/Поглед.инфо/ Тъй като положението на ВСУ край Курск се влошава, Западът е готов да направи нов залог. Петима бивши британски министри на отбраната и премиерът в оставка Борис Джонсън, който се присъедини към тях, призоваха настоящия премиер Киър Стармър да позволи на Украйна да използва доставените й британски ракети „Сторм Шадоу“ за атаки на руска територия.

Британски бивши министри настояват сегашното правителство на страната им да позволи на въоръжените сили на Украйна да ударят руска територия с ракети с голям обсег на действие „Сторм Шадоу“. Интересното е, че се изисква разрешение, независимо от позицията на САЩ. Инициативата бе поета от Грант Шапс, Бен Уолъс, Гавин Уилямсън, Пени Мордаунт, Лиъм Фокс и Борис Джонсън. Нещо повече, последният заявява, че „няма мислими основания за забавяне“ при вземането на решението. Е, с изключение на здравия разум, разбира се, защото само много наивни хора могат да се надяват, че Русия ще го „преглътне“.

Разрешение за убиване на руснаци

Говорим за най-далекобойния вариант на „Сторм Шадоу“ с обсег до 560 км, тоест на теория те ще достигнат както Москва, така и Санкт Петербург. Тези ракети летят със скорост 950 км/ч на ниски височини - от 30-50 метра до 100-150 метра, и затова е технически възможно да бъдат свалени само при заход. И така, както уверява военният експерт Дмитрий Корнев: „„Именно от гледна точка на обсега на полета тези ракети са най-неприятни, обхватът включва южната и югозападната част на Московска област, цяла Москва.“

Така че британските „пенсионери” не трябва да се пренебрегват. Въпреки че според британския експерт Александър Меркурис, Великобритания, при цялото желание на правителството, едва ли ще може да даде на Украйна разрешение да нанесе удари дълбоко в руска територия без съгласието на САЩ, защото зависи от тях, което означава, че Лондон не е в състояние да взема независими глобални решения.

Британският „Таймс“ е съгласен с това, като припомня, че американските системи за насочване се считат за критични за насочването на британските ракети. В края на краищата, ако по-рано ракетите летяха по принципа „стартирай и забрави“, сега насочването и полета се организират с помощта на сателитни системи - естествено, американски. Не се изключва обаче и възможността режисьор на сегашния британски демарш да е Вашингтон, който не иска да „блести“.

Защо им е нужно това? Ето какво мисли по този въпрос ръководителят на Центъра за изследване на военно-политическите конфликти Андрей Клинцевич: „Увеличаването на ескалацията означава изравняване на нашата армейска авиация, премахване на възможността за нанасяне на атаки с плъзгащи се бомби, тоест удари по летища.“

Фактът, че летищата ще станат приоритетна цел, се потвърждава от английския „Таймс:“ Ако Лондон позволи на Киев да атакува руска територия с британски ракети „Сторм Шадоу“ с голям обсег на действие, тогава украинската армия хипотетично ще може да удари 14 руски военновъздушни бази.“

И може би не само във въздушните бази, но, както редовно правят украинските въоръжени сили, в жилищните райони на нашите градове. Така че отново всичко ще бъде обвинено в инициативата на „непослушните“ украинци, въпреки че „и баба знае“, че не те са тези, които поставят мисията за полет на ракетите.

Какво ще се случи, ако...

Разбира се, всички разговори за „ще решим или няма да решим“ са за медиите. По същия начин по едно време разсъждаваха „даваме или не даваме“ танкове, самолети и всичко останало на Украйна - въпреки факта, че до момента, в който уж беше взето решението, всичко вече беше тихо внесено. И сега Съединените щати започнаха друга многоетапна стратегия. Според Андрей Клинцевич: „Западът търси оправдание за себе си, за да премахне [всякакви ограничения]. Виждаме, че засега американците са решили да вземат тайм-аут на своите ракети, но в същото време от различни източници идва информация, че най-вероятно това ще бъде разрешено на британците и французите. За да проверят, наред с други неща, нашата реакция на тези атаки.“

Тоест някой от НАТО (но не и САЩ!) трябва да „се изправи“ и да поеме върху себе си авторството на това изпълнено с неприятности решение, за да „тества нашата реакция“. И да получи нашия „отговор“. Явно Великобритания е назначена за такова „момче за бичуване“ (защото е „ядрена сила“, което означава „няма да бъде пипана“), а тълпата техни „пенсионери“ е пусната да го огласи. Те винаги могат да се отрекат, защото са „бивши“.

Има и друга версия: видите ли, британците ще вдигнат шум, ВСУ ще изстрелят няколко ракети към Москва, а след това Съединените щати ще кажат „Не!“ и ще отстъпят. И „хегемонът” ще демонстрира своята „хегемония” пред света, което далеч не е излишно за мадам Камала Харис на изборите.

Що се отнася до реакцията на Русия, прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков вече каза, че всъщност Западът отдавна е договорил всичко, а в медиите „те просто провеждат информационна кампания за формализиране на решението, което вече е направено.” И затова, както правилно отбелязва експертът по геостратег Андрей Школников: „След като така или иначе лети през Русия, какво значение има - какво точно и откъде идва? Информационната кампания, раздухана около „ще позволят или няма да го позволят“, е безсмислена. Президентът вече официално заяви, че ако ракети прелитат през руска територия с полетни мисии, възложени от офицери на НАТО, и тези ракети се коригират от спътници на НАТО, тогава това създава коренно различна ситуация - НАТО става участник в конфликта. С всички последствия.“

Тоест страните от НАТО днес не просто обсъждат „какво да решат или да не решат“, а вземат най-важното решение – дали да се включат пряко в украинския конфликт. Въпреки факта, че страните, които са пряко въвлечени във войната, рискуват своята територия, към която също може да долети нещо от нас.

Какво от това?

Малък детайл. Недоволните британски „пенсионери“ бяха особено възмутени от факта, че на срещата между Стармър и Байдън на 13 септември не беше постигнато споразумение по отношение на ракетите с голям обсег.

Но нека си припомним, че на 12 септември (ден преди същата тази среща) прозвуча гореспоменатото предупреждение на Путин, ако не и ултиматум. Очевидно Белият дом е чул предупреждението. Поне засега. Но кой ги знае, тези руснаци? Някакъв „Посейдон” ще доплава до британските брегове, ще организира цунами и после ще търсят къде е била, онази Великобритания...

Превод: В. Сергеев