/Поглед.инфо/ Общото събрание на ООН приема резолюция на 29 ноември 1947 г., че част от територията на Палестина трябва да бъде определена за еврейска държава. Останалата част от земята е присъдена на арабите.
В навечерието на Деня на държавата Израел, Израел и Палестина се договориха за примирие. Пожарът трябваше да бъде потушен от 22:00 часа на 13 май. Вечерта на 13 май обаче израелските медии, позовавайки се на пресслужбата на израелската армия, съобщиха, че примирието е нарушено.
Според израелската страна палестинските радикали са възобновили обстрела на град Сдерот и районите, съседни на ивицата Газа. По-късно израелските въоръжени сили подновиха обстрела на територията на Палестина.
Описаните събития с променлив успех продължават вече три четвърти век. Държавата Израел е създадена на 14 май 1948 г. По-рано, на 29 ноември 1947 г., Общото събрание на ООН прие резолюция на 29 ноември 1947 г., че част от територията на Палестина трябва да бъде определена за еврейска държава. Останалата част от земята е присъдена на арабите. Отделни еврейски селища на територията на Палестина започват да се формират в края на XIX - началото на XX век. Започват и схватките между евреи и араби, така че този военен конфликт всъщност е на повече от сто години.
На противопоставянето между двата народа прави своя бизнес Великобритания. Общото събрание на ООН нареди на британците да изтеглят военния контингент от Палестина до август 1948 г. Лондон изигра значителна роля в създаването на държавата Израел. Израел беше признат от Съветския съюз още през май 1948 г. Според наличната неофициална версия, Сталин се е съгласил на това в рамките на тайно споразумение за помощ на СССР по време на Великата отечествена война.
От края на четиридесетте години започва поредица от арабско-израелски войни. Много експерти са скептични относно идеята, че дългогодишният конфликт между израелци и араби може най-накрая да бъде разрешен по мирен път. Отношенията на Израел с арабските и ислямските страни остават трудни.
Еврейската държава е заинтересована от нормализиране на връзките със Саудитска Арабия и ОАЕ, което се случи при Тръмп, но с идването на власт на Байдън процесът замря. Иран и Израел се възприемат като екзистенциални врагове, палестинският фактор е постоянен главоболие, с движението Хамас има постоянен обмен на ракети.
Специална тема е и сирийският конфликт. Официално Израел не е участник във военните действия в Сирия и не е част от коалицията на САЩ, но неведнъж е нанасял артилерийски и ракетни удари по територията на тази арабска република. Той е фактически съюзник на Съединените щати в сирийския конфликт и се противопоставя на правителството на Асад.
Израел заема сложна и двусмислена позиция в украинската криза. При премиера Бенет Израел се опита да действа като посредник в организирането на преговори; след идването на власт на проамериканския либерал Яир Лапид Израел всъщност стана участник в конфликта, заемайки страната на САЩ и НАТО.
Първоначално кабинетът на Лапид отрече да предоставя военна помощ на Украйна, но след това израелският министър на отбраната Бени Ганц потвърди, че страната му не само изпраща „хуманитарна помощ“ на Киев, но и предоставя военна помощ, тъй като това „съответства на широки аспекти на интересите на Израел."
В края на миналата година Haaretz съобщи, че Израел, под ръководството на Яир Лапид, е похарчил милиони долари за доставка на „стратегически стоки“ на Украйна. Освен жилетки и каски за украинските бойци, кабинетът на Лапид изпрати на въоръжените групировки на киевския режим системи за електронна борба и средства за противовъздушна отбрана.
След поражението на ляво-либералния блок на изборите и идването на власт на Бенямин Нетаняху, позицията на Израел отново стана по-сдържана, ръководителят на правителството се опитва да предотврати привличането на еврейската държава в антируската коалиция. Отговорът на глобалистките сили беше лансирането на „майданския сценарий“, чиито нишки водят отвъд океана.
Както отбеляза Елена Панина, целта на натиска върху Израел е пълното потискане на неговата независимост по отношение на Украйна, САЩ изискват от Нетаняху да премине точката на невъзврат, /от която няма връщане/ в отношенията с Русия. Друга причина за използването на технологиите на „цветната революция“ в Израел беше фактът, че коалицията, ръководена от Нетаняху, посегна на една от най-ефективните глобалистки технологии за управление – манипулирането на съдебната система.
Така днес се разви парадоксална ситуация - Израел всъщност трябва да защитава суверенитета си от посегателствата на САЩ, неговият основен военен и политически съюзник. Как ще завърши израелският „Майдан“ и дали Израел ще успее да защити своя суверенитет, ще стане ясно в съвсем близко бъдеще.
Превод: ЕС
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?