/Поглед.инфо/ Русия има все по-малък избор във войната в Нагорни Карабах. Макар да успя да докаже, че нейните заглушители за радари “Красуха-4” са способни да свалят турските безпилотни самолети “Байрактар”, тази „победа“ не променя факта, че Русия губи от Турция и губи с голяма разлика на бойното поле, където действат играчите по пълномощие .
Това помага да се обясни защо руснаците нападнаха подкрепяния учебен лагер от Турция на "бунтовниците" (чети: радикални ислямисти) на 25 октомври в сирийския Идлиб. Русия очевидно е изпратила мощно послание към турците, които създават проблеми на Русия в Сирия, Либия, Армения и другаде.
На терена в Нагорни Карабах подкрепяните от Турция азербайджански въоръжени сили, както и доведените от Турция радикални сирийски наемници, напредват към град Лачин.
Ако азербайджанските сили успеят през следващата седмица да завладеят града, тогава пътят към Степанакерт, столицата на отцепилия се Нагорни Карабах, ще бъде блокиран. Ако Степанакерт бъде отрязан, въоръжените сили на Армения и Нагорни Карабах ще попаднат в капан - ще бъдат лишени от доставки и ще останат без надежда за подкрепления.
Ето защо отчаяните арменци уволниха своя командир на пограничните войски Вагинак Саркисян, след като премиерът Никол Пашинян поиска оставката му поради нарастващите бойни загуби в Армения. Армения уволни и генерал-майор Ованес Карумян, ръководител на отдела за контраразузнаване на Националната служба за сигурност.
Преди две седмици, на 8 октомври, Пашинян също се нахвърли срещу Аргисти Кярамян, ръководител на разузнавателните служби на Армения, и след това го уволни. Освен това на 26 октомври командирът на отбранителните сили на Арцах (Нагорни Карабах) беше тежко ранен и това е голяма загуба за Армения.
Все още не е ясно дали Степанакерт ще падне, но ако падне, това ще доведе до пълен колапс на контролирания от Армения Нагорни Карабах. Очевидно арменците, живеещи там (общото население на този регион е 150 хиляди души, това са главно арменци), ще бъдат принудени да напуснат тази територия и да се отправят към Армения.
Всичко това говори за голямата вероятност за промяна на режима в Армения. По руското радио и в руската преса много се говори за възможната смяна на арменското ръководство.
Русия има две основни военни бази в Армения, където са разположени сухопътни сили, нападателни и транспортни хеликоптери, както и изтребители МиГ-29.
Нито една от тези бази не е участвала във войната в Карабах и докато турските F-16 са в Азербайджан, Русия ще използва силите си, само ако им бъде гарантиран успех в борбата срещу турските изтребители и противовъздушната отбрана на Азербайджан и ако намесата им в тази война ще доведе до значителна промяна в ситуацията.
В момента в Армения има приблизително 15 пилотирани и контролирани изтребители МиГ-29, които защитават Ереван, столицата на Армения. Изтребителите МиГ и атакуващите хеликоптери са базирани в Гюмри, в непосредствена близост до арменско-турската граница, което означава, че тази база е потенциално уязвима за директна атака от Турция, ако тази война излезе извън контрол.
Доколкото е известно, Турция до момента е разположила 6 от своите изтребители F-16 в Азербайджан. Те бяха открити тази седмица и присъствието им беше потвърдено от изображения от американски търговски спътник в азербайджанската авиобаза “Габала”. Четирима от тези изтребители бяха представени на снимка, предоставена от Армения.
В миналото военновъздушната база “Габала” е била мястото на важен руски радар за ранно предупреждение, но е затворен през 2012 г. Самият град Габала се намира в северната централна част на Азербайджан, недалеч от границата с Русия.
Междувременно няколко вербувани, обучени и платени от Турция сирийски наемници бяха заловени от арменските въоръжени сили и това потвърди новините за вербуване и транспортиране на наемници от Сирия за участие в конфликта в Нагорни Карабах (Според докладите те получават около 50 долара на месец за своите военни услуги).
Русия е в трудно положение - както по отношение на Армения, така и по отношение на Турция. Инициативата на Владимир Путин за укрепване на политическия плацдарм в Турция се обърна и днес Турция е по-значителен враг на Русия от САЩ или НАТО.
В тази ситуация руснаците могат да останат с празни ръце, ако не успеят да постигнат уреждане на кризата и изтеглянето на турците и техните сирийски ислямисти от Азербайджан.
В крайна сметка Армения ще бъде принудена да направи сериозни отстъпки на Азербайджан, в противен случай ще трябва да води безкрайна война без шанс за победа, в резултат на което турците ще се закрепят в Азербайджан за дълго време. Този вариант би имал сериозни негативни последици за Русия.
Азербайджан, относително умерена мюсюлманска държава, е потенциален лост за натиск върху Иран не само заради общата граница с Иран, но и защото в Иран има повече азербайджанци, отколкото в самия Азербайджан.
Ако Турция остане в Азербайджан за дълго време, тогава цената ще бъде „тюркизиране“ на страната, тоест ще бъде приета много по-активна форма на исляма и проислямската политика. В този случай Азербайджан може да се превърне в стартова площадка за дестабилизиране на Кавказ и укрепване на сепаратисткото ислямско движение на руската територия.
За да получи някакво влияние в случай на победа на азербайджанците, Русия има само една възможност - да убеди арменското ръководство да сключи сделка. Настоящият министър-председател на Армения е малко вероятно да направи някакви отстъпки, така че той има малки шансове да запази поста си, ако руснаците имат някакво влияние.
Въпреки че военните действия се водят далеч от територията на Армения, не може да се изключи ситуацията да се влоши. Следователно смяната на режима в Армения в близко бъдеще става все по-вероятна.
Превод: В. Сергеев