/Поглед.инфо/ Глобалната система, доминирана от финансовия капитализъм се тресе. Продължавайки страстно да се придържат към арогантните автократични концепции като „американската изключителност“ и „създаването на нации“, Съединените щати разработват стратегии за прекрояване на света по свой собствен образ.

САЩ определиха „Китай“ като свой достоен противник или враг през 21 век. По време на старата Студена война врагът беше Съветският съюз. Китай сега е от другия край на новата Студена война, дирижирана от САЩ.

Измислят се нови стратегии, концепции, идеологии, които да оформят тази нова Студена война. Те включват икономико-технологично съперничество с Китай и разделят света на техно-демокрации и техно-автокрации.

Според тази теза техно-автокрациите, ръководени от Китай, са от едната страна, а технологичните демокрации, ръководени от САЩ, са от другата.

САЩ търсят начини за установяване на съюз на техно-демокрациите срещу техно-автокрациите. Това е нова версия на старото "Свободен свят-Желязна завеса" от старата Студена война.

Джаред Коен и Ричард Фонтейн бяха първите в Съединените щати, които повдигнаха въпроса за „алианса на техно-демокрациите“. Коен беше първият директор на "Google Ideas", а Фонтен служи като главен изпълнителен директор на Центъра за нова американска сигурност (CNAS).

Коен и Фонтен съвместно публикуваха статия, озаглавена "Обединяване на технологичните демокрации: как да изградим цифрово сътрудничество" в броя на списание Форин Афеърс от ноември до декември 2020 г., публикуван от Съвета по външни отношения (CFR).

Според въпросната статия Китай е задминал САЩ в технологиите от ново поколение като "изкуствен интелект" и "5G", докато Куба, Иран, Северна Корея, Русия, Венецуела и редица други страни вървят по стъпките на Пекин в използването на технология за „нелиберални“ цели.

Разбира се, авторите не пропускат да поставят Индия и Израел на фронта на „техно-демокрациите“.

CNAS играе водеща роля в етикетирането на технологичната игра между Китай и Америка като война на „техно-демокрациите“ и „техно-автокрациите“.

Илън Голденберг и Мартин Расер от CNAS написаха статия, озаглавена „Как би изглеждал ръководеният от САЩ Глобален технологичен алианс?“ за списание The Diplomat, което се фокусира върху политическите събития в Индо-Тихоокеанския регион.

По същия начин журналистът от Вашингтон Пост Дейвид Игнатиус също се хвърли към него със статията си, озаглавена „Амбициозният план на Байдън да се оттегли срещу техно-автокрациите“.

Много американски автори са изписали тонове хартия по този въпрос. Основната идея на всички тези статии е да се спре възходът на Китай и да се запази ролята на Америка като „глобален хегемон“.

САЩ се готвят да обединят всички страни, които се противопоставят на тяхната глобална роля на хегемон под етикета „техно-автокрации“.

С други думи, новото им окопаване се налага произволно на човечеството под лозунга: „Вие сте или с нас, или срещу нас.“

Целта на тази договореност, която се основава на конфронтацията между техно-демокрациите и техно-автокрациите, е да върне Съединените щати на мястото им като водача на глобалната маса. И все пак оставянето на човечеството без трети вариант е иронично авторитарно.

САЩ изливат 3,8 милиарда долара годишно на Израел, който се управлява от расистки апартейден режим (мнение на турската редакция, Поглед Инфо си запазва правото да не е съгласен с всичко), и 1,3 милиарда долара на Египет, управляван от военна диктатура.

В Индия администрацията на Моди не обръща внимание на живота на мюсюлманите и другите малцинства. Междувременно Газа се превърна в затвор на открито.

Преди няколко дни 12 цивилни лидери бяха осъдени на смърт от режима в Сиси. Подкрепата, предоставена от Съединените щати на автократичните режими в Близкия изток, се превръща в безмилостен тормоз срещу народите.

Хиляди цивилни в Йемен загубиха живота си с американски оръжия и бомби. САЩ не трябва да си затварят очите за страданието, което нанесоха на тези хора.

Американските ембарго са насочени безразборно към цивилни, превръщайки ежедневието им в чистилище. Ембаргото, което пречи на достъпа до основни човешки нужди, е системно нарушение на правата на човека.

Десетки хиляди деца загубиха живота си в Ирак поради ембаргото, наложено по време на епохата на Саддам, тъй като нямаха достъп до здравословна храна. По същия начин достъпът до спринцовките, необходими за ваксината срещу Covid-19 в Куба, е ограничен поради американско ембарго.

От 1991 г. ООН ежегодно призовава САЩ да премахнат ембаргото върху Куба. Всички останали членове гласуват против ембаргото, с изключение на САЩ и Израел.

Общо 184 държави гласуваха против ембаргото на 23 юни. Съединените щати и Израел отново бяха единствените държави, които гласуваха за него. Това технологична демокрация ли е?

Превод: СМ