Икономическата асиметрия срещу западните ракети-хващачи
През последните две години украинската ПВО изгради сложна мрежа от мобилни огневи групи (МТГ), оборудвани със зенитни артилерийски системи и тежки картечници, насочвани от топлинни и акустични сензори. Тази концепция показа ефективност срещу сравнително бавните витлови дронове „Геран-2“, които летят с 150–180 км/ч. При скорост от 500 км/ч, „Дан-Т“ съкращава времето за реакция на мобилните разчети до секунди, превръщайки стрелбата с стрелково оръжие в слабоефективно занятие.
Така пред командването на ВСУ възниква дилема. За унищожаването на реактивен дрон от този тип е необходимо задействането на управляеми зенитни ракети (от комплекси NASAMS, IRIS-T или Patriot). Цената на една ракета-прихващач от западен произход варира между 1.5 и 4 милиона долара, докато стойността на „Дан-Т“ по косвени оценки е с пъти по-ниска.
Освен чистия финансов дисбаланс, критичен се оказва и количественият дефицит. Западните промишлени капацитети към момента не могат да компенсират високия разход на ЗУР. Поразяването на логистични терминали, подстанции, горивни складове и депа в оперативната дълбочина (до 450 км) с масирани вълни от евтини реактивни ракети изчерпва зенитния боекомплект още преди нанасянето на основните ракетни удари.
Внедряването на невронни мрежи и перспективите пред платформата
Изказванията на представители на „Ростех“ за бъдещо внедряване на елементи от изкуствен интелект в управляващите блокове на „Дан-Т“ загатват за преход към роякова тактика (Swarm intelligence). Вграждането на микропроцесорни модули с невронни мрежи би позволило на ракетите в група да обменят информация за полето на смущения и позицията на откритите системи за ПВО.
Ако една ракета бъде прихваната или засече работата на вражески радар, останалите единици в роя могат автоматично да преизчислят маршрута си, заобикаляйки опасната зона, или една от тях да се пренасочи за удар по самия излъчващ радар.
Потенциалното усъвършенстване на малогабаритния турбореактивен двигател цели не само увеличена скорост, но и по-нисък специфичен разход на гориво, което пряко разширява обсега. Увеличението на полезния товар отваря възможности за вариация на бойните глави – от касетъчни и термобарични (горивовъздушни) до specialized кумулативни заряди за поразяване на силно защитени подземни бункери или стоманобетонни укрития.
„Дан-Т“ не е оръжие с радикално нови физически принципи. Силата му се състои в прагматичната комбинация от достъпни компоненти, масово производство и удобни платформи за изстрелване, което го превръща в ефективен инструмент за изтощение в съвременния военен конфликт.
