/Поглед.инфо/ Киев трябва да се подготви за възможна промяна на мнението в Америка и Европа

Уважаеми читатели,

"Поглед.инфо" ви предлага една интересна и всъщност много симптоматична статия. Тя до голяма степен не отразява нашите оценки и мнения, но общо взето адекватно представя позициите на управляващите САЩ днес.

Приятно четене!

"Поглед.инфо"

Когато Русия анексира Крим и нахлу в Източна Украйна през 2014 г., Киев имаше много поддръжници. Франция, Германия, Обединеното кралство и Съединените щати се стремяха да възстановят украинския суверенитет чрез санкции срещу Русия и чрез дипломация, но отказаха пряко военно участие. Само със закъснение те предоставиха летална военна помощ - чак през 2019 г., в случая с Вашингтон.

До края на февруари 2022 г. обаче, когато Русия натрупа силите си на украинската граница, това нежелание почти се стопи. Последвалото брутално нахлуване и харизматичното лидерство на украинския президент Володимир Зеленски генерираха първи кръг от западна военна и финансова помощ. Зашеметяващите успехи на Украйна на бойното поле през септември и октомври 2022 г. отвориха вратата за още по-амбициозна подкрепа.

Коалиция от най-богатите и технологично напреднали страни в света дава на Украйна голямо структурно предимство. За разлика от това Русия има само две страни – Иран и Северна Корея – които открито й помагат във войната, въпреки че Китай е както важна икономическа опора за военните усилия на Кремъл, така и доставчик на несмъртоносна военна помощ.

И все пак западната военна подкрепа идва със своите рискове и предизвикателства. Едното е изключителната зависимост на Украйна от западната военна и финансова помощ. Украинската армия се отклони от остарялата инфраструктура и остарелите доктрини, които я определяха през постсъветската ера, но при това стана силно зависима от западно оборудване и стратегическо планиране. Междувременно Русия води война върху икономиката на Украйна, която ще трябва да се бори да функционира без международна помощ.

Продължаването на ангажимента на Запада към Украйна не може да бъде гарантирано. Политическите електорати в Европа и Съединените щати поставят под въпрос дългосрочната подкрепа за Украйна. Засега такива гласове са малцинство, но се умножават и стават все по-силни.

Все още популяризирането на открито проруски и антиукраински възгледи остава политическа рядкост. Вместо това, скептицизмът има тенденция да се появява от дългогодишни вътрешни политически дебати. В Съединените щати войната в Украйна се превърна в най-новата точка на възпламеняване в борбата за това колко американците трябва да се грижат (и да харчат за) подкрепата на задгранични партньори и съюзници. В Европа пандемията от COVID-19 и високата инфлация след започването на войната оказаха икономически натиск. Оптимизмът за успеха на Украйна започна да се колебае, което доведе до безпокойство за голяма, отворена война на европейска земя.

Междувременно развитието на фронтовата линия – особено сравнително бавното темпо и скромните печалби от контранастъплението в Украйна, започнало по-рано това лято – насърчи скептиците относно западната подкрепа за Киев. Дори контранастъплението да набере скорост, това няма да сложи край на войната скоро.

Защитниците на Украйна нямат ясна, съгласувана теория за победата, което представлява политическа отговорност. Извън Украйна истории, различни от войната, сега доминират в новините. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова повече борбата на Давид и Голиат от първите дни ще избледнява на заден план, подхранвайки усещането за безполезност и засилвайки призивите за намиране поне на козметично решение.

Основният риск за Украйна е не толкова рязка политическа промяна на Запада, колкото бавното разплитане на внимателно изплетена мрежа от чуждестранна помощ. Ако все пак настъпи внезапна промяна, тя ще започне в Съединените щати, където основната посока на външната политика на САЩ ще бъде гласувана през ноември 2024 г.

Като се има предвид опасността, която би представлявала дори постепенна загуба на подкрепа, да не говорим за внезапно прекъсване, украинското правителство трябва да диверсифицира обхвата си в целия политически спектър, като адаптира призивите си за помощ към перспективата за продължителна война. Междувременно политическите лидери в Съединените щати и Европа трябва да направят каквото могат, за да закрепят финансовата и военна помощ за Украйна в дългосрочни бюджетни цикли, което прави помощта по-трудна за отменяне от страна на бъдещи администрации.

ПРИЯТЕЛИ ЗА ХУБАВОТО ВРЕМЕ?

В Европа, САЩе източник на безпокойство, възможното слабо звено в трансатлантическата верига. По ирония на съдбата европейските страни подхранват същото безпокойство във Вашингтон. Неотслабващата привързаност към Украйна характеризира правителствата на Финландия, Полша, Швеция, Обединеното кралство и балтийските държави. Страховете, че едно крайнодясно правителство ще обърне курса на Италия по отношение на Украйна, се оказаха неоснователни. Вместо това премиерът Джорджия Мелони потвърди отново курса на Запада.

