/Поглед.инфо/ За много източноевропейци пандемията от коронавируса донесе със себе си болезнено дежавю, пише журналистката Андреа Дудик в статия за Bloomberg: строгият контрол на границите се завърна и чувството за европейско единство започна да се изпарява. Както отбелязва авторът, пандемията отново разграничи европейския Запад и Изток, подчертавайки историческата и психологическата им разлика.
Оградите с бодлива тел, които разделяха Изток и Запад по време на Студената война, бяха демонтирани преди 30 години, пише журналистката Андреа Дудик в статия за Bloomberg. В днешно време жителите на Източна и Централна Европа казват, че свободата на движение на хора е едно от най-важните постижения на ЕС - нека мнозина с горчива ирония добавят, че това постижение остава единственото.
Независимо от това, пандемията от коронавируса създаде страха, че свободното преминаване на границата ще бъде застрашено, отбелязва авторът. Вирусът засяга не само здравето на хората в Източна Европа, но и тяхното светоусещане, пише Дудик. По-специално за това как виждат отношенията си с другите държави: изведнъж границите отново започнаха да имат значение.
За много източноевропейци пандемията донесе със себе си болезнено историческо дежавю, отбелязва авторът. В новините се появиха истории за връщането на въоръжените гранични патрули и дори съобщения за стрелба на границата. Според Дудик с въвеждането на карантина духът на единството в ЕС бързо се изпари: държавите се бориха с вируса самостоятелно.
Всичко това доведе до факта, че много жители на Източна Европа станаха по-чувствителни към историческата разлика със западните си съседи, отбелязва авторът. Забраната за големи събирания напомняше за времената, когато сбирки на хората бяха посрещани с подозрение от специалните служби; в Украйна хората отново трябваше да носят паспортите със себе си и да получават специални пропуски, за да се движат по улиците; в Сърбия бе наложен още по-строг комендантски час, отколкото в някои години от управлението на Слободан Милошевич.
Според автора празните магазини й напомнят за съветската епоха, а носенето на маски е военно учение, провеждано в училището. Дудик отбелязва, че страните от Източна Европа са се справили с пандемията по-добре от много страни от Запада, но историята знае много примери, когато такъв „успех“ засилва антидемократичните тенденции и следенето на населението. Авторът пише, че по време на пандемията унгарският премиер Виктор Орбан засили властта си и полската управляваща партия промени правилата за провеждане на избори. „Има някои тенденции към авторитаризъм. Трябва да сме нащрек.“, цитира Дудик думите на пражкия епископ Вацлав Мала.
Пандемията заздрави позициите на националистите и отново разграничи Запада и Изтока, пише авторката: източноевропейците се дразнят, когато говорят за тях в Западна Европа в контекста на чуждестранната наемна работна сила, мислейки за това кога могат да се върнат за селскостопанска работа в Испания или да се грижат за престарелите в Австрия или Италия. Освен това все още не е ясно как точно ще бъдат разпределени финансовите помощи в размер на €750 млрд.
Междувременно вълната от източноевропейци, завръщащи се от Запада (повече от 2 милиона души), не беше приета с топлина, отбелязва авторът: в някои страни те бяха поставени под карантина и изолирани от обществото. Дудик пише, че в ситуацията на възстановяване от пандемията предразсъдъците могат да се увеличат в контекста на произхода на чуждестранната работна сила, което само ще увеличи психологическата пропаст между Изтока и Запада.
Според професора по политически науки в Загребския университет Зарко Пучовски в близко бъдеще можем да очакваме увеличаване на враждебността към пристигащата работна сила. Това ще се дължи предимно на здравословните проблеми, както и на факта, че пандемията е довела до повсеместно нарастване на безработицата.
Превод: М.Желязкова