещени дебати относно липсата на контрол над Федералния резерв, предполагаемите нарушения от страна на тази организация на американската конституция и други американски закони, отказ да се предостави информация за паричните инжекции в американската финансова система и т.н.

Резултатът от тези дебати беше безпрецедентно решение на Конгреса да извърши одит (проверка) на операциите на Федералния резерв, което не се е случвало в почти вековната история на съществуването на тази организация (създадена през декември 1913 г.). Такъв одит е извършен от Главната счетоводна служба под ръководството на двама членове на горната камара на Конгреса на САЩ - сенаторите Бърни Сандърс и Джим Деминт.

Ето някои от резултатите от одита, които станаха известни през лятото на 2011 г. и се оказаха шокиращи за членовете на Конгреса и всички, които прочетоха одитния доклад (той беше публикуван в интернет в публичното пространство; но този достъп е затворен от вече няколко години).

Между декември 2007 г. и юни 2010 г. Федералният резерв е отпуснал заеми на стойност над 16 трилиона долара. Тези транзакции не са отразени в балансите на Федералния резерв или други официални финансови отчети. Следователно операциите са били тайни.

За да разберем мащаба на операциите, отбелязваме, че брутният вътрешен продукт на САЩ през 2010 г. е около 15 трилиона по текущи цени в долари, а общият държавен дълг на САЩ през същата година е 14,8 трилиона. долара.

Решенията за даване на кредитите са взети без съгласието на президента на САЩ, Конгреса или правителството на САЩ. Ръководителите на страната дори не са били информирани за тези операции.

На кого са раздадени парите през 2007-2010 г.? Те се разпръснаха в различни частни банкови и финансови институции. Федералният резерв спаси финансови мошеници с техните токсични активи, както в Америка, така и във всички части на света. В резултат на одита всъщност бяха разкрити всички основни банки, близки до световния финансов елит, чрез които „кръвта“ на икономиката - парите - навлизат в каналите за обращение на всички страни по света.

Фед е най-горният етаж на световната финансова система, а банките, които получават заеми от Фед, са вторият етаж. Ще възпроизведа списъка на основните получатели от одиторския доклад (сумите на получените заеми от Фед са посочени в скоби, в милиарди долара):

Citigroup (2500); Морган Стейли (2004); Мерил Линч (1949); Банка на Америка (1344); Barclays PLC (868); Мечи Кърми (853); Goldman Sachs (814); Royal Bank of Scotland (541); JP Morgan (391); Deutsche Bank (354); Credit Swiss (262); UBS (287); Leman Brothers (183); Bank of Scotland (181); BNP Paribas (175).

Не назовавам „по-малките“ получатели на заеми от Фед. В същото време дори банката BNP Paribas, която беше последната в списъка по-горе, получи сума на заеми, която е сравнима с общата сума на „вливанията“, извършени по време на кризата от 2008-2009 г. от паричните власти на Русия (Централна банка и Министерство на финансите) в цялата банкова система на страната (тогава наброяваща повече от хиляда търговски банки).

Разпределението на заеми не беше отразено в баланса на Фед; това бяха извънбалансови транзакции. Освен това към момента на одита нито един долар от произтичащия от това задбалансов дълг не е бил изплатен от банките - получатели.

Трябва да се отбележи, че редица получатели на заеми от Фед не са американски, а чуждестранни банки: английски (Barclays PLC, Royal Bank of Scotland, Bank of Scotland); швейцарски (Credit Swiss, UBS); немска банка Deutsche Bank; Френската банка BNP Paribas.

Само изброените нерезидентни банки са получили около 2,5 трилиона долара от Федералния резерв. Тук американските законодатели видяха двойно престъпление: това не е просто тайна операция, а операция за издаване на заеми на нерезиденти, която изисква задължително одобрение от американските власти (предимно Конгреса).

Можем да си представим колко бурна беше реакцията на публикувания от Счетоводната камара на САЩ доклад за одита на кредитните операции на Федералния резерв за периода 2007-2010 г. Естествено, „народните представители“ имаха подозрения, че Американската централна банка е извършила същите нарушения не само при кредитни сделки, но и при други сделки.

