/Поглед.инфо/ Докато цифрите на Роналдо и неговото „триумфално“ подписване за „конкурентната“ саудитска лига се обсъждат в португалските и европейските новини, светът навън се върти по такъв начин, че корпоративната преса в Северния Атлантик трудно успява да поддържа темпото , като реши да обобщи историята на международната политика в два основни факта: войната на Изток и Covid в Далечния Изток. Те не разширяват твърде много обхвата, за да избегнат риска да се заблудят.

Дори в рамката на постоянно потвърждение на предпоставките, възприемани като реални, непрекъснато потвърждавани от армията от създатели на мнение, анализатори, коментатори и дежурни политически анализатори, които, изглеждайки много рационални и плуралистични, никога не се дистанцират от съществените и фундаментални въпроси, фактите, които ще оформят 2023 г., ако бъдат разисквани и анализирани, не биха пропуснали да създадат в най-непоколебимите умове – тези, които имат само вероятности – най-неуместните въпроси.

Ако конфликтът на Изток ще продължи да оформя голяма част от идната година, доколкото е създаден точно за тази цел, е важно да запомните две данни, които помагат да се разберат основните причини зад агресията, насилието и разрушението на които сме свидетели.

На уебсайта на Световната банка (https://data.worldbank.org/indicator/MS.MIL.XPRT.KD?locations=RU-US) данните за „износа на оръжия“ показват, че от 2001 г. руският износ в тази област не само се е доближил до този на Съединените щати, но в някои години (2002, 2013) дори надхвърлиха стойността, изнесена от САЩ.

Не е любопитно, че последната година, в която имаше истинска ценностна конкуренция между двете страни, беше 2013 г. Между ноември 2013 г. и февруари 2014 г. се състоя Евромайдана и през същата година огромен пакет от санкции срещу Руската федерация (който беше в сила поне от 2008 г.) беше приет, като се фокусира особено върху технологиите, внесени от Русия за нейния до голяма степен публичен военно-промишлен комплекс.

Още през 2014 г. данните на Световната банка показват рязкото намаляване на износа на руски оръжия, който сега представлява малко повече от 1/3 от продажбите в САЩ.

Тези данни са от значение не само за нас, за да разберем причината за Евромайдана, налагането на русофобски режим и цялостна ескалация на оръжия, което е добре доказано в подготовката, която в продължение на 8 години беше инициирана от неонацисткия режим, изграждането на тотално несъразмерна армия и мрежа от укрепления в Донбас, напомнящи албанските бункери. Тези данни, заедно с други, потвърждават редица предпоставки, които ще оформят нашето близко бъдеще.

Проблемът не е просто проблем с „търговска замяна“. Далеч не. Мартянов ни обяснява, в 3 много важни книги, част от проблема. По време на управлението на Путин имаше повторно използване, модернизация и оптимизация на целия инсталиран потенциал, оставен от СССР и присъстващ в руското общество, не напълно унищожен през 90-те години, което позволи да се предложат на световния пазар по-ефективни варианти от военна гледна точка на изглед и преди всичко много по-евтино, като се има предвид биномът разходи/ползи.

Днес конфликтът между двете славянски нации показа, че американското оръжие не само не носи съществена разлика, но е остаряло, особено в областта на артилерията (далечни, къси и средни разстояния) и противовъздушната отбрана.

Това, което Мартянов ни позволи да предвидим, е, че САЩ не могат да допуснат огромен брой световни държави (от Алжир, през Саудитска Арабия, до Турция, Индия, Индонезия, Египет, Венецуела, Аржентина, Бразилия или дори страни от НАТО като Гърция... ) да започнат да купуват технологии, по-добри от техните (като случая със закупените от Турция C-400, които според нея превъзхождат всяка американска система за противовъздушна отбрана), но които, дори когато не са по-добри, са несъвместими с натовския стандарт, което само по себе си повдига два проблема:

1. Ако страната се присъедини или остане във военните съюзници, фактът, че има различни оръжейни системи, повдига проблеми с взаимовръзката, отнемайки отбранителната и нападателната ефективност;

2. Ако стане вражеска държава, ще разчита на нападателни системи, срещу които отбранителните системи на НАТО не са опитни или настроени, и обратното.

За да видите колко важно е това, погледнете нежеланието от страна на САЩ да доставят големи количества HIMARS или PATRIOT, и дори тогава да доставят само най-ограничените възможности.

