Събитията в Казахстан изненадаха както наблюдателите, така и Кремъл, разказва Les Echos. „Досега тази страна изглеждаше пример за стабилност и авторитарна модернизация, която Владимир Путин обича“, казва Татяна Кастуева-Жан, експерт по руския свят във Френския институт за международни отношения.
Междувременно, под заплахата да бъде свален от демонстрантите, които ограбиха арсенали от оръжие, след като полицията напусна постовете си, правителството беше принудено да се обърне за помощ към Москва в рамките на няколко часа, като стартира механизма за взаимна военна помощ на организацията на ОДКБ. В същото време Касим-Жомарт Токаев оглави Съвета за сигурност на страната вместо Нурсултан Назарбаев, който изчезна от полезрението през последните дни.
Въпреки че договорът за ОДКБ може да бъде активиран само в случай на външна агресия, а не за тормоз на демонстрантите, властите обявиха терористична заплаха, ръководена от неуточнени чужди сили.
Лекотата, с която Москва отговори положително на молбата за военна помощ, може да е изненадваща, тъй като съществува известен, ненулев риск тази намеса да бъде възприета от казахстанците като инвазия, подчертава Татяна Кастуева-Жан.
Това може да доведе до репресии срещу част от населението, отнасящо се етнически и културно към Русия, предупреждава експертът. Руското малцинство представлява около една пета от 17-милионното население на Казахстан и тяхната съдба все още е важна за Москва.
Пристигането на руски войски на практика анулира политиката на суверенитет, към която Нурсултан Назарбаев се придържаше в продължение на 30 години, като се опитваше да поддържа баланс в отношенията с триъгълника Русия-Запада-Китай, отбелязва вестникът.
Кремъл обаче не можеше да допусне съседната страна, третата по големина република на бившия СССР с развити стратегически важни сектори на икономиката (нефт, космонавтика, минно дело), която освен това е член на Евразийския икономически съюз, да потъне в безпорядък или да се срине след преврат, подчертава изследователят.
Казахстан, незамисимо от неголямото си население, има геополитическо значение за Москва, пише Les Echos. Ако всяка една военна операция не може да мине без политически риск, то сега рискът руските военни да заседнат в Казахстан остава минимален, смята вестникът. „Въоръжените демонстранти вероятно няма да имат голяма тежест пред руските бронирани машини. В допълнение, мандатът за намеса е с предвиден ограничен във времето срок“, отбелязва вестникът.
Така че би било голямо преувеличение да се предположи, че за Москва участието в конфликта ще се превърне в „Афганистан от 1979 г.“ или „абсцес“, заради който значителен брой войски ще се закрепят на югоизточния й фланг, заключава изданието. „По такъв начин тук няма нищо, което да „отвлече“ Владимир Путин от неговия приоритетен бизнес – Украйна“, заключава Les Echos.
Превод: ЕС