И то не само за периода 2007-2010 г., но и за по-ранни години. Може би дори от момента, в който започва работата си (през 1914 г.). Ето защо не е изненадващо, че по същото време, през 2011 г., беше повдигнат въпросът за необходимостта от незабавен и пълен одит на Федералния резерв.

И тогава, през лятото на 2012 г., изумителна новина се разпространи в световните медии: на 25 юли Камарата на представителите на САЩ гласува с мнозинство в подкрепа на законопроекта за одита на Федералния резерв, иницииран от легендарния конгресмен Рон Пол. 327 гласуваха "за" и 98 "против", но и този път документът не стигна до финала.

Той беше блокиран от горната камара на Конгреса, доминирана от демократите (те традиционно са действали и продължават да действат като защитници на Федералния резерв - понякога открито, но по-често добре замаскирани).

Следващият опит на привържениците на одита е направен през 2015 г. (основен инициатор отново е конгресменът Рон Пол). Тогавашният ръководител на Федералния резерв Джанет Йелън се появи специално в Конгреса на САЩ, като разубеди „народните представители“ да приемат закон за одит на Американската централна банка.

Тя повтори за милионен път мантрата си, че ефективността на Фед се основава на независимостта и че ако бъде одитирана, за независимост няма да може да става и дума: „Независимостта на централната банка при провеждането на паричната политика се счита за най-добра практика за централните банки.“ В световен мащаб. Мисля, че академичните изследвания не оставиха съмнение, че независимите централни банки се представят по-добре.

Йелън каза, че е „твърдо против одита на Фед“, тъй като това би позволило на политиците да подлагат на преценка решенията на Фед, което от своя страна би отслабило позицията на централната банка. Аргументите са, меко казано, неубедителни и много странни. Те не оказаха желания ефект върху „народните представители“ от долната камара на Конгреса.

Камарата на представителите на 20 ноември 2015 г. много енергично подкрепи законопроекта за одит на Федералния резерв (241 гласа за, 185 против), но на 12 януари 2016 г. законопроектът се провали в Сената на САЩ. Привържениците на одита на Федералния резерв бяха по-близо от всякога до победата. На горната камара на Конгреса на САЩ липсваха само два гласа, за да може законопроектът да стане закон.

По това време Доналд Тръмп вече беше започнал предизборния си поход към Белия дом. Той включи в програмата си въпроса за одита на Федералния резерв на САЩ. На 23 февруари 2016 г. милиардерът официално призова за пълен одит на Федералния резерв на САЩ и обеща, че ще го направи веднага след спечелването на изборите.

И в същото време не пропусна да напомни на съперника си в първичните избори, сенатора Тед Круз за вината му за провала на законопроекта за одит на Федералния резерв на САЩ: „Много е важно да се одитира системата на Федералния резерв и Тед Круз пропусна гласуването през януари на законопроекта „Одит на ФРС," на сенатор Р. Пол, който би позволил това да се случи."

И накрая, Доналд Тръмп спечели и взе Белия дом през януари 2017 г. Изненадващо, през четирите години на президентството си Тръмп по някаква причина никога повече не си спомни обещанието си да одитира Федералния резерв. Той беше заменен от Джо Байдън. Спящият Джо обаче е член на Демократическата партия.

И би било странно, ако Байдън изведнъж обяви необходимостта от одит на Федералния резерв. От негова страна не се забеляза такава „странност“. Неспокойният Рон Пол, който от десетилетия повдигаше въпроса за проверка и дори закриване на Федералния резерв, вече не е в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ.

Изминаха осем години, откакто Тръмп призова за одит на Федералния резерв. И не сме чули от американски политици за нови опити за проверка на Американската централна банка. Кампанията за президентските избори в САЩ набира скорост. Но засега нито един от претендентите за висок пост дори не е намекнал за подобна проверка.

Само Рон Пол, който вече е пенсиониран, продължава да настоява, че след частичния одит през 2011 г., който разкри безпрецедентни нарушения на Федералния резерв през 2007-2010 г., този „дюкян“ трябва не да бъде подлаган на нов и пълен одит, а трябва да бъде затворен незабавно.

Превод: ЕС