/Поглед.инфо/ Резолюцията на Европейския парламент „За значението на запазването на историческата памет за бъдещето на Европа“ може да има редица негативни последици в бъдеще, предупреждава проф. Ленарт Палм на страниците на Nyhetsbanken. Той отбелязва, че в новата версия на историята, според версията на Европейския парламент, са ретуширани много важни факти, които скоро могат да доведат до пренаписване на учебниците и ограничаване на свободата на словото при обсъждане на важни исторически основни етапи.

През септември 2019 г. Европейският парламент прие с мнозинство гласове резолюция, озаглавена „За значението на запазването на историческата памет за бъдещето на Европа“, която според западните политици е предназначена да „даде на народите на Европа възможност да изучават историческите катастрофи, за да ги избегнат в бъдеще“. Водещите европейски медии почти не обърнаха внимание на тази резолюция. Междувременно основната й идея е да твърди, че нацистка Германия и Съветският съюз „са започнали Втората световна война заедно“, пише заслужилият професор по история на университета в Гьотеборг Ленарт Палм в статия за Nyhetsbanken.

Европейският парламент подчертава, че Втората световна война, най-разрушителната война в европейската история, започва като пряк резултат от прословутия нацистко-съветски пакт за ненападение от 23 август 1939 г., известен още като Пакт Молотов-Рибентроп и неговите тайни протоколи, в съответствие с които двата тоталитарни режима, имащи обща цел да завладеят света са разделили Европа на две зони на влияние“, цитира текста на документа Nyhetsbanken. „Така авторите на резолюцията лесно смесват всички карти - и без никакви аргументи противоречат на установената гледна точка на историците, че Германия е инициатор на войната“, подчертава авторът.

Той припомня, че Втората световна война до голяма степен е продължение на Първата световна война, когато европейските политически елити „в борбата за колонии и пазари са изпратили своите народи на най-опустошителното клане в историята“. След това победителите, преди всичко Франция, Великобритания, САЩ и Белгия, нарекоха Германия „единственият виновник“ за тази война и поискаха големи репарации, като й отнеха такива традиционно немски региони като Елзас-Лотарингия и Западна Прусия, предавайки Рейнска област под чужд контрол, отбелязва Nyhetsbanken.

След което през 1917 г. Руската империя падна, заменена от нови независими държави: Финландия, балтийските страни, Полша и други, които по-късно влязоха в състава на СССР, а в Русия, до 1922 г., продължи гражданската война между червените и белите, се казва в статията. В същото време на белите помагат стотици хиляди войници от западните държави: Германия, Великобритания, Чехословакия, САЩ, Финландия и други, посочва авторът. В допълнение, Полша нападна и анексира големи територии през 1919 г., сега принадлежащи на Украйна и Беларус, които Сталин можа да върне назад едва през 1939 г. - и всички тези интервенции не само предизвикаха разрушения, но и накараха съветското общество „да се почувства като в обсада”, пише Nyhetsbanken.

И тук Европейският парламент също забравя как Западна Европа подготвяше почвата за това, което трябваше да се случи по-късно“, подчертава статията. Съветският съюз беше убеден, че живее във враждебно обкръжение и когато Хитлер дойде на власт, убеждението, че основната заплаха е Германия, се засилва, обяснява авторът. Намерението на Хитлер да създаде „жизнено пространство на Изток“ и да покори „нисшите хора“, които живеят там, беше широко известно от книгата „Моята борба“, беше известно също, че Германия увеличава въоръжението си, включително благодарение на тайно сътрудничество с Ваймарската република.

Нахлуването в Рейнската област и нападението срещу Испанската република направиха ситуацията „още по-очевидна“ и още през 1934 г. министърът на външните работи на Съветския съюз заяви, че само „решителни съседи“ могат да се противопоставят на амбициите на Германия, пише Nyhetsbanken. Съветският съюз искаше да сключи споразумение за „колективна сигурност“ - обаче въпросът доколко решителни бяха съседите му оставаше открит, отбелязва авторът. Хитлер успя да заеме такава мощна позиция благодарение на консервативните и либерални партии, които през 1933 г. гласуваха единодушно, за да му дадат пълна власт, докато европейските "демокрации" напълно пасивно гледаха нахлуването в Рейнска област и фашисткото въстание в Испания.

