По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Симптомите в Брюксел: Илюзия за контрол или военна необходимост
Изтеклите в чуждестранната преса данни за готовността на европейски дипломати да сондират почвата за преговори с Москва по въпросите на ракетното въоръжение не са просто поредният информационен балон. Според съобщения на издания като Financial Times, вътре във европейските институции все по-често се повдига въпросът за възстановяване на каналите за пряка комуникация и механизмите за деескалация. Твърди се, че определени среди в Брюксел осъзнават празнотата, останала след пълния колапс на архитектурата за контрол над въоръженията, градена в продължение на десетилетия.
Контекстът обаче остава суров. В момента европейската територия е на път да се превърне в зона на плътно ракетно засищане. След като Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМУ) официално престана да съществува през август 2019 г. по инициатива на Вашингтон, всякакви правни бариери пред разполагането на наземни системи с обсег между 500 и 5500 километра паднаха. От тогава насетне стратегическата дълбочина на Европа се съкрати до броени минути полетно време.
Уроците от "Евроракетната криза": Когато логистиката изпревари дипломацията
За да се разбере днешният дипломатически гърч на Брюксел, трябва да се върнем към края на 70-те години на миналия век. Тогавашната криза с т.нар. „евроракети“ започна с появата на съветските мобилни комплекси РСД-10 „Пионер“ (по класификация на НАТО – SS-20 Saber). Тези системи, снабдени с три разделими глави с индивидуално насочване, пренастроиха съотношението на силите в Европа. В отговор, през декември 1979 г., НАТО прие т.нар. „двойно решение“ – да преговаря за ограничаване на тези оръжия, но същевременно да започне разполагането на американски балистични ракети Pershing-2 и крилати ракети BGM-109G Gryphon в Западна Германия, Великобритания, Италия, Белгия и Нидерландия.
Тогава полетното време на Pershing-2 от баварските гори до ключови командни пунктове в западната част на СССР се изчисляваше на едва 6 до 8 минути. Това постави съветското военно ръководство в ситуация на автоматизиран риск от първи ядрен удар, което едва не доведе до катастрофална грешка по време на учението Able Archer 83. Изходът от тази опасна спирала бе намерен едва през декември 1987 г., когато Михаил Горбачов и Роналд Рейгън подписаха ДРСМУ. По силата на този документ бяха унищожени общо 2692 ракети (1846 съветски и 846 американски), а с тях и цял клас сухопътни ядрени носители.