Що се отнася до дроновете, същото важи. Масовото им използване, а именно най-модерните способности, ще позволи на вражеската армия да тества, експериментира и фино настройва системите си по отношение на тях. Затова не искат да ги доставят. Все още съществува проблемът с това врагът да плени една от тези системи (изглежда, че вече са получили неексплодирала бойна глава на ракета HIMAR). От друга страна, тяхното използване в конфликта, без да може да посочи съществени победи и обръщане в посоката на тенденцията, би донесло много лош маркетинг за тези оръжейни системи.

Обратното също е вярно. Това е причината, поради която според моето скромно мнение руската армия не е склонна да пусне своите С-500 или дори С-400 (залагайки повече на модернизирани С-300, БУК и други), пуснала е само 1 или 2 хиперзвукови системи и там все още няма данни за използване на Су-57.

С други думи, не трябва да показваме всичко на врага, защото бойното поле гъмжи от сензори на НАТО, които търсят тактическа, технологична, логистична и доктринална информация.

Ефективността на малкия руски контингент в борбата с ИДИЛ, в сравнение със средствата, изразходвани от САЩ в същата „борба“, повдигна международна нужда от сигурност, която вече съществуваше, но стана спешна за разрешаване на американските неоконсерватори. Ако официалният дискурс продължи – а той продължава – в посока на омаловажаване и осмиване на руския потенциал, тъй като продажбите трябва да продължат да се увеличават от една страна и да намаляват от другата, то е факт, че военните анализатори на Пентагона няма да пропуснат да помислят, че беше по-добре да се обърне внимание на това. Арогантността често е показност и дълбоко в себе си крие загриженост.

Има факти, които помагат да се засили това възприятие. Фактът, че знаем как НАТО и Г-7 са класифицирали своите заплахи и цялата политика на „сдържане“ и „демонтиране“ на тяхната военна и икономическа мощ, което изисква задълбочена работа по изтощаване, проучване и фина настройка на стратегиите, които за много специалисти вече представляват това, което ще бъде преддверието на Третата световна война (този път, да се надяваме, с епицентъра си по-на изток), ни дава указания за посоката на действие.

Създаването на фондове за изграждане на негативен имидж на опонентите потвърждава тази посока: Например на страница 89 от федералния бюджет на САЩ, глава „Държавният департамент и други международни програми“, можем да прочетем „400 милиона долара за Фонда срещу зловредното влияние на Китайската народна република. Освен това (…) бюджетът отделя 682 милиона долара за Украйна и увеличение от 219 милиона долара над това, което беше дадено през 2021 г., за да продължи да се противопоставя на зловредното влияние на Русия.

В последната част на параграфа разбираме за какво всъщност са тези 1,2 милиарда долара, а именно „дезинформация“ (трябва да се чете като: контраинформация) или „устойчивост на гражданското общество“ (трябва да се чете като: пари за НПО ).

След това може ли някой все още да вярва на всичко, което чете и вижда в корпоративната преса за тези две страни? Дори да знаем, че САЩ плащат да произвеждат и публикуват информация за борба с тези страни? И знаейки, че така наречените „медии“ са в дълбока икономическа криза и са изключително зависими от използването на такива средства? Можем, но само ако вярата е религиозна!

Но данните за търговията на Европейския съюз с Руската федерация потвърждават в какъв план(ове) се разиграва действието. Според Евростат, с изключение на малките балтийски страни, Швеция, Ирландия, Дания и Финландия, ВСИЧКИ останали са внесли повече, отколкото през 2021 г. И всичко това въпреки 10-ия пакет от санкции, който вече е на път.

Обяснете това? Къде е „не допринасяйте за хазната на Путин“, „не допринасяйте за финансирането на войната“ или „нека унищожим руската икономика“? Както пише в Times of India, САЩ знаеха много добре, че няма да засегнат руската икономика. Това, което знаеха, беше, че ще убият германската и европейската икономика, като по този начин угояват своята собствена.

С други думи, всичко е разговор за стадото. Този разговор може да се преведе като „купувайте всичко по-скъпо, защото купуваме без дългосрочни договори“, „купувайте енергията по-скъпо, така че американският шистов петрол и шистов газ да станат основният фокус на ЕС“, „няма начин да им купуваме оръжията“, „да прекратим сътрудничеството в чувствителни области като ядрения синтез, проект, който се разработваше във Франция с обещаващи резултати и в който Русия беше основен партньор, и не случайно САЩ също се конкурират в тази област и не искат конкуренция”, „да не се изнасят авангардни технологии за Руската федерация” и „да се потисне основният търговски партньор на страната, който беше ЕС, с излизането на повечето мултинационални компании от тази страна”.

