Последните събития ясно показват, че Русия „се оказа на вълната на успеха“ в Близкия изток, заявява на страниците на Foreign Affairs Юджийн Румер, директор на програмата „Русия и Евразия“ на Фонда „Карнеги за международен мир“. Сега Турция и Израел са „длъжни да се примиряват“ с присъствието на руските военни на техните граници, които „спасиха режима на Асад“ от поражение във военния конфликт, президентът на САЩ Доналд Тръмп благодари на Русия за съдействието в операции срещу терористи, а в Саудитска Арабия на руския президент Владимир Путин му устройват най-радушно посрещане, се отбелязва в статията.
Русия става почти „вездесъща“ в Близкия изток и активно участва в делата на този регион, като активно предлага разширяване не само на военно и стратегическо, но и на икономическо сътрудничество, което става все по-забележимо на фона на „напускането“ на американците, подчертава авторът. Някои експерти смятат за „поразително” успешното завръщане на Русия в Близкия изток като влиятелна сила, като се има предвид, че четвърт век след края на Студената война не го е имало, според статията, още повече, че позицията на САЩ в този регион сега е доста променлива.
Но за „аномалия“ може да се счита временното отсъствие на Русия, а не нейното завръщане, отбелязва авторът. Историята показва, че в продължение на много векове Русия се бори с Турция, Англия и Франция за достъп до Средиземно море, за да защити християните, попаднали под властта на Османската империя и да се укрепи на Светата земя. По-късно Съветският съюз беше забележима и влиятелна сила в Близкия изток през по-голямата част от ерата след края на Втората световна война, като взе активно участие в живота на региона, припомня Foreign Affairs.
Но след разпадането на СССР Русия беше погълната от вътрешни проблеми и „почти не се появи” в Близкия изток и през този период американците свикнаха с ролята си на „хегемон” в региона, заявява авторът: „САЩ водят войни, налагат политическото си виждане и наказват тези правителства, които оспорват волята им." Това продължи до есента на 2015 г., когато Русия изпрати своите военни в Сирия. В този момент мнозина на Запад бяха убедени, че коалицията от подкрепяни от САЩ бунтовнически групировки ще възтържествува и е на път да свали режима на Башар Асад. „Въпреки това решителните действия на Путин и неочакваното умение на неговите военни бързо промениха хода на събитията, демонстрирайки, че отсъствието на Русия в Близкия изток не е норма, а отклонение от нея. Близкият изток беше норма, където Русия присъства като влиятелна сила“, се казва в статията.
От гледна точка на Москва, връщането към „силовата политика“ в Близкия изток беше „разумна и дори необходима стъпка“, а победата в конфликта в Сирия е предназначена да му помогне да възстанови и засили присъствието си, като в същото време притиска позициите на американците в региона, обяснява авторът. Освен това географската близост до Близкия изток подтикна руските власти, че би било много по-разумно да се справят с терористите в Сирия, за да предотвратят разпространяването на терористичната заплаха до нейните граници.
Междувременно американците сами помогнаха за увеличаването на руските сили в Сирия със своята „антитерористична“ кампания, така че рискът от военна конфронтация със САЩ беше сведен до минимум, гласи статията: „Разбира се, рискът от случаен сблъсък оставаше, но този проблем беше решен чрез споразумения за „деконфликтизация“, което само по себе си беше триумф за руската армия: САЩ, които преди свободно можеха да действат в Сирия по свое усмотрение, сега трябваше да координират своите операции с Русия."
В резултат на това сирийската операция се оказа доста успешна за Москва, тъй като не се превърна във военно "блато", което някои анализатори пророкуваха на Русия, и не доведе до значителни финансови и човешки загуби, пише Foreign Policy. Това позволи на Русия да „възстанови влиятелните си позиции в Близкия изток“, като същевременно демонстрира уменията на руската армия и предостави много възможности за тестване на нови оръжия и принципи на водене на бойни действия - и това е чудесен начин да продадете оръжията си в регион, който винаги е готов да инвестира във военна техника, подчертава авторът.
