/Поглед.инфо/ Днес Русия има почти същото влияние в Близкия изток като СССР, пише журналистът Хал Брандс. На портала Forsal той отбелязва, че това не е лошо постижение за държава, чиято икономика е с размерите на средна европейска държава и която доскоро беше само регионална, но със сигурност не световна държава.

През 2014 г. президентът Барак Обама се подигра, че Русия е „регионална държава“, тоест страна, способна да създава хаос в съседство, но без способността да проектира силата си в глобален мащаб. „Не би било изненадващо, ако руският президент Владимир Путин си спомни думите на американския президент преди пет години с усмивка и удовлетворение“, пише Хал Брандс в портала Forsal.

Наистина в момента руснаците заемат същите позиции в Сирия, които преди няколко дни принадлежаха на силите на САЩ. Това е един вид символ на провала на Америка в този регион, както и на нарастващото значение на Москва като основен посредник в гражданската война в Сирия, обяснява журналистът.

Междувременно Путин се движи по-нататък - той направи официално посещение в Обединените арабски емирства като част от пътуване до страните от Персийския залив, добавя той.

„Днес Русия има най-голямото влияние в Близкия изток от всякога преди, започвайки през 60-те години на 20 век, когато СССР беше на върха на своята сила. Това не е лошо постижение за страна, чиято икономика е с размерите на средна европейска страна“, подчертава авторът на статията.

Авторът припомня, че преди няколко години съюзникът на Москва в региона - режимът на Башар Асад - беше много разклатен. Тогава всичко показваше, че Москва ще бъде изместена от Сирия. Когато Путин се реши през 2015 г. на "въоръжено нашествие" в тази страна, Обама предположи, че руските сили ще бъдат вмъкнати в блатото, но това не се случи.

Благодарение на сътрудничеството с представители на Иран и иранските пълномощници, Русия се превърна в централна точка на дипломацията и борбата за власт в региона. „С каква друга столица по въпросите на сигурността в Близкия Изток искат да разговарят израелският премиер Бенямин Нетаняху или иранският военен лидер Касем Сюлеймани?“

Кремъл може да се радва на все по-силни военни и политически връзки със страни в региона, включително традиционните американски партньори като Саудитска Арабия и Египет. Последната покупка на Турция на ракетни комплекси С-400 застрашава структурата на НАТО. Москва дори се включи в гражданската война в Либия, като подкрепи въстаническите сили на генерал Халифа Хафтар, който има американско гражданство, припомня авторът.

В резултат Москва постигна особено голямо влияние в Сирия. Путин също пое относително висок риск, като например привлече руски пилоти, съветници и даже специалните сили за участие в конфликта. Причината за подобни действия беше очакването, че съперниците на Москва, а именно САЩ, да бъдат по-внимателни, обяснява журналистът. В същото време руският президент показа дипломатическа гъвкавост, оставяйки отворени канали за комуникация с почти всички играчи в региона. Президентът се придържа към правилото, според което държавите нямат постоянни врагове или приятели, а само постоянни интереси, отбелязва той.

Но президентът на Русия не би постигнал толкова много, ако не беше ключовия му ресурс - способността да се възползва от грешките на Америка, както и способността да си създаде добра репутация в момент, когато много държави в региона, от Египет до страните от Персийския залив, имаха все по-големи съмнения относно надеждността на САЩ като партньор, обяснява Брандс.

През 2015 г. Путин получи ключово влияние върху сирийската криза и успя да изненада Вашингтон, защото администрацията на Обама създаде голяма пропаст между своите обещания и реална политика. Днешният триумф за Русия в Северна Сирия беше възможен, защото САЩ напуснаха позицията си, която можеше да се поддържа на сравнително ниска цена. Това ускори промените, които Москва от своя страна използва.

Но администрацията на Доналд Тръмп предприе основната стъпка по отношение на отдалечаването от политиката отпреди 40 години в Близкия изток, провокирайки конфронтация с Иран, а също и не реагира на намесата на Техеран в производството на нефт в Персийския залив.

„Ако днес може да се твърди, че Русия се е върнала в Близкия изток, трябва да се добави, че Америка отвори вратата за Москва. Владимир Путин иска да изгради свят, в който Русия се ползва от глобален престиж и влияние, които загуби след края на Студената война. В Близкия изток Русия е на правилния път да постигне тази цел." резюмира на портала Forsal журналистът Хал Брандс.

Превод: М.Желязкова