Като се има предвид колко непопулярна е войната на Путин във Франция, дори основната френска опозиционна фигура, крайнодясната популистка Марин льо Пен, която в миналото е подкрепяла Путин и дори е одобрявала анексирането на Крим през 2014 г., се е придържала към предишното си осъждане на пълномащабната инвазия. Тя обаче се противопоставя на санкциите и доставките на тежко оръжие за Украйна.

Унгария остава страната - член на ЕС и НАТО, която очевидно не е ентусиазирана относно каузата на Украйна. В замяна на това да не наруши консенсуса в Брюксел, който подкрепя санкционирането на Русия, Унгария измъкна много отстъпки от ЕС. Досега това беше достатъчно, за да задържи премиера Виктор Орбан на борда.

Твърдата европейска подкрепа изглежда малко вероятно да отслабне скоро. Според юнско проучване на Евробарометър 64 процента от жителите на ЕС подкрепят финансирането на покупката и доставката на военно оборудване за Украйна, вариращи от 30 процента в България до 93 процента в Швеция. Нито една европейска партия, която се застъпва за открито проруски дневен ред, не успя да изгради устойчива избирателна коалиция. Наистина, много европейски обществености започнаха да подкрепят повече ЕС и НАТО след началото на войната.

Въпреки това, един вид умора се отразява на Европа. Най-добрият пример за това може да се намери в Германия, която преодоля енергийното затруднение, причинено от войната, и прие един милион украински бежанци, като същевременно увеличава постепенно помощта си за Украйна.

Както при пандемията, дългата дъга на кризата е тази, която поражда разочарование: високите цени на енергията, рецесията, опасенията относно деиндустриализацията и нефункциониращата управляваща коалиция доведоха до нестабилност, която облагодетелства крайнодясната партия Алтернатива за Германия. Проучванията сега определят AfD като втората най-силна партия в Германия. Тя иска да изтегли Германия от НАТО и да спре подкрепата за Украйна, но популярността на партията не произтича от нейните проруски възгледи.

За европейците колкото по-дълго продължава войната, толкова по-неразрешима и скъпа може да изглежда, по-скоро тя е средство за мощ на САЩ, отколкото основен европейски интерес. Тъй като подкрепата за войната е статуквото в Европа, предприемчивите политици биха могли да се съсредоточат върху вътрешния фронт и да обвиняват елитите в столиците и Брюксел, че се грижат повече за Украйна, отколкото за собственото си население.

Например, популярния ляв германски член на парламента, Сара Вагенкнехт, наскоро сравни подкрепата за Украйна с бездънна яма, докато федералният бюджет се съкращава във всички останали области. Подобни възгледи биха могли лесно да станат по-често срещани в Европа и техните поддръжници няма да имат нужда да предоставят жизнеспособна алтернативна политика; те дори не трябва да говорят – вместо тях говори високата инфлация.

Основният риск за Украйна остава бавното разплитане на внимателно изплетената мрежа от чуждестранна помощ.

Жокерът във войната са САЩ. В последните проучвания президентът Джо Байдън е или зад бившия президент Доналд Тръмп, или близо до него. Завръщането на Тръмп вероятно би било бедствие за Украйна. Като президент Тръмп се отнасяше към Украйна като към придатък на кампанията си за преизбиране и се опитваше да накара Зеленски да навреди на репутацията на Байдън, главния съперник на Тръмп по това време.

Според The New York Times, няколко пъти през 2018 г. Тръмп частно предложи изтегляне на Съединените щати от НАТО в присъствието на висши служители на администрацията. Той така и не изпълни идеята. Но съдейки по реториката му по време на кампанията, той изглежда решен да отиде още по-далеч в нарушаването на установените норми и традиции, ако се върне в Белия дом.

А през последните месеци Тръмп предположи, че може да сложи край на войната в Украйна за 24 часа. Такива предизборни хвалби предполагат, че Тръмп би предпочел уреждане на конфликта чрез преговори (най-вероятно при руските условия) пред стабилното продължаване на помощта и подпомагането на Украйна.

Тръмп може и да не стане кандидат на републиканците. Поразително е обаче, че сред другите кандидати двамата с най-високи резултати в анкетите, губернаторът на Флорида Рон ДеСантис и предприемачът Вивек Рамасвами, са с най-пренебрежително отношение към Украйна.