Въпреки това през 30-те години Съветският съюз енергично се опитва да формира отбранителни съюзи с Франция, Великобритания, САЩ, Румъния, Полша, Югославия и дори фашистка Италия, припомня авторът. Всички предложения на Москва обаче бяха отхвърлени, а Полша изобщо, чак до самата война, активно се опита да противодейства на тези опити на международно ниво. Освен това през септември 1938 г. британският премиер Чембърлейн и френският президент Даладие се срещнаха с Хитлер и Мусолини в Мюнхен. След което британците и французите позволиха на германските сили да влязат в Чехословакия – а Полша, която беше първата сключила пакт за ненападение с Хитлер, също изпрати войски да завземат чешката Силезия, се казва в статията.

В този момент Съветският съюз осъзна накъде отива всичко: Западът искаше да принуди Хитлер да тръгне на изток. Стана ясно, че идва война.“, отбелязва авторът. През април 1939 г. Франция отново отклонява поредното предложение на Съветския съюз. През май съветският министър на външните работи отново се опитва да преговаря с Полша, но отново веднага му е отказано. Англичаните едновременно с това водят тайни преговори с Хитлер и решават да не бързат. В резултат Москва губи всяка надежда за съюз със западните страни, така че през август 1939 г. беше подписан пактът Молотов-Рибентроп, посочва Nyhetsbanken.

Този договор даваше на Съветския съюз допълнително време за да укрепи отбраната си преди нападението на Германия, което по онова време вече изглеждаше неизбежно - и благодарение на допълнителния протокол у СССР се появява „сфера на интереси“, която може да служи като буферна зона, обяснява авторът. „Във версията на историята, представена от Европейския парламент, всички тези обстоятелства грижливо са ретуширани. Особено поразително е, че срещата в Мюнхен през 1938 г. дори не е спомената.“, подчертава статията.

Когато през юни 1941 г. започва голяма атака срещу Съветския съюз в рамките на операция „Барбароса“, то освен Германия, в нея вземат участие Австрия, Румъния, Финландия, Италия, Унгария, Словакия и Хърватия, припомня авторът: „Много ентусиасти, които се застъпват за приемането на настоящата резолюция, са родени в тези страни. В окупирана Европа буржоазията често се адаптираше към немците. На нацизма се съпротивляваше главно Съветския съюз (с цената на 27 милиона живота на съветските граждани), а в други страни комунистите често играеха водещата роля в движенията на съпротива. Какво от това трябва да помним в становището на Европейския парламент? Очевидно нищо!”

Разбира се, паметта е сложно явление и често хората са склонни да рационализират и „подреждат историята“ по идеологически причини, се казва в статията. Подобни „рационализаторски механизми“ са валидни за всеки индивид. И сега политиците на Европейския парламент също се опитват да конструират нова „колективна памет“, пише Nyhetsbanken.

Резолюцията на Европейския парламент относно „историческата памет“ може да има редица последици, предупреждава авторът. Според него заради това свободата на словото ще бъде застрашена в бъдеще. Може също да се предположи, че ще има по-малко място за дебати и ще има нови учебници, пренаписани по политически причини, се казва в статията. Резолюцията предлага да се направи 23 август - денят на сключването на немско-съветския пакт - обща дата за „паметта на жертвите на нацизма и комунизма“, както и да се отделят повече пари за пропаганда на ЕС и да се предотврати „тривиализацията“ на темата при дебати и в медиите.

Руското общество е призовано да сложи край на трагичното минало и да прекрати предполагаемата информационна война, целяща разцепление на демократична Европа. Без изобщо да се страхува от „хвърляне на камъни в стъкления дом“, Европейският парламент също изисква Русия да спре да изкривява историческите факти.“, отбелязва Nyhetsbanken.

Нещо повече, подобен „русофобски указ“ от Брюксел с удоволствие поде най-големия вестник в Швеция - Dagens Nyheter и, за съжаление, трудно може да се очаква различна позиция от другите шведски медии, предупреждава авторът. „Но не трябва ли да се възприема като тревожен факт, че политическо събрание като Европейския парламент започва да определя каква е историческата истина? Неволно идват мисли за формирането на тоталитарен модел.”, заключава Nyhetsbanken.

Превод: М.Желязкова

Източник: Nyhetsbanken

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели