Студените полярни пустини на Арктика се превърнаха в нова арена на конфронтация в нарастващата студена война между Русия и Китай, от една страна, и САЩ и техните съюзници, от друга. Според анализатора по отбранителна политика Джон Росомандо всичко това се случва на фона на прогнозите, че в региона постепенно ще се отворят нови морски пътища поради топенето на ледовете.
Както пише експертът в статия за The National Interest, големите информационни агенции и медии се подиграваха на бившия президент Доналд Тръмп, когато той предложи да купи Гренландия от Дания през 2019 г. Те обаче пропуснаха много важен момент: Китай вече се е насочил към минералните ресурси на Гренландия и очевидно Тръмп искаше да направи същото.
Гренландия има най-голямата концентрация на неоткрити редки метали и минерали в света. Веригата на доставки за редки метали е от първостепенно значение за американската армия, тъй като 80% от редките метали, които тя използва, идват от китайски компании. И ако датчаните се бяха съгласили на сделка с Тръмп, това щеше да предостави на САЩ правото да наложи пряко вето върху амбициите на Китай за добив на редки метали на острова.
Постепенното намаляване на ледената покривка в Гренландия повиши интереса към извличането на редки метали на острова, които се използват в голямо разнообразие от военни и граждански производства. През януари 2018 г. Информационното бюро на Държавния съвет на КНР публикува бяла книга, озаглавена „Арктическата политика на Китай“.
"Използването на морски пътища, проучването и добива на ресурси в Арктика може да окаже огромно влияние върху енергийната стратегия и икономическото развитие на Китай, който е основна търговска държава и потребител на енергия в света", - се казва в този документ.
Там също така се отбелязва, че поради глобалното затопляне и намаляването на обема на морския лед, страните, които не граничат непосредствено с Арктика, имат същия интерес към арктическите дела както и съседните държави. В тази връзка Китай се нарече „околоарктическа държава“ – независимо от това, че е отдалечен от Северния полярен кръг на стотици мили. Пекин вече обяви ангажимента си да създаде „Полярен път на коприната“ като част от инициативата „Един пояс и път“ за „насърчаване на синергията и устойчивото икономическо и социално развитие в Арктика“.
Гренландия се превърна в една от многото арени на конфронтация в битката за Арктика, защото топенето на морския лед принуждава Русия и Китай да търсят начини за откриване и извличане на тези ресурси, които сега са под леда. Китайците построиха ледоразбивача Xuelong, който предприе изследователска мисия през 2017 г., по време на която събра ценна информация за рентабилността на извършването на икономически и търговски дейности в региона в бъдеще.
Китай инвестира в ядрени ледоразбивачи, товарни кораби от полярен клас, превозвачи на втечнен природен газ и други средства за улесняване на достъпа до Арктика. Експертът смята, че Китай вижда в този регион най-краткия път за търговия с Европа, който спестява много дни и хиляди мили за товарните превози в сравнение с маршрутите през Суецкия канал и Индийския океан.
Китай също се стреми да осигури и военно присъствие в Арктика, за да защити своите икономически интереси. В доклад от януари американският флот заяви, че в близко бъдеще вероятно се очаква да се увеличи броят на китайските военноморски дислокации в региона. Китайското военно разполагане в Арктика може да започне с разполагането на неговата паравоенна брегова охрана.
Китай и Русия си сътрудничат тясно в областта на производството на газ и нефт в Сибир. Китайските държавни компании играят важна роля в руския проект за СПГ-2 в Арктика, който ще бъде от полза предимно за Китай и някои други страни в Източна Азия. 80% от руския природен газ и 17% от запасите от нефт се намират в Арктика.
Русия също се интересува от добива на собствени редки земни полезни изкопаеми. Според някои оценки, територията на Русия съдържа около 19% от световните резерви на редки метали, въпреки че засега произвежда само 2%.
Москва значително увеличи военното си присъствие в региона, за да увеличи способността си да контролира територията и да установи своя контрол над морските пътища. Броят и мащабът на руските военни учения в региона също са нараснали. През март, като част от такива учения, три руски атомни подводници едновременно изплуваха изпод леда. Освен това руските ВВС планират да провеждат операции в Арктика.
Росомандо е убеден, че борбата с натрупването на руското и китайско присъствие в Арктика изисква цялостна стратегия, която да защити американските интереси в и около Аляска, както и в канадската Арктика, от посегателства. Губернаторът на Аляска Майк Дънливи говори за притесненията си от действията на тези страни.
„Необходимостта да се защити Арктика от чужда експлоатация и агресия не е само грижа за бъдещето. Преди няколко месеца руските военни кораби принудиха американските риболовни кораби да напуснат изключителната икономическа зона на Америка в Берингово море. В нарушение на международните споразумения руските служители ясно дадоха да се разбере, че те са тези, които контролират Северния морски път ”, пише Дънливи, позовавайки се на морската граница между САЩ и Русия в Берингово море.
Както заключава експерта на изданието, американските военноморски сили и морската пехота, както и американската армия, разработват стратегии, целящи да държат Китай и Русия под контрол. Засега обаче тези два клона на въоръжените сили разполагат само с размити и неясни стратегии, за да съдържат тези две страни поотделно.
Окончателната стратегия трябва да спомогне за поддържането на отворени морски пътища, така че САЩ и други страни от НАТО да могат да защитават своите икономически интереси, а Русия и Китай да нямат достъп до своите изключителни икономически зони в Арктика.
Превод: ЕС
