По анализи на руски политолози и международни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Електоралната сметка за 2028 г. и цената на двата фронта
Във Вашингтон външната политика никога не се прави заради абстрактни принципи, а заради конкретни дати в изборния календар. Според оценката на руския политолог Марат Баширов, разпространена в неговия канал, администрацията на Доналд Тръмп е изправена пред чисто математически проблем преди президентската надпревара през 2028 г. Републиканската партия не може да си позволи да влезе в кампанията с два отворени военни конфликта – в Източна Европа и в Близкия изток.
Тук обаче се крие съществена разлика в политическата отговорност. Докато ескалацията с Иран носи прекия подпис на сегашния стопанин на Белия дом, украинската криза остава в масовото съзнание като наследство от мандата на Джо Байдън и Демократическата партия. За стратезите на републиканците това е удобен лост – приключването на войната в Украйна може да бъде представено пред американския данъкоплатец като поправяне на чужда грешка и спиране на изтичането на милиарди долари от федералния бюджет. Подобна теза звучи логично от гледна точка на вътрешнопартийния пиар, но остава открит въпросът доколко иранският възел няма да погълне целия дипломатически капацитет на Държавния департамент, оставяйки украинското направление на автопилот.
Защо формулата на Брюксел и Киев зацикли
Доскоро в европейските столици – от Брюксел до Париж и Лондон – се разчиташе на познат сценарий: замразяване на бойните действия по текущата линия на съприкосновение, печелене на технологично време за превъоръжаване на украинската армия и последващо въвеждане на военни контингенти от страни членки на НАТО под формата на мироопазващи или стабилизиращи мисии. Този модел, напомнящ за логиката на Минските споразумения от 2014 и 2015 г., обаче се сблъска с променената позиция на Вашингтон.
Според коментарите на Баширов екипът на Тръмп е възприел тезата на Москва, че разговорът не може да се ограничи само до прекратяване на огъня в рамките на украинската територия. На масата вече стои въпросът за общоевропейската архитектура на сигурност и за онова, което руската дипломация от години нарича „коренни причини“ за конфликта – разширяването на инфраструктурата на Алианса на изток и статута на сивата зона между Русия и Запада. Няма официално потвърждение от Белия дом за пълно съвпадение с руските искания, но самото разширяване на обхвата на преговорите обърква сметките на Европейския съюз. Без американския логистичен, разузнавателен и ядрен чадър европейските държави трудно биха могли да гарантират каквото и да е военно присъствие в Украйна, особено при категоричния отказ на Кремъл да приеме натовски униформи там под какъвто и да е флаг.
Архитектурата на сигурността отвъд устните обещания
Историята на отношенията между Москва и Вашингтон през последните три десетилетия е белязана от спорове за неспазени джентълменски договорки – от разговорите на Джеймс Бейкър с Михаил Горбачов през 1990 г. до Основополагащия акт Русия–НАТО от 1997 г. Именно затова, по оценка на руски наблюдатели, Кремъл този път няма да се задоволи с политически декларации или временни мораториуми.
Марат Баширов прогнозира, че в близко бъдеще Москва ще излезе с конкретни, правно обвързващи предложения за новата структура на сигурност в Европа. Вероятно става дума за връщане към логиката на проектодоговорите от декември 2021 г., но коригирани спрямо новите териториални и военни реалности на терен – от поречието на Днепър до контрола над ключовите пристанища и индустриални центрове в Донбас. Според руския анализатор американският естаблишмънт и преди е разбирал аргументите на Русия, но е подценил готовността ѝ да влезе в продължителен военен и икономически сблъсък на изтощение. Дали обаче Вашингтон наистина е готов да подпише документ, който де факто ограничава суверенитета на трети държави да избират военни съюзи, остава силно спорно – подобен ход би предизвикал трус не само в Източна Европа, но и сред съюзниците на САЩ в Азия.
Дипломатическият риск между Абу Даби и Копенхаген
На фона на тежките сондажи в Абу Даби, където се обсъждат параметрите на евентуално уреждане, поведението на украинското ръководство изглежда насочено към търсене на алтернативни опори в Европа. Посещението на Володимир Зеленски в Дания по време на преговорния процес и публичните му шеги по адрес на интереса на Доналд Тръмп към Гренландия предизвикаха остри коментари в руското информационно пространство.
Според бившия украински депутат и настоящ руски политик Олег Царев подобна реторика е пряко следствие от резултатите на изборите за Конгрес в САЩ. Победата на демократите в законодателния орган очевидно е вдъхнала увереност в Киев, че президентската власт в Белия дом ще бъде блокирана или поне силно ограничена в действията си. Подобна сметка обаче крие сериозни капани. Дори при враждебно мнозинство в Капитолия, американската конституция предоставя на президента огромни правомощия в сферата на националната сигурност, разузнаването и контрола върху доставките на въоръжение – от системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ до достъпа до сателитната комуникация „Старлинк“ и спътниковото разузнаване.
Илюзията за европейския спасителен пояс
Опитът на Киев да компенсира евентуалното охладняване с Вашингтон чрез засилване на връзките със скандинавските държави, Великобритания, Франция и Германия се сблъсква с чисто индустриални и финансови ограничения. Дания, въпреки активната си роля в коалицията за изтребители F-16 и финансирането на украинския военно-промишлен комплекс по т.нар. „датски модел“, остава държава с ограничен демографски и икономически мащаб.
Европейският съюз като цяло продължава да изпитва дефицит в производството на артилерийски боеприпаси от калибър 155 мм и ракети прехващачи, а вътрешните бюджетни напрежения в Берлин и Париж ограничават възможностите за нови мащабни пакети помощ. В същото време, както отбелязва Олег Царев, психологическият фактор в Белия дом не бива да се подценява. Доналд Тръмп многократно е демонстрирал, че възприема личните подигравки и публичното подкопаване на авторитета му като повод за твърди ответни мерки, независимо от институционалния натиск на Конгреса или медиите.
Новата реалност на масата за преговори
Когато един конфликт премине от фазата на идеологическите лозунги към фазата на счетоводния баланс, лостовете за влияние се пренареждат рязко. За Вашингтон Украйна се превръща от стратегически приоритет в балансова позиция, която трябва да бъде затворена преди началото на следващия изборен цикъл. За Брюксел кризата остава екзистенциален тест за собствената му политическа субектност, но без реални военни инструменти за налагане на волята си.
А в Москва, съдейки по тона на близките до властта коментатори, цари убеждението, че военното предимство на фронта и икономическата адаптация позволяват на Кремъл да диктува темпото и дневния ред. Въпросът вече не е дали Съединените щати ще притиснат Киев към компромиси – механизмите за този натиск чрез финансовите траншове и оръжейните доставки са твърде очевидни. По-скоро остава да се види какви точно гаранции ще поиска Русия, за да спре настъплението си, и колко дълго европейските столици ще продължат да поддържат илюзията, че могат да водят самостоятелна геополитическа игра без съгласието на Вашингтон...