Рейгънисткото крило на Републиканската партия – което подкрепя стабилната защита на съюзническите демокрации и включва фигури като бившия вицепрезидент Майк Пенс и сенатор Мич Макконъл от Кентъки – остава добре представено на Капитолийския хълм и във Вашингтонските мозъчни тръстове. Но сред републиканския първичен електорат тази визия се разпада.

Базата на Републиканската партия вижда Китай като много по-голяма заплаха от Русия, а много републиканци виждат компромис между подкрепата на Украйна и справянето с вътрешни проблеми. Според анкета, публикувана от Галъп през юни, 50 процента от републиканците смятат, че Вашингтон прекалява с подкрепата си за Украйна спрямо 43 процента в началото на войната. Четиридесет и девет процента от републиканците предпочитат бързо да прекратят конфликта, дори ако това би позволило на Русия да запази превзетата територия.

„Излизаме от пътя си, за да използваме военните ресурси на САЩ, за да защитим нахлуването на границата на някой друг, когато не правим абсолютно нищо, за да спрем подпомаганото от картела нахлуване през собствената ни южна граница точно тук, у дома“, написа Рамасвами през последния месец, повтаряйки рефрен, станал обичаен в консервативните американски медии. Този аргумент, който може да изглежда лек и ксенофобски, има силна интуитивна привлекателност за много републиканци и консерватори. Вероятно резонира и с много независими и дори някои демократи и прогресисти.

ПРОБЛЕМИ С АНГАЖИРАНЕТО

Ограничаването на западната подкрепа за Украйна няма да сложи край на войната. Нито една западна държава не воюва активно в Украйна и въпреки централната роля на западните оръжия и пари, това е войната на Украйна от самото начало. Украинците са тези, които демонстрираха изключителна доблест и дадоха изключителни жертви.

Със или без западното партньорство, Украйна ще се изправи пред същото затруднение: противник, който не приема съществуването на украинската нация или легитимността на украинската култура или украински език, и който си е дал разрешение да напада цивилни - с ужасяващи последици. Украйна трябва да се бори с този противник, както може. Докато няма нови лидери в Кремъл, Украйна няма друг избор, освен да се съпротивлява на Русия със сила.

Без западната подкрепа Украйна щеше да бъде изправена пред две дилеми. Едно би било предизвикателството да се води война, при условие, че западните материали станат или по-скъпи, или по-малко достъпни, или и двете. Украинските войници са посветили значително време за обучение на западна техника и оборудване. Украинските стратези се възползваха изключително много от помощта за насочване и споделянето на разузнавателни данни от Съединените щати и от други страни.

Достъпът до интернет на бойното поле често минава през Starlink, чрез технология, която базираният в САЩ технологичен предприемач Илон Мъск предостави безплатно за известно време (очевидно с ограничения) и която наскоро Пентагонът реши да плати. Ако Европа или Съединените щати (или и двете) трябваше да отрежат Украйна, това би означавало неизчислима загуба на военна мощ.

Другата дилема ще се простира отвъд Украйна. Западната подкрепа за Украйна и руското самовъзприятие са дълбоко преплетени. Инвазията на Путин не беше просто залог, че Украйна ще падне и че след това Русия може да контролира или раздели страната. Това беше залог за Запада и по-специално за Съединените щати - които месеци преди инвазията най-накрая бяха намалили загубите си в Афганистан след дълга, трудна война.

Путин залагаше срещу стратегическата проницателност и търпение на Съединените щати – и тези на НАТО, като цяло. Ако Съединените щати и другите членки на НАТО изгубят търпение в Украйна, Кремъл може да обяви войната за стратегически триумф, дори ако Русия остане затънала в конфликт в Украйна и това може да се възприеме в световен мащаб като триумф за Москва.

Ако подкрепата за Украйна избледнее в Европа, но не и в Съединените щати, Русия ще следва подхода на разделяй и владей. Може да предложи фалшиво уреждане чрез преговори, пауза в битките или дипломация с отровни хапчета от вида, който Русия практикуваше през 2014 и 2015 г., когато създаваше впечатление, че е готова за компромис, но всъщност се опитваше да доминира над Украйна.

Идеята би била да се вбие клин между някои европейски правителства и Вашингтон и между Западна и Източна Европа. Европа в конфликт със Съединените щати и Европа в конфликт със себе си би била отлично поле за руските усилия (чрез манипулация и шпионаж) за нормализиране на поглъщането на украинска територия в Русия. Но ако подкрепата и лидерството на САЩ се задържат, Украйна ще има силна основа.

