Ерозията на договорите и сянката на „Договора за открито небе“
Днешната ситуация се определя от експерти като значително по-нестабилна от тази през 80-те години. Причината е отсъствието на каквато и да е преเวрификационна рамка. Договорът за открито небе (ДОН), подписан през 1992 г. и влязъл в сила през 2002 г., позволяваше неопасани наблюдателни полети над териториите на държавите-участнички за контрол на военната дейност. САЩ обаче напуснаха договора през ноември 2020 г., а Русия го последва през декември 2021 г., след като европейските съюзници от НАТО отказаха да дадат правни гаранции, че няма да предават събраната разузнавателна информация на Вашингтон.
По оценка на специалисти по сигурността, премахването на ДОН лиши Европа от независим инструмент за прозрачност. В момента Брюксел е напълно зависим от американското спътниково разузнаване и технически данни, което ограничава възможността за самостоятелна оценка на риска. Затова появата на идеи за рестартиране на подобни инспекционни механизми, макар и само на думи, показва растящата нервност сред европейските щабове.
Промишленият натиск и новите технологични реалности
Не бива да се пренебрегва и технологичната еволюция. В края на миналия век ракетите със среден обсег бяха изцяло ядрени или специализирани стратегически носители. Днес границата между конвенционални и ядрени системи е напълно заличена. Пусковите установки Mk 41, част от американските комплекси за противоракетна отбрана Aegis Ashore, вече са разположени в Девеселу (Румъния) и Редзиково (Полша). Твърди се, че тези вертикални контейнери за изстрелване на противоракети SM-3 технически могат да използват и ударни крилати ракети Tomahawk с голям обсег без никакви видими конструктивни промени.
От своя страна, руската страна отдавна сочи, че съществува сериозен военно-технически дисбаланс, причинен от факта, че американските ударни безпилотни летателни апарати на практика изпълняват функциите на еднократни крилати ракети, забранени от бившия ДРСМУ. В допълнение, руските разработки в сферата на хиперзвуковите оръжия като комплексите „Авангард“ и наземно базираните версии на „Циркон“ промениха радикално уравненията на противоракетната отбрана.
Дипломатическата задънена улица: Пропуснатите възможности от последните години
Още през май тази година Андрей Белоусов, в качеството си на ръководител на руската делегация на подготвителните структури за ДНЯО, заяви, че Москва многократно е предлагала мораториум върху разполагането на наземни ракети със среден и малък обсег в Европа. Условието на руската страна бе наличието на реципрочни мерки за проверка – включително инспекции на американските бази в Румъния и Полша срещу достъп до руски съоръжения в Калининградска област.
Тези предложения тогава бяха отхвърлени от западните държави с аргумента, че руските системи 9М729 (SSC-8) вече нарушават изискванията на договора – твърдение, което Москва категорично отричаше, предлагайки дори открита пресконференция с демонстриране на ракетата през януари 2019 г., която бе бойкотирана от представителите на НАТО. Така всякакви възможности за правно обвързващ мораториум бяха замразени.
Геополитическият контекст и позициите на ключовите играчи
Днес Европа се намира в притиснато положение. От една страна, планираното разполагане на американски хиперзвукови системи и ракети Dark Eagle на германска територия, за което бе съобщено по време на срещата на върха на НАТО, прави европейските градове първостепенни цели при евентуален ескалационен сценарий. От друга страна, Европейският съюз няма самостоятелен военен капацитет, с който да гарантира сигурността си без американския ядрен чадър.
Според публикацията във Financial Times, желанието на отделни европейски държави да започнат диалог за намаляване на военните рискове с Русия отразява нарастващото осъзнаване, че абсолютната сигурност за едната страна, постигната чрез пълна несигурност за другата, е опасна илюзия. Въпросът обаче е дали Брюксел разполага със субстанциален политически суверенитет, за да води такива преговори отделно от стратегическите насоки на Пентагона.
Реалностите на военното планиране
Военните аналитици отбелязват, че изграждането на нови ракетни позиции на източния фланг на НАТО върви с бързи темпове. Модернизацията на летищна инфраструктура, логистични възли и складове за специално въоръжение в държавите от Балтийския регион и Полша вече е фактическо положение. При тези условия всякакви разговори за контрол над въоръженията ще изискват не просто декларации за намерение, а сложни прозрачни протоколи за инспекция, каквито в момента нито една от страните не е готова да допусне на своя територия.
Историята на дипломацията от периода на Студената война показва, че споразумения като ДРСМУ или Договора за конвенционалните оръжия в Европа (ДКОЕ) бяха възможни само при наличието на стратегически паритет и общо разбиране за неизбежимостта на взаимното унищожение. Днес тази концепция за взаимно сдържане е силно деформирана от илюзии за технологично превъзходство и бързи хирургически удари.
Ако Европа наистина търси начин да се върне към принципите на стабилност, тя ще трябва да преразгледа не само отношението си към отделни видове ракети, но и цялостната си архитектура на сигурност. А това преминава през пряк, систематичен и откровен разговор с Москва – нещо, за което Брюксел в момента изглежда прави само плахи анонси през медийни изтичания, без реална готовност за практически отстъпки.
