Нефтът има неприятен навик да играе роля при глобални кризи. В началото на 1973 г. глобалната икономика отбеляза четвърт век силен растеж. Към края на годината златният век завърши с крах, след като петролният картел на ОПЕК повиши цените на петрола в отговор на подкрепата на Запада за Израел във Войната на Съдния ден, пише The Guardian.
Резкият скок на цените на петрола беше характерна особеност за всяка следваща глобална рецесия, но не и сегашната. Този път, напротив, той е причинен от бързия спад на цената на барел черно злато, безпрецедентен след войната в Ирак през 2003 г., отбелязва изданието.
В този случай цената на енергията е повече симптом, отколкото причина за проблема. Първото правило на икономиката е, че цената на нещо се определя от връзката на търсенето и предлагането. И сега двама от най-големите световни производители - Саудитска Арабия и Русия - изпомпват възможно най-много петрол със значителен спад на търсенето, обяснява The Guardian.
Според изданието, това е скъпо за двете страни, особено Саудитска Арабия, които ще трябва значително да намалят бюджета, за да компенсират загубата на приходи от петрол. Но и Москва, и Рияд смятат, че краткосрочните загуби си заслужават, „за да се залови голям пазарен дял “.
Тяхната цел е американският шистов сектор. Той расте бързо, но има големи дългове и изисква световните цени на петрола да бъдат много по-високи от сегашното им ниво, за да се гарантира тяхната рентабилност, подчертава статията.
Ценовата война има не само икономически, но и геополитически компонент. Русия не е загрижена само за конкуренцията от американския петрол, но и " разстроена " от санкциите, които Вашингтон наложи срещу Роснефт заради търговията си с Венецуела, твърди The Guardian.
На теория спадът на цените на петрола трябва да допринесе за икономическия растеж. С поскъпването на горивата разходите на предприятията намаляват и потребителите виждат, че заплатите им се увеличават. Но ние не живеем в „ необичайни времена“, се казва в публикацията.
Падането на цените на петрола в началото на автомобилния сезон в САЩ, като правило, подтиква още повече американците да преминат към личен транспорт. Но пандемията Covid-19 поставя под въпрос това развитие.
Днес британските потребители също могат да напълнят резервоарите си за автомобили за £ 10 по-малко от преди месец. Хората обаче няма да харчат спестените пари за посещение в заведение или кафене, защото всички са затворени поради карантина, обръща внимание The Guardian.
В края на миналата седмица цената на петрола се повиши, след като Доналд Тръмп обяви, че ще подкрепи американските производители чрез увеличаване на стратегическите запаси в САЩ. Но като се вземе предвид факта, че световната икономика е изправена пред спад в обемите на производство, което не се наблюдава дори по време на Голямата депресия, има сериозни рискове от по-нататъшен спад на енергийните разходи.
Цялата тази ценова война подкопава шансовете за глобално взаимодействие. Това предизвиква особено безпокойство на фона на кризата, причинена от епидемията от коронавирус, отбелязва изданието.
Според него ОПЕК вече не е силата, каквато е била някога, и опитът на организацията да включи Русия като вид асоцииран член се провали. Фактът, че Саудитска Арабия председателства Г-20, " само потвърждава слабостта на международното сътрудничество в момент, когато никога не е било толкова спешно необходимо ".
От гледна точка на Рияд, отварянето на клапаните докрай има смисъл, защото вярва, че може да спечели „ състезанието надолу “. Без сътрудничество с Русия, ограниченията за производство няма да работят в никакъв случай, а саудитският петрол е пълен и е евтино да се произвежда.
Подходът на Владимир Путин „припомня дните на Студената война “. Той се опитва да покаже икономическата мощ на Русия пред САЩ и ясно изпраща предупреждение на саудитците, че те трябва да увеличат покупките на руска военна техника, аргументира изданието.
„ Но тази ситуация също предизвиква смущаващи асоциации с 30-те години на миналия век, когато въвеждането на тарифата Смоут-Хоули в Съединените щати задейства огледални протекционистки мерки. Политиката за „съсипване на съседа за собственото ми благополучие“ се върна отново “, заключава The Guardian.
Превод: Поглед.инфо
