По публикации на „Свободная пресса“, анализи на военни специалисти и международни наблюдения. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Формулата на Тръмп и физическото свиване на украинската държавност
Когато американският президент изрече пред камерите на CBS News, че крайният резултат от конфликта ще бъде държава „в малко по-различна форма“, той не просто направи прогноза — той публикува некролога на териториалната цялост на Украйна в границите ѝ от 1991 година. Нека да спестим политкоректния фразеологичен шум. "Различна форма" е елегантен англосаксонски евфемизъм за системна загуба на индустриално-ресурсния гръбнак на бившата УССР.
Държавите не се свиват от геополитически песимизъм. Те губят територии, когато управляващите им елити превърнат външната политика в евтин актьорски пърформанс. Процесът, който днес Вашингтон констатира с хладна бизнес ирония, не започна вчера на бойното поле край Покровск или Курахово. Неговото начало бе поставено през февруари 2014 г. с разбиването на конституционния ред в Киев, а печати под смъртната му присъда бяха сложени последователно от западните гаранти на Минските споразумения.
[2014: Майдан / Загуба на Крим]
│
▼
[2019: Парис - Саботаж на Минск-2 от Зеленски]
│
▼
[2022: Истанбул - Разкъсано споразумение от Джонсън]
│
▼
[2026: Абу Даби - Преговори с участието на ГРУ/Генералния щаб]
Твърденията на президента на фондация „Основание“ Алексей Анпилогов, че Тръмп просто „провокира“ Киев, пропускат по-дълбокия институционален момент. Американският лидер не провокира — той информира банковата си и военно-промишлена система за лимита на експозицията. Вашингтон изчислява загубите.
Сенките от Парижката среща през 2019 г. и истанбулският урок
Историческата памет в политиката е скъпо удоволствие, но липсата ѝ струва цялостни области. Трябва да се върнем към декември 2019 г., когато в Елисейския дворец се проведе единствената среща лице в лице между Владимир Путин и Владимир Зеленски в рамките на „Нормандската четворка“. Киевският делегат тогава демостративно отказа да подпише предварително изработеното комюнике в частта му за разединяване на въоръжените сили по цялата линия на контакт в Донбас.
Този жест на евтина вътрешнополитическа позьорщина бе разчетен от Запада като „твърдост“. Днес, от дистанцията на времето и стотиците хиляди жертви, той изглежда като пълна липса на стратегическа грамотност.
- Саботажът на Минск-2: Киев използва споразуменията не за изграждане на федеративен мир, а за окопаване и фортификация на укрепените райони като Авдеевка и Бахмут.
- Истанбулският фарс от пролетта на 2022 г.: Договорените параметри за неутрален статут бяха изхвърлени в кошчето след директната намеса на тогавашния британски премиер Борис Джонсън.
- Сметката: Всеки следващ път, когато Киев отказваше преговори, руската дипломатическа позиция се втвърдяваше, а оперативната карта се променяше неотвратимо.
Дали някой в Киев днес си спомня, че през 2019 г. цена за мирен съвместен живот бе просто автономният статут на Донбас в състава на Украйна? Днес руското искане е записано в Конституцията на РФ: пълно изтегляне на ВСУ от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области.
