Тази ера до голяма степен се определя от президента Труман - именно неговите назначени Джордж Маршал и Дийн Ачесън го убедиха да предостави финансова помощ на Европа и да направи безопасността й приоритет. Тази епоха бе белязана от културното превъзходство на Холивуд и рок енд рол-а, най-голямото благоденствие на западния капитализъм и ядрената конфронтация със Съветския съюз, довело комунизма до интелектуален и политически крах.
И сега е време да помислим, свърши ли тази ера? Означава ли коронавирусната катастрофа краят на Pax Americana , американския свят?
Започвайки от Труман, всички американски президенти автоматично получават титлата „лидер на свободния свят“. Той се използва толкова често и толкова рутинно, че е станал почти официален. Като кралица Виктория е била и императрица на Индия.
Въпреки това, да бъдеш лидер на свободния свят не е позиция, а роля. Труман го получи чрез действията си. И неговите наследници приеха възложените им задължения. Понякога те се заблуждаваха, понякога бяха твърде силни, понякога, напротив, твърде слаби, но всички те изпълниха следвоенния дълг на САЩ, доброволното задължение да водят напред, да обединят либералните демокрации и да подкрепят общественото мнение за свободните държави и техните действия.
Но не се надценявайте. Нито един президент не е игнорирал мнението на американците и не е поставил свободния свят над собствената си страна. А свободните страни само понякога грешаха, приемайки американските интереси и мнения за свои.
И въпреки това, в повечето от сблъсъците и кризите след 1945 г. светът знаеше, че може да разчита, че САЩ ще действат като лидер и ще ръководят света. До днес.
Коронавирусът не се подчинява на никого и не знае граници. Той не говори човешки език и не живее в една държава. Covid-19 е най-голямата международна криза. Неговата отличителна черта обаче е как излезе националният отговор.
Изправени сме пред заплаха за всички, в страните на богатите и бедните и сме изправени пред колапса на глобалната икономика, който ще заличи години, ако не и десетилетия, на икономическото развитие. И къде е световният лидер, който би могъл да се справи с това?
Този момент изисква лидера на свободния свят, но той не е такъв. Доналд Тръмп дори не е в състояние да организира адекватен отговор в рамките на Съединените щати, да не говорим за водещи или вдъхновяващи международни институции. Той дори не се интересува от това. И ако се интересува, тогава кой би слушал неговите атаки и несъгласуващо мърморене на пресконференции?
Г-н Тръмп олицетворява американското отношение, което се засили наскоро. В много отношения е разбираемо. Втората световна война и дори Студената война навлизат все по-дълбоко в историята и много американци вече са уморени от своите международни отговорности. Те знаят, че ролята на световен лидер струва парите, времето, усилията и живота на американците, но им се струва - може би погрешно - че това няма да донесе на американците ежедневен хляб или сигурност. Точно обратното.
Тръмп ще напусне или през следващата година, или през 2025 г., но дали това чувство ще изчезне някога?
Разбира се, Pax Americana не е резултат само от ръководната роля на американските президенти. Това е пример за подражание от цяла Америка. Дори се бори с расова сегрегация и дискриминация, тази страна доказа, че това е възможно.
Това е страна на възможности, мобилност и просперитет. Конституционна демокрация, която защитава свободата на словото и свободата на гражданите. Тази нация винаги е една крачка напред - именно тя изпрати първия човек на Луната, а сега развива нови технологии и насърчава утрешните корпоративни гиганти. Демократична лаборатория, в която държавите се състезават за тестване на нови мисли и идеи на практика. Държава, в която класата и наследството означават по-малко от таланта и усилията.
Но днес изглежда, че този модел е износен и коронавирусът хвърля светлина върху друга Америка. Америка, където федералното правителство изглежда инертно и неактивно и където науката в обществения ум трябва да се конкурира със суеверия. Където може да работи свободата на словото, но не е ясно дали човек може да се довери на казаното. Когато волята за подкрепа на икономиката в никакъв случай не е толкова голяма, колкото изисква икономическите предизвикателства.
Америка доминираше цялата следвоенна епоха, защото излезе от Втората световна война повече от всеки друг. Тя беше по-богата, по-могъща, по-уверена в себе си. Без тази увереност и богатство нямаше да има Pax Americana .
Възможно е до края на коронавирусната епидемия Америка, опитвайки се да се справи с вредите за здравето и икономиката, да бъде сред най-засегнатите страни.
Ще може ли тя отново да оглави свободния свят? И ако не, тогава кой? Западна Европа все още е финансово и военно зависима от САЩ. Най-големите световни индустриални и научни предприятия са американски. Ако САЩ са загубили волята и способността да водят, никой не е готов да заеме мястото им.
Сега за Китай. Той е достатъчно голям и настойчив, за да поеме тази роля. Ако неговото икономическо и военно влияние продължава да расте и Америка оставя вакуум зад себе си, това ще бъде катастрофа. Китай може да е лидер, но не и свободен свят.
Може би това мнение е твърде песимистично. Може би кризата ще възстанови усещането на Америка за нейната уникална роля и ще засили нейното лидерство, което всички приемат и уважават. Но този резултат в никакъв случай не е гарантиран.
По този начин, когато всичко приключи, нашата задача ще бъде, заедно с други държави, да създадем световни структури, които ще бъдат по-малко зависими от Съединените щати, да покажем готовността си да ги финансираме и да им помогнем да ръководят. И да поемем върху себе си общата отговорност, която прекалено дълго време предавахме само на САЩ.
Ако не го направим, съществува риск краят да дойде не само на американския, но и на света като цяло.
Превод: Поглед.инфо
