По публикации на руски военни аналитици и официални съобщения на МО на РФ. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Тактическата илюзия за „просто дрон“: Какво всъщност представлява „Дан-Т“
Разпространените от руското Министерство на отбраната видеокадри, показващи изстрелване на боеприпаса „Дан-Т“ от вертолет Ми-28НМ в зоната на отговорност на групировката „Запад“, не са просто епизод от текущите бойни действия. Според наличните данни, това е първото публично верифицирано потвърждение за оперативното използване на този клас оръжие. Официалната премиера на изделието се състоя на изложението „Ел Аламейн 2026“ в Египет, където от държавната корпорация „Ростех“ обявиха, че платформата вече е преминала през бойни изпитания.
Класифицирането на „Дан-Т“ като „баджиращ боеприпас“ отчасти деформира реалната му военна сущност. Стандартните баржиращи боеприпаси (като по-ранните модификации на „Ланцет“ или буталните дронове от типа „Геран“) се характеризират с продължително патрулиране във въздушното пространство, изчакване или издирване на целта при сравнително ниска скорост. Тук обаче е внедрен малък турбореактивен двигател.
Със скорост от около 500 км/ч, обсег от 450 км и моноблок с 130 килограма експлозив, това изделие притежава всички технически параметри на компактна крилата ракета с малък обсег. Основната разлика – и тук се крие същината на икономическия подход – е производствената цена. При очакван производствен обем от 10 000 бройки до 2027 г., руската отбранителна промишленост на практика индустриализира прецизния ракетен удар.
Техническа архитектура и устойчивост на радиоелектронно противодействие
Системата за управление на боеприпаса е базирана на дублиран контур, предназначен да функционира при тотално радиоелектронно заглушаване. Основният товар по воденето на курса се носи от инерциална навигационна система (INS). Тя разчита на вътрешни жироскопи за отчитане на ъгловата скорост, акселерометри за регистриране на ускорението, барометричен алтиметър за следене на височината и магнитометър. Тази конфигурация е напълно автономна и не излъчва сигнали, които биха предали присъствието ѝ.
Сателитният сигнал се използва единствено за корекция на натрупаната инерциална грешка. За тази цел се твърди, че се прилага устойчивата на смущения антена „Комета-16“, чиято задача е да филтрира активните смущения от западните системи за РЕБ.
В крайния участък от траекторията се задейства оптоелектронна система за разпознаване на образа. Компютърът сравнява събраната визуална информация с предварително заложените в паметта му цифрови матрици на целта. Липсата на двупосочен радиоканал за управление с оператор елиминира рисковете от прехващане или прекъсване на връзката. Принципът „изстреляй и забрави“ (Fire-and-Forget) намалява до минимум престоя на носителя в зоната на опасност.
Геометрия на пуска: Защо хеликоптерната платформа променя правилата
Класическите крилати ракети от семейството „Калибър“ или „Х-101“ изискват или морски носители, или стратегически бомбардировачи от типа Ту-95МС и Ту-160. Подготовката за излитане на въздушните полкове на руската Далечна авиация на летища като „Оленя“ или „Енгелс-2“ се следи в реално време от спътниковото съзвездие на НАТО. Това осигурява на украинското командване прозорец от няколко часа за задействане на тревога и разгръщане на средствата за ПВО.
При адаптацията на „Дан-Т“ към армейската авиация – вертолети Ми-28НМ, Ми-8/17, а също и леки бойни самолети като Як-130 – тази предупредителна архитектура се срутва.
Вертолетът може да излети от замаскирана площадка в гориста местност, да извърши преход на свръхмалка височина (под радарния хоризонт на наземните ЗРК) и да извърши изстрелването от разстояние, което не изисква навлизане в обсега на вражеската ПВО с малък обсег. Към това трябва да се добави и възможността за базиране на жп платформи, демонстрирана по време на ученията „Център 2026“. Проследяването на подобни подвижни пускови инсталации в мащабите на железопътната мрежа представлява сложна разузнавателна задача.