Загубата на подкрепа от Съединените щати, а не от Европа, би имала по-драматичен ефект. Членовете и институциите на ЕС сега са ангажирали почти двойно повече от общата помощ на Съединените щати за Украйна (финансова, военна и хуманитарна) чрез многогодишни пакети. Но военните ангажименти на САЩ съвпадат с всички комбинирани военни обещания на ЕС за Украйна. Европа не може да замени военната помощ на САЩ в такъв голям мащаб и ще се бори да запълни празнината в лидерството.

Ако Съединените щати се опитат да наложат договорено уреждане на Украйна, европейците няма да имат капацитет да се противопоставят. Едно късогледо или прибързано споразумение би застрашило както сигурността на Украйна, така и сигурността на Европа. В очите на Русия подобно споразумение може да демонстрира намаляващ ангажимент на САЩ по отношение на сигурността на Европа като цяло.

ТАЙНОТО ОРЪЖИЕ НА ПУТИН

Украйна има малко влияние върху вътрешната политика на своите партньори по време на войната. Въпреки че никой не би могъл да представи по-добър аргумент за Украйна от Зеленски , общественото мнение и изборите в Европа или Съединените щати ще следват вътрешната логика на тези страни.

Украинското правителство трябва да поддържа отношения с политически фигури и партии, които не са силно в лагера на Украйна, включително партии от крайната левица и крайната десница, точно както украинското правителство е развило връзки с Китай по време на войната, въпреки близостта на Китай до Русия. По този начин Киев може да работи срещу политическата поляризация, която рискува да подкопае подкрепата за Украйна.

Когато Зеленски дойде на власт през 2019 г., той почти веднага беше въвлечен в политически машинации от Вашингтон, но оцеля, за да ръководи страната си, когато тя имаше най-голяма нужда от него. Той умее да не се привързва твърде тясно към никоя политическа партия.

Пред политическите групи, които все още не са убедени да подкрепят войната, като леви партии в Германия, крайнодесни във Франция и нарастващи популистки партии в страни като Словакия, Зеленски трябва да подчертае огромните военни и икономически разходи, които руската победа в Украйна ще наложи на отделните страни на Запада, не на последно място и от масивната вълна от мигранти, която ще произведе.

Във Вашингтон и в европейските столици подкрепата за Украйна не може да бъде издълбана в камък като скрижалите. Всички избори на външна политика трябва да бъдат подложени на изпитанието на изборите, но някои приоритети могат да бъдат запазени. Финансовата подкрепа и гаранциите за сигурност за Украйна могат да бъдат включени в законодателството и вградени в далновидни бюджети. В ЕС, например, Европейската комисия предложи да се отпуснат повече от 50 милиарда долара за възстановяване, реконструкция и модернизация на Украйна за 2024-27 г. Брюксел и държавите-членки на ЕС трябва да разширят тези многогодишни обещания в бъдеще.

Никои отделни избори, дори президентските избори през 2024 г. в Съединените щати, не са референдум на живот или смърт относно западната политика: Тръмп през 2016 г. проведе кампания за сближаване с Русия и в крайна сметка изпрати смъртоносна помощ на Украйна. Разделението на властите и повторното провеждане на избори сами по себе си са демократични защити срещу най-лошите сценарии. Независимо от това дали статуквото се запазва на Запад, официалните лица трябва непрекъснато и въображаемо да подкрепят Украйна.

Украйна има малко влияние върху вътрешната политика на своите партньори по време на войната.

Тъй като конфликтът продължава, Украйна ще трябва да адаптира своя разказ за войната за западните обществености. Вместо бърза и решителна победа, както мнозина се надяваха, когато лятната контраофанзива беше започната за първи път, Киев ще трябва да обясни края на една продължителна война, като задължително в края се включва оцеляването на Украйна.

В противен случай може да се появи усещане за отчужденост, особено ако войната все повече се измества към руска територия чрез удари с дронове или други видове атаки. Въпреки че може да са необходими за украинската самозащита и морал, подобни атаки биха могли да станат политически твърде скъпи, ако допринесат за „аргументи на двете страни“ в западните дебати.

През 2015 г., след като най-лошите боеве в Източна Украйна приключиха с погрешно споразумение за прекратяване на огъня, кардиналната грешка на Запада беше да загуби интерес. По някакъв начин кризата трябваше да се оправи. Така Путин научи това, което смяташе за главна истина за непостоянството на западните лидери. Занапред Европа и Съединените щати трябва да продължат да демонстрират, че Путин е направил погрешно заключение.

Сдържането на Русия и запазването на украинския суверенитет са първостепенни западни интереси. Те не трябва да зависят от образи на ужасяващо насилие, от постоянно медийно внимание или от харизмата на който и да е украински политик. Безразличието и нетърпението на Запада са най-добрите оръжия на Путин в тази война. Без тях Путин е изправен пред стратегическа задънена улица.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?