"Освен това сега всички в този регион знаят, че Русия не изоставя своите съюзници в беда, за разлика от САЩ, които ги изоставят при първите признаци на опасност, както се случи с бившия президент на Египет Хосни Мубарак през 2011 г." се отбелязва в статията. Кремъл успешно се позиционира като влиятелен играч, с когото всички страни трябва да разговарят, обяснява авторът: "Русия може да преговаря с всички и поддържа добри отношения с всички - тоест, тя е незаменима." Разбира се, „новите приятели“ на Москва в Близкия изток, които исторически са разкъсани от религиозни, идеологически и геополитически противоречия, също се стремят да получат нещо съществено за себе си в замяна на приятелството.
Русия обаче не се поддава на манипулации и твърдо се опитва да постигне мир в Сирия, тъй като окончателното споразумение за политическо уреждане ще бъде основното постижение на тази военна кампания в Москва, пише Foreign Affairs: „В този случай Русия определено ще се превърне във влиятелен играч, равен по значение или дори по-значим, отколкото САЩ, защото ще успее там, където Америка претърпя поражение." Освен това, в случай на дипломатически успех, Русия ще може да убеди Европа и богатите арабски страни да финансират възстановяването на Сирия, а руските компании ще могат да сключват много изгодни договори. В същото време признаването на военната сила и дипломатическите умения на Русия може да се разпространи далеч отвъд Близкия изток, засилвайки претенциите й за статут на водеща световна сила, се казва в статията.
„Въпреки това постигането на мир е също толкова трудно, колкото и победата във войната“, предупреждава авторът. За да постигне споразумение за устойчив мир, Москва ще трябва да „сдържа амбициите“ на многобройните регионални играчи и да убеди всички, че нищо не застрашава сигурността им. Освен това нито западните, нито арабските страни не бързат да поемат огромни разходи за възстановяването на Сирия и Русия няма да може да реши този проблем, без да разочарова „някои свои приятели“, се казва в статията. Близкият изток постепенно привиква към състоянието на „несигурност“, развило се след напускането на Съединените щати, а повечето страни в региона все още не очакват Русия да успее да запълни напълно вакуума, пише Foreign Policy.
„Русия се завърна в Близкия изток и не планира да си тръгва от там“, се казва в статията. Кремъл вижда в страните от Персийския залив отлична възможност за привличане на необходимите инвестиции в руската икономика, а също така се надява на разширяване на продажбите на руско оръжие в чужбина и сътрудничество в изграждането на атомни електроцентрали. Според автора обаче „най-важни“ за Москва в Близкия изток са отношенията с три неарабски държави - Иран, Турция и Израел, които са доста стабилни в сравнение с техните арабски съседи. „Русия трудно може да предложи много на арабските страни от региона, които се нуждаят от сигурност, стабилност и възможности за политическа и икономическа модернизация. Посещенията на висши служители и договорите за продажба на оръжие няма да помогнат за постигането на тези цели.“, прогнозира Foreign Affairs.
Независимо от това завръщането на Русия в Близкия изток може да се счита за много съществена промяна на външнополитическата арена, подчертава статията. И американците не трябва да разглеждат това като заплаха за собствените си интереси, сигурен е авторът: „Когато САЩ преразгледат своите интереси и задължения в региона, те могат да открият, че в някои области интересите на Вашингтон и Москва са напълно съвместими или дори съвпадат. Например САЩ и Русия успяха да си сътрудничат в процеса на работа по споразумението за иранската ядрена програма през 2015 г."
Според него значителна част от успехите, които Москва успя да постигне наскоро в този регион, са „следствие от прегрупирането и преразглеждането на собствените интереси на Америка“. Тези промени позволяват на САЩ да разработят нова политика в Близкия изток, основана на „по-скромни, но в крайна сметка по-реалистични и продуктивни задачи“, заключава Foreign Affairs.
Превод: М.Желязкова
