Предната вечер по време на санкцониран от администрацията на Тръмп въздушен удар по летището в Багдад беше убит един от най-влиятелните военни ръководители на Иран, генерал Касем Сюлеймани. Смъртта му „може да отбележи най-драматичното нарастване на напрежението в Близкия изток след войната в Ирак“, пише Foreign Policy.
Според изданието Сюлеймани е оглавявал Иранския Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР) и специалното подразделение „Кудс“, което провежда военни операции в региона. Ден преди смъртта на генерала поддържаното от Техеран народно опълчение атакува посолството на САЩ в Багдад по време на няколко "яростни протеста".
Смята се, че демонстрациите са предизвикани от предишен удар на ВВС на САЩ срещу проирански бунтовници, в резултат на който загинаха 25 души. Във Вашингтон този удар беше наречен отговор на убийството на американец, работил по договор в една от иракските военни бази.
Властите на САЩ потвърдиха, че Сюлеймани е загинал по време на въздушно нападение. В изявлението на министерството на отбраната на страната се посочва, че генералът е бил убит отчасти, защото "е организирал атаки срещу коалиционни бази в Ирак през последните няколко месеца" и "е одобрил атаките срещу американското посолство в Багдад".
"По заповед на президента, Въоръжените сили на САЩ предприеха решителни отбранителни действия за защита на американския персонал в чужбина, убивайки Касем Сюлеймани, ръководителя на Корпуса на стражите на ислямската революция - на специалното подразделение „Кудс“, признато от САЩ като чуждестранна терористична организация", се казва в съобщение на Пентагона.
Според представители на ведомството Сюлеймани "активно е разработвал планове за нападение срещу американски дипломати и военнослужещи в Ирак и в целия регион". Твърди се, че генералът и силите, които са под негов контрол, „са отговорни за смъртта на стотици и ранявания на хиляди американски войници и коалицията“.
Но иранският външен министър Джавад Зариф нарече въздушния удар на САЩ "акт на международен тероризъм". Според него американците убиха "най-ефективната сила", която се сражаваше с джихадистите от Близкия Изток и постигнаха "невероятно опасно и глупаво влошаване на ситуацията".
Някои експерти предполагат, че конфронтацията между САЩ и Иран скоро може да достигне ново ниво. „Навлизаме в период, в който има голяма вероятност от изостряне на войната и прекия конфликт между САЩ и Иран. Близкият изток вече е погълнат от конфликти и мащабни протестни движения. Сега всичко може да стане много, много по-лошо”, казва Сет Джоунс, експерт по екстремизъм в Близкия Изток и нетрадиционните методи на водене на война в Центъра за стратегически и международни изследвания.
„Първо, в резултат от нападението беше унищожена най-важната военна фигура на Иран. След поне иранско-иракската война Иран съсредоточи външната си политика върху изграждането на своите асиметрични бойни способности, по-специално на силите на КСИР, „Кудс“. Сюлеймани ръководи инициативите на Иран за създаване на повече от 280 000 бойци в Йемен, Сирия, Ирак, Ливан, Афганистан и Пакистан, както и за разширяване на влиянието на страната в Близкия изток. Лично Сулеймани наблюдаваше експанзията на Иран, създавайки култ към личността в целия регион. Смъртта му ще бъде сериозен удар по асиметричната стратегия на Иран.“, казва Джоунс.
„Второ, смъртта на Сюлеймани вероятно ще доведе до опасно изостряне на конфликта между Иран и Съединените щати. Досега военният конфликт между Иран и Съединените щати беше предимно косвен и включваше икономически санкции на САЩ и военни нападения срещу партньори, например иранските атаки срещу критична инфраструктура на Саудитска Арабия, саботаж на търговски кораби, използване на мини срещу японски и норвежки танкери.“, казва експертът.
Председателят на Международната кризисна група Робърт Малей също се опасява, че въздушният удар ще доведе до съвсем нова война в региона. „Президентът, който обеща да запази САЩ от поредната война в Близкия Изток, всъщност току-що я обяви. Ударът, който според администрацията е предназначен да овладее иранските атаки, почти сигурно само ще увеличи броя им.“, каза той.
„Смъртта на генерал Сюлеймани несъмнено е много сериозен удар за Иран. Но това също е много сериозен удар по всяка надежда за регионално намаляване на напрежението.“, добавя Мали.
Бившият служител на ЦРУ Руел Марк Герехт, който се придържа към твърди възгледи по отношение на Техеран, похвали президента Тръмп в интервю за Foreign Policy, че реши да атакува Сюлеймани: „Те (иранците. - ИноТВ) ще нанесат удар. Единственият въпрос е изборът на цел. Вероятно ще е в Ирак. Подозирам, че прихванахме плановете на КСИР срещу въоръжените сили на САЩ и Тръмп реши да действа. Браво на него.“.
Според Герехт Ислямската република ще бъде потресена от тази "огромна загуба". „Сюлеймани беше уникален сам по себе си: най-космополитният убиец на клерикалния режим“, казва анализаторът.
Убийството на видния ирански генерал предизвика смесени реакции в Конгреса на САЩ. Председателят на комисията по международни отношения на Сената, републиканецът Джеймс Риш високо оцени „решителността“ на Тръмп. Според него смъртта на Сюлеймани "дава възможност на Ирак да определи бъдещето си самостоятелно, без контрол от страна на Иран".
Други законодатели предположиха, че действията на администрацията са равносилни на ненужна провокация. „Сюлеймани беше враг на Съединените щати. Няма съмнение“, написа в Twitter демократът Крис Мърфи, високопоставен член на Сенатската комисия по международни отношения. „Въпросът е в това: наистина ли Америка, както показват отчетите, просто, без разрешението на Конгреса, е убила втория най-влиятелен човек в Иран, съзнателно разгръщайки потенциална масова регионална война?“
Иракската телевизия съобщи, че при нападението срещу Багдад заедно със Сулеймани е убит Абу Махди ал Мухандис, заместник-командир на подкрепяните от Иран иракски милиции. По ирония на съдбата Вашингтон преди това призна достойнствата на подразделението на Сюлеймани в победата над Ислямска държава* в Ирак, обръща внимание Foreign Policy.
* „Ислямска държава” (ИД) - организацията беше призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.
Превод: М.Желязкова