Това е мястото, където можем да потвърдим истинските цели на войната, започнала през 2014 г. В съответствие с основополагащите цели на НАТО, първата „Русия навън“ вече е постигнато; втората „германски спад“ вече е постигната с избирането на Шолц и неговия куп много „добре“ обучени в Ivy League "събудени" (т.е. либерални, б.р.) момчета, момичета и полу-момчета и полу-момичета; третата „влизане в Европа“ се постига със санкциите, които принуждават ЕС да се откаже от един от основните си икономически партньори, основният в евтините суровини и енергия, а след време да се откаже и от основния си търговски партньор , Китай. Всичко под прикритието на борбата срещу диктатурата и нарушаването на човешките права.

Вече има два други факта, които ще имат огромно значение за предсказване на събитията, които ни очакват. Единият е мобилизирането в Полша на 250 000 резервисти на възраст до 55 години, което доведе до бягство от страната на хиляди мъже, факт, който не се съобщава в „достоверните“ телевизионни станции в Северния Атлантик.

Ако свържем това събитие с годишното увеличение от няколко години на военния бюджет на тази страна (далеч над изискванията на НАТО), лесно е да видим кои хора ще бъдат следващите, които ще бъдат хвърлени под трошачката.

Хиляди наемници, много бивши войници от полските въоръжени сили, са загинали в Бахмут. Но има планове за най-различни неща, независимо дали на някои от полски елит да окупират района на Галиция, или на неоконсерваторите да използват Полша като следващото опитно зайче за „отслабване“ на „врага“.

Другият факт, който предвещава подготовката на това, което предстои, е по-на изток. Първо те използваха своите момчета, финансирани от ЦРУ, мобилизирани от Тайван и Хонконг (да, водачите бяха идентифицирани), за да мобилизират малки демонстрации в Китай срещу политиката на нулев Covid. Политиката на нулев Covid имаше силата да спре и по някакъв начин да замрази атаката, която САЩ подготвяха срещу страната, използвайки предвидимите смъртни случаи, за да предизвика смяна на режима.

През тези почти три години страната успя да се подготви за борбата с пандемията, но Вашингтон не искаше да им даде толкова време. Ето защо, след като настояха за локдаун – сякаш никога не го е имало тук – сега атакуват страната, защото… тя приключи с нулевия Covid.

Това се вика арестуван за това, че куче и арестуван за липса на куче, което показва сериозността и истинските намерения на тези хора. Сега те обвиняват Китай, че „крие данни“, наричайки лидерите лъжци и третирайки хората от тази хилядолетна страна като глупаци, те обвиняват „болниците, че са претъпкани“, сякаш нашите не са претъпкани ВСЕКИ ДЕН ПОСТОЯННО, и след след като са починали МИЛИОНИ хора в САЩ и колониите, те казват, че са „много загрижени за броя на случаите“. Сякаш тук, на Запад, Covid е свършил.

Разбира се, и това е смешно, продавачът на песни фон Дер „Лъжи“, която случайно е съпруга на директора на една от основните лаборатории, които работят с Pfizer, хукна да „предлага ваксини на Китай“. За нашите джобове тази „оферта“ би означавала още няколко милиарда платени данъци, за Урсула би означавала още един изгубен мобилен телефон, но за китайците, чиято цивилизация е на 5000 години… Нужно е повече, за да ги заблудите.

Много малко, почти нищо не е обсъждано за реалните ефекти от тази масова ваксинация, но плащането на Twitter (доказано от файловете в Twitter), за да се нагласи информацията за ваксината, не предвещава нищо добро за това, което ще разберем в бъдеще.

Следователно, още през 2023 г. може да се наложи да се подготвим за празни рафтове. Предвиденото затваряне на европейските граници с Китай, което САЩ ще се опитат да наложат, няма да пропусне този ефект.

Увеличеното финансиране на СЗО (същото, което излъга за маските, помните ли?), също предвидено във федералния бюджет под прикритието на „Укрепване на лидерството на САЩ в международните институции“, вече даде първите си плодове с новини като „СЗО се съмнява в данните, предоставени от Пекин.“ Разбира се, че се съмнява!

Дали защото плащаме най-високите цени за енергия и суровини, или защото атаката срещу основния ни търговски партньор ще се ускори и ще достигне максимална скорост… там ще трябва да платим скъпо за това, което преди сме смятали за евтино!

И с това темпо ще открием, че не сме имали причина да оставим 2022!

* Хюго Дионисио е адвокат, политически съветник, анализатор и изследовател в Конфедерацията на португалските профсъюзи

Превод: СМ

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com